Molotov, Светльо & The Legends, Babyface Clan, Dubious

Случва се. Всичко се случва и никой не е защитен от случки. Както казва Мишо, много яко, всеки ден се случва нещо. На 11 април се случи да се съберат няколко хиляди души с цел да се забавляват по един и същи начин. На 11 април са се събрали сигурно много групи по няколко хиляди души по света, за да се забавляват по някакъв начин, но само едни определени, основно българскоговорящи (но не само), имаха уникалният шанс да са на втория концерт на радио Тангра Мега Рок, по случай, също, втори рожден ден.

Съдейки по отзивите, които събрах, разпитвайки обикновени фенове, продавачи на бира, организатори, плюс коментарите от сайта на радиото в последните няколко дни, изглежда на мнозина не им се е случило това щастие или поне не така, както са си го представяли. Много ми се иска да прескоча тази част, че става банално вече. Беше хубав отзад, щото просто се чуваше не толкова силно като да си пред колоните. Проблемът обаче беше в това, че не беше достатъчно добър, така че да отговори на очакванията на няколкото хиляди в зала Христо Ботев. Затова беше по-добре да си отпред, където може да си жертвал малко от честотния диапазон на слуха си веднъж и завинаги, но пък имаше атмосферата, която се очаква да има на концерт на мексиканска банда с името Molotov. Шанс.

Случи се така, че първата банда, от английски произход, базираше творчеството си на семпли и танцьорки, което не подсказа на никой за белята. Фронтменът пък от своя страна доста се раздаде за сметка на публиката, която остана доста статична, но да кажем, че масата не се чувства комфортно докато някой ги гледа, а лампите още бяха пуснати. В последствие към последните песни това се промени, нещата живнаха, та 2000 мили не бяха напразно. Аз лично се изкефих много.

Всъщност най-жалко е, че точно Babyface Clan не можаха да разпрострат груува си, така че да завладеят душите на всички, които бяха готови да ги предадат доброволно. Тези, които познаваха творчеството на бандата можеха да разчитат на въображението си, за другите - не знам... Честно, хвана ме яд, като се има предвид колко е рядко това щастие, да се съберат за лайв.

При Светльо, който е дебел , нещата бяха маааалко по-добре - посъживиха се хората, потанцуваха, успяха да загреят за кулминацията. Разкрасиха репертоара си с любими песни, за любими пияници от творчеството на Хиподил. Бирата се лееше надлъж и нашир и всъщност всички ми се виждаха много по-доволни вече.

Да, ама куцузът си е куцуз. Раздадоха се мехиканците, дадоха всичко от себе си, сигурно и озвучителите се опитаха, но просто беше твърде шумно. За холериците, това не беше проблем - бесни танци, пого и истерия. Но за тези, които искаха просто да послушат една прекрасна група, със специфично добър звук - еми шанс... Така, че като цяло настроение имаше, парти имаше, любимите песни ги имаше, кавър на Misfits имаше, политическа пропаганда имаше, или по-скоро анти такава. Впечатление направи, колко естествено се държаха четиримата и с каква лекота се справяха, разменяйки си инструментите. Васко Върбанов, на който сигурно му беше дошло до гуша към края от целия карък, не показа и за секунда да е унил и подпря добре с вокали към края, а на финала, дочакалите Rastaman-dita можаха да се нагледат и на пълна сцена кръшни танци в изпълнение на моми от публиката.

Доволно, макар и твърде драматично, доста доволно дори! И все пак, карма!

Ето малко снимки.