Robert Plant (Мистерията на Българските Гласове)

“Ей, слава Богу, още има талантливи хора.” Така сподели Кирето, когато си проправяхме път към изхода на стадион Калиакра. Преди 2-3 минути Robert Plant ни пожела “Лека нощ” от сцената. Циник. Спи ли се след такова изживяване? Музикалната приказка, която изпя този човек и всичките сонарни картини, които нарисуваха The Strange Sensation показват света по един по-различен и по-красив начин. Различни култури, сляти в хармонично тяло, изключителни музиканти, загърбили ограничения и дребни музикални предразсъдъци и един мъж, понесъл музиката на пет десетилетия и на хиляди години от един друг свят, спокоен, истински, усмихнат, изливащ потоци от любов от сцената и раздаващ настроение и усмивки. Да, в един момент осъзнах, че това е концертът, на който усмивката не слезе от лицето ми.

Електронни семпли, спокоен трип-хоп, The Strange Sensation вече са на сцената, от която се носят мека виолетова светлина и ухания от ароматни клечици, аранжирани са два светещи мангала в двата края, а над нея, във висящите сфери проблясват жълтеникави светлини. От дъното изплува и Robert Plant. Тениска, дънки, мокасини. Спокоен, ведър, усмихнат. Прекрасна вечер. В един момент осъзнахме, че вече слушаме реаранжирана версия на вечната класика Black Dog. Да, Plant обеща много музика, подари ни песни от невероятния (и последен засега студиен албум на групата му) Mighty Rearranger, върна се към соловия си дебют Pictures at Eleven с епичната еуфория на Slow Dancer, заля ни с музикални ухания от епохата, наречена Led Zeppelin. Baby, I’m Gonna Leave You. Но не ни остави, не и преди 4 Sticks да накара скромната, но безвъзвратно омагьосана публика да пляска с ръце и да пее с него. А Gallows Pole избухна така, както я видяхме през 1994 във визуализирания No Quarter, набираща инерция, ритмично потропване и от един момент сцена, музика, хора, коси, аромати и красивата морска нощ се сливат в един фееричен сън, сънуван едновременно от около 1500 човека. Последва пауза, преди групата да излезе за още няколко минути. Зазвуча вълшебната The Enchanter, а след нея музикантите пред нас отново подеха стара блус импровизация в духа на Muddy Waters. Robert пееше блус за едно момиче, за това, че той има седемстотин долара в джоба, а тя има нужда от coolin’. И избухна Whole Lotta Love. Сякаш се взривих, всички около мен полетяха напред с вдигнати ръце и припяваха I’m gonna give you my love. Песента се изви като пъстра птица в полет и премина в поредната импровизация на състава. За да се върне в лоното си и да сложи прекрасен край на концерта.

Когато се докоснеш до нещо толкова истинско, богато и същевременно топло и близко, започваш да си даваш сметка за духовното и одухотворените хора. Хората с отворено съзнание, които отдавна са на едно друго ниво, които творят музиката си, като сливат влияния, които са попили от културите, оставили отпечатък върху тях като творци. Мъдро е да почерпиш от чуждата мъдрост и да я предадеш ведно с личните си знания и опит. Прекрасно е, че Robert Plant работи с така широко скроени музиканти, свирили в Portishead, The New Acoustics и Men From Mars. На сцената имаше различни инструменти, и хората пред нас непрекъснато минаваха от електрически към акустични китари, перкусии, контрабас. Така и познатите ни вече песни зазвучаха по-различно, акцентите в тях прескачаха с няколко идеи напред и композициите бяха изсвирени с видима лекота и огромно удоволствие. А отличното озвучаване помогна да видим и чуем спектакъла в пълния му блясък. На фона на това е хубаво, че се разминахме с обявената за подгряваща група Sunrise. Някак, преди цялата тази магия не вървеше да слушаме за пореден път хардрок химни изпяти колкото се може по-близо до оригиналното звучене. Вместо това бяхме омагьосани от едно родно вълшебство – Мистерията на Българските Гласове. Вокалният ансамбъл отдавна впечатли британеца и сега, на сцената той сподели, че е поласкан these ladies to sing f.. with me tonight. Ние, от своя страна, бяхме поласкани от магията, която и те, и той ни подариха.