20 Years Nuclear Blast Festival - Amorphis, Edguy, Benediction, Agathodaimon, The Revenge Project, Overdawn

Съботният трети ноември обещаваше да е вълнуващ, при положение че в рамките на паралелно провежданият в София фестивал 20 Years Nuclear Blast гостуваха имена като Amorphis, Edguy... и останалите от списъка. Цялото събитие беше предварително добре отразено в електронните медии и думите на организаторите от Tangra Mega Rock създаваха очаквания за нещо по-значимо.

Потапянето в студената атмосфера на Зимния столичен Дворец бе малко като сцена от филма 'Сблъсък със суровата соц действителност'. Абстрахирайки се от това, човек можеше да се поразходи из щандовете на втория етаж, да се нареди за автограф или да понаблюдава колоритните метъл орди. Бира Holsten се продаваше на всеки ъгъл и това беше приятно, защото не се налагаше да висиш по дългите безкрайно досадни опашки. Но пък въпросните те, се извиваха пред тоалетните, където всяко посещение те връщаше 50 ст. назад.

Фестивалът започна с известно закъснение, породено доколкото разбрах от саундчека на Amorphis, предвид че финландците заявили предварително, че няма да имат нужда от такъв. Както и да е, русенците Overdawn откриха и издухаха паяжините от колоните. Хоп, хубавия звук веднага ми направи впечатление. Казвам това като човек, бил на концерта на Deep Purple преди няколко дни. И се оглеждам, и виждам, че струпаната техника хич не е кво да е. Обаче най-топло ми стана от Иво Рижия, Чефо, Ники Дългия и Младенски, които едно, че се кефеха, друго, че стояха добре на сцената ами и хубаво метълче забиваха. Групата не е съвсем нова и в сегашния си вид е позагърбила ню метъл звученето си, без да е премахнала всякакви следи от него. Стегнатото им свирене, съчетано с освободено поведение на сцената ми намекваше за доста положен труд. Радостно е да видим родна група да свири пред толкова многочислена публика.

The Revenge Project бяха другата родна група като с представянето си насочиха звученето на вечерта в посока скоростен мелодичен дет метъл. Два странично разположени от сцената екрана предаваха пряко кадри от случващото се там и аз пак се сетих за концерта на Deep Purple в зала Фестивална, където двата екрана бяха толкова ниско поставени, че...

Под звуците на Pantera и сред шумотевицата от приятно разредената тълпа преминаваме към втория рунд с групите на Nuclear Blast. Въпреки че Германия не е страна с традиции в блек метъла, Agathodaimon се ползват със симпатиите ми още от дебюта си Blacken The Angel ^[1998]. От тогава звученето им доста се е променило към по-модерно. Съставът им също, включително и новия им фронтмен - изключително красив момък със светли очи, който подмокри не една или две девойки. Някои дори и се влюбиха. Както по-нови песни като Serpent's Embrace, имаше и от старите вампирски класики като Banner Of Blasphemy.

Още по-тежко стана с англичаните Benediction. Вече по сцената газеха валяци, направлявани от брутален дет метъл. Когато си говорим за ниско настроени китари и грухтящи вокали, това е едно от представителните имена в жанра.

Веселите хевита от Edguy, които последваха представляваха съвсем друга крайност. Отваряйки с 'Welcome to the freeeeaak shooooooow' и мъжествената Mysteria те доведоха публиката до нов вид екстаз. В паузите симпатичният Tobias Sammet ръсеше откровено забавни глупости, а розовото шалче, закачено на хълбока все му тичаше. То не бяха тъжни и весели песни, не бяха кавъри на неизвестни, но струващи групи като Iron Maiden... Петимата забиха малко по-продължителен сет, изпълнен с усмивки и след биса - едноименната песен на проекта Avantasia - дело отново на 'Hellfire Tobi', групата се оттегли. Та този ведър господин Sammet няма какво да се чудим ако го срещнем под определението 'най-добрият хеви метъл вокалист към момента'

Преди да се впусна в лично за мен най-приятната част на фестивала да отделя и няколко добри думи за осветлението, което беше сполучливо аранжирано, така че да е нещо повече от набор мигащи прожектори. И докато веселия организатор и водещ на радио Тангра, Васил Върбанов се забавлява от сцената с микрофон в ръка и чашка в друга (доста героично, при това ) преминаваме през тоалетната и...

...така, сцената се пренареди в добро темпо. Трансперантът с луна, облаци и река от артуърка към последния албум на Amorphis, Silent Waters, беше издигнат и всички бяхме готови за хедлайнерите от изпълнената с езера Финландия. И те се появиха - с новия си фронтмен Tomi Joutsen, облечени стилно, изцяло в черно и веднага приобщиха скупчилия се народ. Звукът беше по-мощен и отчетлив, а класики като Against Widows и Better Unborn звучаха дошущ като от оригиналните ленти, с тази разлика, че бяха изсвирени наживо, а новият вокал се справяше хич не лошо с различните диапазони - от сурови ревове, до чисти интонации. Комплектът барабани беше отделно монтиран за Amorphis, микрофонът на Tomi имаше ретро излъчване, а и той самият добре задържаше вниманието върху себе си. Примерно с дългите си до гъза расти. Сетлистът беше изпълнен с песни от всеки от 8-те албума на групата, добре разбъркани така че да се появи и сурова, студена автентичност от The Karelian Isthmus ^[1992] или Tales From The Thousand Lakes ^[1994], но пък после залата да бъде обляна s топлотата на Alone или едноименната Silent Waters. Всичко беше много красиво и определено витаеше някаква магия. Иван заслужаваше наказание, задето уреди две покани и не дойде с нито едната от тях! Когато по-късно се усетих, че фактически гледам Amorphis за трети път наживо и че това, което видях последно, най ме е грабнало ми стана едно такова топло... Тази група е разцъфнала и това не е само мое мнение.

Заключението е: Поздравления за Тангра Мега Рок за нивото, което въвеждат и подържат.

_{Снимки: Ники Василев / Тангра Мега Рок}