Кълн

Всички знаем, кои са Кълн (тези, които не знаят, нека погледнат www.kuln.net). Аз лично очаквах този концерт с огромен интерес, поради факта, че тази уникална банда от София посещава нашия град само веднъж годишно и обикновено става адското разбиване. По моему хората ги приеха доста добре предния път и затова очаквах повторение на миналогодишния епизод.

Около 22ч. пред Party Club взеха да се трупат разни манияци, мяркам фланелки на Korn, Slipknot, Nightwish (???, макар че лошо няма)... на масите отвън все още се мъдрят фенове на лятната бира посред октомври, сред които и небезизветния обичан от нас и фиркан до козирката Джими (you, Jedi masta). Слизам заедно с двама пича от Айтос по култовите вити стълбички, вътре палаво мирише на пържени картофки и прясно разлят ром. Приятно тъмно е, в тон с нашите специални гости. Събрала се е вече значителна групичка от фенове на Кълн, много блекове, готици, емота, кораджии, Адаша... Забелязвам, че дамите приятно са убили поне 2 часа от своето време пред огледалото и - oh, my goodness! - резултатите не са никак лоши! Отправям се към щанда за merchandise, който незнайно защо е на бара, правя покупки и небрежно се усмихвам на барманката.

Кълн вече са в клуба, фронтменът Боян скромно се усмихва на фенските подвиквания и нарамва баса, докато Ванката е вече зад барабаните, а Жоро прави последни приготовления за процесора си.
Зазвучава психеделичното интро от актуалния албум Polysenses, последвано от ударното Role, което вече познаваме и скачаме дружно и помагаме с вокали на припева. Младежите наоколо видимо са зажаднели за агресия и се вплитат в едно буреносно цяло, което подскача в пленителния груув! Следва Cocoon, което е по-бавно и мрачно. Боян е артистичен фронтмен, яко потъва в музиката и заразява с настроението си. Саундът този път е доста по-добър и Кълн мачкат безмилостно, редуват се мощни китарни акорди с неземни звуци откъм процесорите. Атмосферата е невероятна – дори босът на www.rawknroll.net сподели това ( макар че, едва ли беше уместно да го прави по време на Friends Of The Past ).

Освен парчета от последния си албум Кълн забиват и от предния, като най-очаквани естествено бяха Картина и Страх. На последната има тотално размазване – всички като че ли полудяха, виждам само силуети и крайници, чувам тупуркане по пода, а! Адаша е вътре... Как не счупиха нещо (а може и да са)! Но... това разбира се не е толкова важно, защото сет листът се разнообразява с няколко свежи кавъра на Deftones, Soulfly, Sepultura, които отпразнуваме подобаващо.

Изобщо не усетих, кога мина времето за свирене – сякаш на един дъх беше всичко. Пот се лее, усмихнати лица, размазан грим... Бързам да си взема автографи върху обложката на DVD-то, което си купих. Вечерта продължава на по чаша бира с групата, сладки приказки за имиджа на Dee Snider, сцената в София, Overground Fest, страничния проект на Ванката. Ех, май пак ще чакам до следващата година за да се видим с Кълн пак!

Memento!