Kultur Shock, Черно Фередже, Балканджи

Една година по-късно не се усъмних нито за секунда, дали второто шоу на интернационалната сборка с балканска душа може да отстъпи по кеф на първото. Хиляда души ще се съгласят безусловно - не, не може! Или поне тези от тях, които завториха на 6 март, защото твърде много други не успяха да влязат в малката за такова шоу зала на Блек Бокс. Все пак Kultur Shock не са Amorphis.

Отново Балканджи дали старт на празненството, които лично този път благодарение на прекрасно уредения транспорт в страната не успях да видя. Но всяко зло за добро, де... Имам предвид, такъв просташки манталитет не предполага редовен транспорт или каквото и да било редовно. Но знам какво предполага - даването на мега ряз с обилни количества консумативи, вулгарни лирики с помощта само на три акустични китари. Хилядата, които запълниха кутийката, приятно уплътнена от секретите на потните им/ни жлези, със сигурност в по-малки групички са пяли не веднъж с блажена усмивка на лице химните, завършващи със ...с черноооу фирреджеее... На плажа, в парка, в планината, в панелка... този път в клуб в хор с хиляда гърла.

След като ебаха майката на всичко както си му е реда, тримата отстъпиха сцената на гвоздея на вечерта. Неприятно наистина, че за мнозина гвоздеят на вечерта беше репликата "няма билети". Но пък за хилядата предвидливи алкаши последва не какъв да е катарзис. Хиляда за миг, както се казва, за един щрак време станаха толкова себеотрицателни, забравяйки тесногръдата си позиция на алтернативно мислещ буден млад акъл, та дадоха свобода на това, което им идва отвътре, освен лайната, впускайки се в танци, с чупки, които и самите не са предполагали, че умеят. Естествено възнаграждение имаше и можеше да се прочете в застиналите в блажена усмивка лица на излизащите от Блек Бокс малко по-късно.

Gino изрева, а на всяка вдигната за поздрав ръка имаше поне една мартеница - ей така започна. За тези, които не бяха, естествено че чухме всичките ви любими песни, плюс няколко приятни изненади, като раста вибрацията на духовното гуру Боб - Get Up, Stand Up. Да, много яко беше... Открито се пропагандираше употребата на психоактивни вещества като мастика и други неща за пушене, но най-вече чистата безгранична любов към людете. Сигурно всички ще се съгласят с онзи самотен, раздиращ моментното затишие кък края вик - Евала!