Tangra Mega Live: Балканджи, Уикеда, Kultur Shock

Спомените от някакво събитие, обикновено концерт, най-често с включено пътуване до мястото, където ще се състои обхващат периода от няколко часа преди да се потегли, до самото връщане. Знаете как е - въпросното събитие е основното ястие, което от своя страна с предястието, десерта и всичките подправки създава едно върхочвно чувство на удовлетворение и блаженство. Аз ще ви споделя част от тези всъщност така важни околни подробности преди да се насоча към кулминацията, но ако все пак не ви се чете допълнително, можете да скролнете надолу до същинската част.

Какъв ти културен шок... всичко наоколо шокира на културно ниво, всъщност така сте свикнали, че просто живеете един безкраен културен шок. И няма как иначе, на границата между запада и изтока не можеш да очакваш по-различна концентрация. Истанбул е център на света, ако не ви е ясно... Животът ви не е поп-фолк, както казват някои, а културен шок! Дори и да идете на другия край на света, докато разбирате този текст от кирилски букви няма да се отървете от проклятието, което тегне над вас и целия ви род. А то ще продължава да ви следи, докато просто не го приемете за съдба. А когато това стане, ще осъзнаете от какво богатство сте бягали всъщност... Оставям ви да тълкувате и доразработвате мисълта ми сами, тъй като трябва да продължа по същество.

И наистина въпросното "проклятие" беше навсякъде около мен, докато стигна до мястото на събитието. Определено бях леко културно шокиран в БДЖ, докато двамата ми съпътници в купето бяха заспали и предварително, за да не изцапат така или иначе мръсните седалки си бяха свалили обувките и си бяха настанили джуланите точно на седалката до мен... Два чифта чорапи почти успяха да ми създадат дискомфорт, докато се бях свил в ъгъла на пътуващата кутийка, леко напушен, леко пийнал.

Определено не бях в кондиция и от време на време просто хвърлях поглед към иначе ужасяващата гледка за някой друг по-претенциозен. Предполагам, че погледът ми е бил същият, когато малко по-късно, поради грешка се озовах един час по-рано на мястото, където щеше да се състои пресконференцията. Част от момчетата от Kultur Shock се опитваха да закусят, а персонала на ресторантчето в хотела, иначе мили хора, само ги караха да се местят напред-назад, за да подготвят помещението за журналистите... Тогава се случи. Седим си на дивана в рецепцията, аз, мениджърът на бандата и Matty Noble (цигулка), и тримата леко изморени и сънени. Телефонът звънна и рецепционистката, красиво, мило момиче отговори. В един момент свали слушалката и ме погледна, явно чувствайки се по-уверена, въпреки че говореше добре английски, да попита мен, единственият българоговорящ наоколо... "Извинявай, кой е Billy Gould?"

Обърканият й поглед навярно не очакваше да се слъска със себеподобен насреща. Вихрушка от мисли и емоции се зазрази в главата ми... И никога не бих се сетил, че отоговорът на въпроса "Кой е Billy Gould?" е... "Ами, той спи..." Честно!

Но това са просто мижави примери за културен шок. Най-тежката форма се прояви минути преди бандата да излезе на сцената. Но затова след малко... Пресконференцията приключи бързо. Изпих колкото е възможно Jack с кола за времето, през което другите представители на медии взимаха интервюта, полафих си с Masa Kobayashi (бас) за японското чудо Boris, респективно за сиатълците Melvins и си бих шута.

Вечерта дойде бързо, след кратка дрямка отново бях в кондиция и докато се усетя вече бях сред тълпата пред входа. Отново не се предлагаше разнообразие откъм алкохол, но по-находчивите идваха вече подготвени и доволно почерпени предварително. Въпреки това уискито свършваше стремглаво.

Балканджи откриха малко след обявения начален час и в кратък, стегнат сет демонстрираха възможностите си, както и тези на апаратурата. Звукът беше страхотен и такъв остана до края на концерта. Всъщност рядко добър звук! Публиката попя наравно с бандата познатите на всички парчета, като бяха пропуснати доста от добрите, но явно времето не позволяваше повече. Фолклорните мотиви в музиката им подгря перфектно тълпата и след малко на сцената вече бяха Уикеда! Те разполагаха с повечко време да се разгърнат и разгърдят дори, тъй като в залата настана голяма жега. Същото сториха и много други по пример на Ерол, сред които и аз. Важен момент! Танците започнаха и нямаше да спрат до малко след полунощ. Определено на живо парчетата им звучат къде-къде по-тежко и солидно. Пролича си и натрупаният опит от множеството концерти извън граница. Изпълниха и няколкото нови песни, сред които Капитана каза и Blue Cotton Levi'$. Тълпата се разгорещи, концертът протичаше перфектно, а същинската част тепърва предстоеше! Тогава дойде моментът да си глътна езика отново. Придвижих се трудно между потните вече тела, за да стигна до бара (базата ), тъй като жаждата напираше и БАМ! Културен шок! Една мома седеше на щъркел, с кръстосани крака и пушеше цигара, леко намусена, бе ме фиксирала отделече и изрече: "Поне да се беше облякъл!" Огледах се... (опитайте се за миг да сторите същото и вие) и за миг не бях сигурен кой от двама ни не е на мястото си. Сега стана ясно, защо изобщо не ми хрумна да направя забележка на онези двамата в купето на влака. Взех си колата и бързо се върнах отпред при пияните и напушени, превъзбудени танцьори, където се чувствах в безопасност...

Същинската част започва някъде тук - сред същите тези пияни и напушени, превъзбудени танцьори. Васил Върбанов застана пред вече наброяващата над 1000 души тълпа и донадъха подобаващо тези, готови да умрат. Досъщ гладиатори! И нека сме адекватни - по-богата на емоции музика и толкова крайна в тях от балканската няма! На това толкова скоростно и тежко свирене публиката отговори с два пъти по-дива смес от танци и пого! Докато се редяха всичките класики от албумите досега, особено тези с балканските фолклорни мотиви, някак се чувствах различно от на всеки друг концерт, на който съм бил. (Изключение е концертът на Artery миналата година по същото време. ). Но наистина, сякаш се намирах в сън. Такова стилово разнообразие, заемки от тук и там от различни музикални жанрове, докарващи те до екстаз в моментите, в които кулминират, едва ли не произволно! А на живо... Каква мощ само! Имах чувството, че този концерт е безкраен! Дали заради марихуаната или уискито, наистина тези по-малко от два часа чисто свирене ми изглеждаха два пъти по-дълги! Връзката банда-фенове беше толкова силна, че изобщо не се учудих от умилението, което се четеше по лицата на музикантите, които за пръв път свириха в София, родния град на Вал (китара), който дори се разплака накрая... Уникална формация, правеща уникално забавна музика! А тъжните и бавни парчета... мрачните такива... залата потъваше в меланхолия. И нещо невиждано... Час и половина да се мелят 200 души отпред и изведнъж да ги накараш да седнат на земята и просто да слушат... Вече тотално изгубих представа за време и място... Автентичната танцьорка с дайрето придаде допълнително колорит на сцената. Хашиши - последен джойнт и с последни сили се пресегнах да стисна ръката на Gino (вокали). А очите му влажни... Наистина е невъзможно да се опише подробно този лайв! Просто трябваше да сте там... А, ако сте били, то тогава знаете, че това се превърна в празник за балканската и изобщо музика! Благодарение на Тангра Мега Рок!

^{Снимки: Елена Ненкова (Tangra Mega Rock)}