LIVE REPORT
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Tangra Mega Live: Saltriver, Gabana, Cigaretta, C4, Leepra DeLuxe, Ь
Звъни ми телефона в 7 и нещо сутринта на 21 септември, четвъртък и осъзнавам, че съм се успал. Набързо се обличам, пъхам две дрехи в мешката и отивам на уреченото място, срещам се със спътника и 1 час по-късно сме стигнали Бургас и чакаме на изхода в посока София и по-точно - концерта на радио Тангра Мега Рок! Малко калпав стоп, ама палецът разклатен от джойнта предната вечер, все пак успява да ни докара до Горубляне. Оттам към центъра, няколко бири, срещи с хора и докато се усетим, вече сме пред Маймунарника!
Вътре се чуват Saltriver, но сме изпуснали малко. Бързо се ориентираме къде се продава уискито, което е единственото решение, след като стана ясно, че друго не се предлага... Миришеше си доволно на трева наоколо, всички поркаха продадени инкогнито бири и уискита, било то и от пластмасова чашка - кво като струва 6 кинта голямото...
А Saltriver доволно пълнеха сцената, която при триото Gabana направо пустееше. Познатите ни от радиото песни, плюс още други - алтернативен, приличен рок, а пред сцената още рехава публиката... Не е лека задачата на отварящата банда... Макар и чудесни, каквито са Saltriver!
Веднага след тях наизкачаха тримата от Gabana. Забиха в подобен на Saltriver стил и радваха агитката си пред оградите! Хубаво е, когато имаш фен база! Или както беше казал Симо - бази данни от фенки...
Чухме и двата им хита - мощната A Fuckend и депресивната балада Пълен кретен, в която вокалите пое барабанистът на пловдивчаните.
За дългоочакваните Cigaretta пред сцената започна да се оформя тарапана. Кеф ми беше да видя и Боби най-накрая на по-голяма сцена от тази на Бара в Поморие...
Sniff It! Много добре звучаха и те... Вокалистът - харизматичен ве!
Партито вървеше с пълна сила, хората си пийваха, лафиха, слушаха супер музика, пафкаха си, куфееха си, снимаха се. Аве стана тва, за което дойдох!
Тогава се появиха C4 - настанаха танци, пого, понесе се мацка на раменете ми...
Доволно се засили темпото! Ние пак сме тук се пееше от маса хора с пълно гърло, какво повече искате?
И преди да излязат хедлайнърите Ер Малък, остана да видим и Leepra DeLuxe, които разнообразиха с визуално шоу и по-електронен звук - предполагам, повечето хора са останали доволни, а не разочаровани от събирането на толкова различни по звучене групи на една сцена и то в компанията на Jack Daniel's и в очакване на легендарните Ь! Аз лично бях по-любопитен как изглеждат на живо новите българси рок банди, макар да нямах търпение да гледам и Любо и компания. А ето какво има да ни сподели Иво за тях:
Бях на около 10-11 години и слушах с огромно удоволствие кастеките си на Guns N' Roses, Queen и Cinderella. Някъде тогава чух по радиото (ама кое?!) една песен, чието интро ме впечатли силно. Дрезгав глас рецитираше: 'Високи, сини планини... за 100 години - 5 войни...' заслушах се с интерес... и ме разстреляха в упор. Скоро вече имах дебютния албум на Ь. Който ми харесваше още тогава толкова много... Почти колкото и днес. Минах през стилове, групи, чух и по-ранните записи на Любо Малковски, още с Ера, с годините все повече и повече музика звучеше около мен, а аз летях в нея.
Когато отраснах достатъчно, че да започна да ходя по концерти, за съжаление Ь вече бяха преустановили активна дейност. Но нито за момент любовта ми към музиката на групата не намаля. И събитието концерт на Ь за мен винаги си оставаше една химера. Но, като се замисля, такова беше и концерт на Black Sabbath
.
Тази година се случи невероятно събитие за всички, които обичт здравата българска музика - Ера излязоха на сцена в оригинален състав. И започнаха изпълнението си с Градът на Ь. Тогава имаше там един тип, който просълзен си изкрещя гърлото. И още крещя вътрешно.
И ето, че няколко месеца по-късно радио Тангра Мега Рок организира Концертът. Концертът, който съм чакал толкова много години. И ми даде възможността лично да се срещна с хората, които според мен направиха най-значимата българска тежка музика, групата, която е синоним на БГ Метъл за мен, която винаги ще посочвам като една от най-важните групи в живота ми - Ер Малък.
В момента, в който чух гласът си в диалог с Васил Върбанов, ми стана ясно, че онзи четвъртък ще бъде изключителен за мeн. Бахти и интрото, не мога да започна!
Дойде четвъртък, дойдоха Мартин и Мирко, макар и за малко се появи и Киро и се понесохме към клуб SPS (бившият Маймунарник) в Борисовата Градина. Цялата идея на организаторите, мисля, че беше да се покажат пред публика млади банди, които вече навлизат сериозно в ефира на радиото и се насочват успешно към сърцата на феновете. И точно стиловото разнообразие позволи на хора с различни музикални предпочитания да намерят нещо за себе си. Е, разбира се, закостенелите метълисти показваха средни пръсти и аграрна култура на някои от първите банди, но без примитиви концерт не може. Влизането ставаше културно, без блъскане и стълкновения на входа, посрещах ни любезни девойки, предлагащи Jack Daniel's на специална цена от три кинта малкия (все пак чичо Джак празнува рожден ден). Сещам се за един приятел тук, който се възползва от промоцията.
Като фон звучаха познати от ефира на Тангра Мега Рок хитове от последните месец-два, а хората между бабуните на заведението и (главно) при бара взеха да нарастват с течението на минутите.
Раздвижване по сцената и там излязоха първите юнаци за вечерта - Saltriver. Предложиха стабилен, блусарски рокенрол и определено загряха увеличаващата се публика пред сцената. След тях и известна музикална пауза, се появиха пловдивчаните от Gabana. Свириха раннодеветдесетарски гръндж, а вокала доста наподобяваше гласно Kurt в хита на групата Пълен кретен. Недоволни не чух да има.
Отново почивка и на сцената се появи една от най-обичаните млади групи в момента - Cigaretta. За съжаление за тяхното изпълнение аз вече чаках за среща с Ь и не мога да изкажа мнение. Доколкото чух, феновете им били доволни. Слушахме и веселия пънк на С4, на който доста хора не останаха безучастни. Познати от ефира на радио Тангра песни, подскоци, кеф, веселба. Същата работа беше и с лудите пичове от Leepra DeLuxe. Тях поне ги слушах отдалече доста добре - страхотна весела музика, с огромен купонджийски заряд. Де да ги бях и видял... Но вече бях лице в лице с титаните. Запознах се с Ь, поразпитах ги за интересуващи ме мен, като фен неща, взех автографи и, понесен от еуфория, се възползвах от трилевовата промоция. Да, и бира.
И ето, че след малко Върбанов излезе на сцената, за да ни представи една легенда, която излезе от забвението и стъпи здраво пред нас. Ер Малък на сцена. Не мога да опиша фурора около себе си и основно в мен самия. И, както Малковски каза, започнахме отначало: 'Започнах като всички във някакво мазе сред сокове, компоти, буркани със мезе...' Взривих се. Не бях там. Музиката, гласът на Любо, атмосферата, чакането, ескалиралата еуфория... всичко това ме отнесе години и години назад във времето. Преживях и изкрещях всяка песен на любимците си, скачах и ревях стих след стих, всеки от които е отеквал толкова дълго в съзнанието ми, туптял е в гърдите ми. Защото има сили в призива 'бедни сме, дрипави, но не сме просяци'; защото всеки от нас познава по един Странен човек; защото през всичките тези години сме стояли на Кръстопът, чудейки се дали да изплетем плет против ламята и ще има ли кой да подпре с нас. А там имаше кой да подпре. Над 400 фена, чакали с години да видят героите си отново на сцена - едни съвсем обикновени и земни хора и,
заедно с това, създали толкова велики песни, отприщили такива емоции в толкова много хора. Любо беше страхотен, скромен, истински. Орлин, скрит зад барабаните, изведнъж със скромния си комплект и невероятното соло сложи в малкия си джоб стотици съвременни барабанисти, опаковали се сред барабани и ефекти. Адриан, виновник за преиздаването на албумите на компакт диск се усмихваше доволен зад клавирите си. Новият човек зад баса - Владо от Балканджи усмихнат подскачаше по сцената и видимо се радваше да свири великолепните песни на Ь. Химн след химн отминаха Ер Малък, Затвор, Признание... Огледалото, поето някъде сред тълпата и довършено от цялата публика... Благодаря на Ер Малък за незабравимата вечер! Очакваме ги с още, и още, и още, и още...
Снимки: Тангра Мега Рок

Вътре се чуват Saltriver, но сме изпуснали малко. Бързо се ориентираме къде се продава уискито, което е единственото решение, след като стана ясно, че друго не се предлага... Миришеше си доволно на трева наоколо, всички поркаха продадени инкогнито бири и уискита, било то и от пластмасова чашка - кво като струва 6 кинта голямото...

А Saltriver доволно пълнеха сцената, която при триото Gabana направо пустееше. Познатите ни от радиото песни, плюс още други - алтернативен, приличен рок, а пред сцената още рехава публиката... Не е лека задачата на отварящата банда... Макар и чудесни, каквито са Saltriver!


За дългоочакваните Cigaretta пред сцената започна да се оформя тарапана. Кеф ми беше да видя и Боби най-накрая на по-голяма сцена от тази на Бара в Поморие...


Тогава се появиха C4 - настанаха танци, пого, понесе се мацка на раменете ми...



Бях на около 10-11 години и слушах с огромно удоволствие кастеките си на Guns N' Roses, Queen и Cinderella. Някъде тогава чух по радиото (ама кое?!) една песен, чието интро ме впечатли силно. Дрезгав глас рецитираше: 'Високи, сини планини... за 100 години - 5 войни...' заслушах се с интерес... и ме разстреляха в упор. Скоро вече имах дебютния албум на Ь. Който ми харесваше още тогава толкова много... Почти колкото и днес. Минах през стилове, групи, чух и по-ранните записи на Любо Малковски, още с Ера, с годините все повече и повече музика звучеше около мен, а аз летях в нея.


Тази година се случи невероятно събитие за всички, които обичт здравата българска музика - Ера излязоха на сцена в оригинален състав. И започнаха изпълнението си с Градът на Ь. Тогава имаше там един тип, който просълзен си изкрещя гърлото. И още крещя вътрешно.
И ето, че няколко месеца по-късно радио Тангра Мега Рок организира Концертът. Концертът, който съм чакал толкова много години. И ми даде възможността лично да се срещна с хората, които според мен направиха най-значимата българска тежка музика, групата, която е синоним на БГ Метъл за мен, която винаги ще посочвам като една от най-важните групи в живота ми - Ер Малък.

Дойде четвъртък, дойдоха Мартин и Мирко, макар и за малко се появи и Киро и се понесохме към клуб SPS (бившият Маймунарник) в Борисовата Градина. Цялата идея на организаторите, мисля, че беше да се покажат пред публика млади банди, които вече навлизат сериозно в ефира на радиото и се насочват успешно към сърцата на феновете. И точно стиловото разнообразие позволи на хора с различни музикални предпочитания да намерят нещо за себе си. Е, разбира се, закостенелите метълисти показваха средни пръсти и аграрна култура на някои от първите банди, но без примитиви концерт не може. Влизането ставаше културно, без блъскане и стълкновения на входа, посрещах ни любезни девойки, предлагащи Jack Daniel's на специална цена от три кинта малкия (все пак чичо Джак празнува рожден ден). Сещам се за един приятел тук, който се възползва от промоцията.



Отново почивка и на сцената се появи една от най-обичаните млади групи в момента - Cigaretta. За съжаление за тяхното изпълнение аз вече чаках за среща с Ь и не мога да изкажа мнение. Доколкото чух, феновете им били доволни. Слушахме и веселия пънк на С4, на който доста хора не останаха безучастни. Познати от ефира на радио Тангра песни, подскоци, кеф, веселба. Същата работа беше и с лудите пичове от Leepra DeLuxe. Тях поне ги слушах отдалече доста добре - страхотна весела музика, с огромен купонджийски заряд. Де да ги бях и видял... Но вече бях лице в лице с титаните. Запознах се с Ь, поразпитах ги за интересуващи ме мен, като фен неща, взех автографи и, понесен от еуфория, се възползвах от трилевовата промоция. Да, и бира.



Снимки: Тангра Мега Рок
коментари [6]
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Коментари по концерта 60 4
Включване / Регистрация