Jethro Tull

Jethro Tull. Едни от малкото рок-ветерани, които не ни бяха посещавали досега. Група с много история, с много и разнолики фенове по цял свят. Една от малкото групи, които си позволяват да експереминтират и да правят нови неща, въпреки многото си продажби зад гърба си, многото златни и платинени албуми, многото музикални награди.

За радост, спирка от тазгодишното им коледно турне беше и България. За разлика от по-младите от тях любими групи от тяхното поколение (Deep Purple и сходните им) около Jethro тук никога не се е шумяло толкова. Дори не препдполагах, че са толкова обичана и уважавана група за родния меломан. А на 29. Май 2004 се получи един от най-запомнящите се концерти, провеждан някога по тия географски ширини. 4000 напълнили зала 1 на НДК, много останали навън без билети, хора по стълбите, по пътеките, по терасите на залата, невиждала толкова хора на рок-концерт много, много отдавна, а британските легенди заслужиха едно такова топло посрещане от наша страна. Хората от публиката - улегнали, повечето с прошарени коси, някои от тях заредени с бинокли, дори Теодоси Спасов с нескрита усмивка, дошъл да види един от най-известните флейтисти изобщо.

Спектакълът започна 25 минути след обявения час, без загравяща група от българска страна, без натруфен декор на сцената, без конферансиета и т.н. Никому нужни неща за хората дошли да гледат истинска музика. Jethro Tull свириха два часа, минаха през цялто си творчество,като акцентът ествествено падна върху последния им албум, The Christmas Album. Започнаха с интрото на Aqualung, което премина в Living In The Past. За всички запознати малко или много с групата, тя винаги е била олицетворявана с основния компизитор, текстописец, вокалист и флейтист Ian Anderson, който даде всичко от себе си, въпреки поспадналия му глас в края на сета глас. Близо 60-годишния фронтмен на британците не спря да виртуозства с флейтата, направила ги толкова уникална и самобитна група, демонстира и седене на един крак, поза - още една от запазанети марки на Jethro Tull. Останалите музиканти също демонстрираха перфекционизъм, желание и енергия, за които би им завидялаим завидяла всяка една млада група.

Китаристът Martin Barre демонстрира китарна техника, изсвирвайки една песен от соловия си албум. Интересна беше и появата на акоредонист на сцената. Jethro Tull не пропуснаха да направят своя прочит на Бах със задължителното за всеки концерт Bouree, Mother Goose от най-известния им албум, Budapest от не чак толкова им познат 80-десетарски период, медлито с три от най-популярните им песни Songs From The Wood, Too Old To Rock'N'Roll, Heavy Horses. Ian Anderson не спря да се шегува типично по британски, като в шегите си не подмина случая с връченото им Грами за хеви метъл, взето под носа на Metallica. Кулминацията настъпи при зазвучаването на рифа на Aqualung, песен на която цялата зала стана на крака и не седна докато Jethto не се поклониха след двата биса Wind Up и Locomotive Breath. Шоуто завърши с припляскването на цялата публика и с двата големи бели балона, с изобразен на тях един велик флейтист, който винаги ще си остане винаги млад за 2 часа истински Rock'N'Roll!