Isis, The Austerity Program, Jakob

Hansa 39, Мюнхен.
Вървейки към индустриалната зона си мислих за това как Isis пълнят стадиони в Щатите, а тук им е отредена зала с капацитет 200 души и скромна сцена без бекстейдж. В общи линии всичко друго, но не и нещо, което човек може да си представи. А и как да се подготвиш за толкова интимно откровение в такъв случай?!

Вечерта обещаваше да е много специална и заради Jakob, онези левиатани от другия край на света. Изключително рядка е възможността да се види група от Нова Зеландия в Европа, особено когато става дума за дълбокия ъндърграунд. До съвсем скоро този сценарий ми се струваше практически невъзможен.
Няма да преувелича, ако кажа, че ни заля целия Тих Океан след като тримата музиканти от Jakob се качиха на сцената. Да, наистина, трима - перкусии, бас и една (!!!) китара. Шестте парчета, по две от трите им досегашни албума, минаха като на един дъх, задържан за едночасово потапяне. Само си представете Ageena, The Collar Sets Well и Controle едно след друго (да се пробват ентусиастите )! Непосилна ми се струва задачата да опиша влиянието на музика, която трайно остава солен привкус на езика и свежестта на бриза в дробовете. Искаше ми се това пътешествие да продължи поне докато изгревът примами чайките.

След това се появиха The Austerity Program. Възможно най-невзрачните и незабелижи типажи, които може да си представите. Ако това изобщо звучи смислено. По всяка вероятност не разбирам от екстравагантна музика, обаче целият им сет беше просто един саундчек - 3-4 разложени акорди, бас и програмирани барабани. Вярно китаристът се стараеше да навакса с шоу - аеробика, цяла реч подготвена на немски, ексцентрично поведение (то „нормални” посланици на Hydra Head няма) - но като цяло това не беше достатъчно, за да оправдае второто им място на билинг-а, за сметка на Jakob.

За Isis реших да си блокирам челна позиция, което означаваше, че трябваше да се залепя до гигантската тонколона в дясно от сцената. Пулсът ми мигновено се ускори и при вида на тоновете жици и целите композиции от педали, които бяха подредени и закрепени за пода подобаващо педантично. Почти без никой да ги забележи музикантите бързо се качиха на сцената и когато фоновия съпровод рязко угасна, първите акорди на Dulcinea (какво по-прекрасно начало!) завариха повечето от публиката неподготвени. Слуховият ми апарат веднага даде на късо, в същия момента почувствах и как ме занесе звуко-въздушната циркулация. Останалото да се подразбира.
Без каквито и да е излишни размотавания Isis просто се пуснаха по течението. Личеше си, че сцената е истинското им убежище. Всяко едно движение, всяка една мелодия, всяка една изразена емоция – изглеждаше и се усещаше се, че е възможно най-естественото нещо за тях. Последва So Did We, а след това In Fiction, на което на задния подсъзнателен екран веднага изплуваха картини от онзи синьо-сив паноптикум, на който доста от тук четящите вече са ставали свидетели. Поразително беше как дори след такъв необозрим активен творчески период от Isis струеше ентусиазъм и мощ в несъизмерими количества. Много ясно, че си го отнесохме.
Гърлените вокали на Aaron Turner се чуваха доста добре по време на целия лайв като се има предвид, че този елемент от озвучаването по начало е най-трудно да се докара прилично. По някое време на Not In Rivers But In Drops имах усещането, че отлепям, а на Holy Tears мозъкът ми отказа окончателно. Активни останаха само оголените сетива и всепоглъщащата отнесеност. Блаженство и безвремие! Cliff Meyer, в истинското си хипарско величие, ту галеше клавишите и вкарваше хипнотични семпли, ту доукрасяваше с ярки китарни мелодии в цялата буря от звуци. The vast seascape of mesmerizing moving waters. Едва ли някой е очаквал да чуе толкова стари парчета, обаче на пичовете към края на сета явно нещо им прещрака и подкараха The Beginning and The End. Реакцията на публиката не закъсня. Може би това ги накара на бис да изгърмят Carry от албума им Oceanic и Hive Destruction от Mosquito Control. Aaron Turner буквално подивя.

А с него и аз. Или поне така е изглеждало докато след това тичах в пороя през калта... за някъде.