The Cult

I, the Cult

Този лайв нямаше много неща: лъскавия ПиАр-а на този от предния ми рипорт, фенската маса на лайвовете на Korn и Metallica, тежестта на Sting @ Несебър, клубната олиго-веселящина на Bloodhound Gang, претенциозността на някое бутиково ъндърграунд парти. Абе, как да ти кажа: този лайв цъфна отникъде.

За последно се чувах с The Cult преди половин година, като тогава малко им се поразсърдих, че нямат официален сайт. Направо ги отписах. Обаче белият илектрик вълк от афиша не ми прости преди месец и ме накара да сляза три спирки по-рано от троли-то само и само да се опуля зеленикаво и невярващо срещу него. Вярваш ли ми, това ми е една от моуст фейв-бандите и някак си не ми идеше сбъдваемо да ми се случи тази случка, още повече при прииждащото инфо за разните нови поприща на Ian Astbury (The Doors Of The 21st Century, Riders Of The Storm или както там се наричат сега). Откъде да знаех, бедният аз, че в един момент всякакви условности и чикии ще отидат по дяволите и ще останем само аз и музиката и ‘тук и сега’-то...

Всеки един метър път, изминат от София до Каварна по заобиколния път на самоизгубването, а после и на самонамирането си струваше. Струваше си и удавената в почти кило мастика мъка по нелепото отпадане на Аржентина от Мондиала. Слушай сега, по същество.

Няколко думи за подгряващите: бяха просто идеални за мястото и времето. Руският ... рок (?) на Натиск и Легион се вписваше перфектно в маранята от бирите, скарите и всякаквите там агро-ценности пред стадиона, превърнати вече в доходен бизнес за туземното население. Открай време си куфеем ний на руска реч, само дето бях дошъл за съвсем друго. Виж, Кольо Гилъна върна мен и уважаемия Х. Касел ‘във времето отминало, да се повеселим’. Хееей, булко, булко черновежда! И други... Скипнах следващата група, защото на мен не ми е наред нещо и не се юдя на Ахат, а и Х.К. отдавна се беше трупясал на Симовото шалте.

После настана тъндър, баце. И то не от геги: ‘Lil’ Devil’, откриващото парче на повечето сетове от най-изненадващото турне на годината, ме изстреля директно в първите линии през пияни рокеря, зли мацки, илектрик денсъри и прочие. Как може в тоя год-форсейкен плейс да се случи тази музика, и то на мен? Sweet Soul Sister! Е, не: очаквах леко позьорство, наслагвано ми от старите клипове на вокално-инструменталния състав, ама не! Най-естественият луд и любим мой рок-вокал виеше право срещу мен, облечен в лилав суетшърт и с позната си кърпа и прокъсани джинси. И дайрето, да. Peace Dog и The Witch ме завъртяха лудо в осморка от плюс лудост безкрайност до минус лудост безкрайност. Оскъдната тълпа и по-точно предните линии също денсваха, леко ритуално, леко сексуално и почти не миришеше на пот даже. Миришеше на друго.

Във въображаемия тълковен речник ‘Как да разбираме привидно неразбираемия Zeraux’ срещу ‘пикови моменти по време на лайвове’ има моя снимка с поглед, вдигнат към небето, зинала паст и сияние из гащите. Като синоним е посочен изразът ‘мамата си джаса’. Няма как да е другояче. Дойде дъждът, па макар и само на песен. И завих и аз, дълго, протяжно и съдържателно. Намерих пътеката. Тръгнах и този път не се лутах, а вървях уверено. Тактовете и рифовете отмерваха стъпките ми от долната към горната земя и обратно, където се чакахме с всички архетипи и се разпознавахме и се успокоявахме, че всъщност сме си пак ние, старият аз и те, старите богове и демони и всъщност нямаме кой знае какви поводи за притесенение. Защото Музиката не лъже.

Няма такива вълци, няма такъв пресипнал вой. След Revolution дойде и очакваната Edie (Ciao Baby), само че в акустичен вариант. Малко на Billy Duffy му се поразстрои китарата и прекъсна по средата, но това още повече надъха малкото ценители. После запалиха Fire Woman, Rise, Love Removal Machine и She Sells Sanctuary, аз съвсем резонно си джитках из съседните измерения, къде сам, къде не съвсем. Опомних се около половин час след края на концерта, търкаляйки се надолу към плажа, където после там... ауууууууу!

Промоутърите, да не си помислихте, че ви се е разминало нашокването? Евалла-та за звука – хубав, тежък, солиден, как си требе. Защо, обаче, лишихте групата от среща с (пъти) повече фенове, които от поне десет години я мечтаят тази случка? Защо натирихте концерта в Каварна, а не в София, на някой малък стадион, или ако щете в някоя зала? Бяхте ли наясно коя група всъщност сте поканили да замества поредното повяхнало хард енд хеви крю, от чийто оригинален състав я е останал някой, я не съвсем? Въпроси... Добре, че съм егоист и за мен важното е, че бях култът.

И още съм.