Masters Of Rock

Преди няколко години, когато сателитната и кабелната телевизия беше все още лукс за простолюдието, се събирахме у няколкото богоизбрани, които имаха достъп до тези чудеса на техниката и зяпахме всяка неделя MTV и Headbanger’s Ball. Разните MPEG-ове за комповете бяха изключителна рядкост, пък за DIVX и дума не можеше да става. Тогава гледахме записи от Woodstock, Donnington, Dynamo и редица големи фестивали по света и завиждахме на тези, които успяваха да се доберат до тези мероприятия. Доста време по-късно за пръв път ми се удаде възможност да посетя такава сбирщина, и макар нещата в метъла отдавна да бяха направили някой и друг завой се израдвах изключително много. И си казах, че при всяка такава възможност ще го правя. Тази година изневиделица изскочи невероятно изгодна оферта за фестивал в Чехия, наречен Masters Of Rock, който ми предоставяше възможност да осъществя още една моя детска мечта, а именно да видя една от най-харесваните и най-мразените групи едновременно - Manowar, и още една камара други групи, заемащи достойно място сред хеви-пауър съзвездията. Благодарение на Rawk-а се сдобих с журналистическа акредитация и бях допуснат толкова близо до групите, колкото не съм и мечтал, че мога да бъда. Предполагам, че индуктивно-дедуктивните процеси на сивото вещество на всеки от вас вече са се досетили, че ви чака разказ и оценка на протеклите просташко-музикално-алкохолни събития.

Ден 1

9 сутринта - Централна Гара София: китна групичка от 24-ма кой от кой по-изпаднали младежи привлича погледите на минувачи, туристи, пътници и всякакви представители на фауната, населяваща района на гарата. В краката са струпани раници, мешки, палатки, найлонови торби с подаващи се бутилки алкохол, бира или минерална вода. Обсъждат се всякакви теми от свинско-пиянски характер до отминалите неотдавна концерти на Megadeth и Black Sabbath. Поводът за събирането е предстоящото пътуване на въпросната компания до организирания за трета поредна година Чешки фестивал Masters OF Rock. Никой не познава почти никой друг (освен мен, като гордостта ми е, че почти еднолично успях да събера цялата тая агитка), но до предстоящото завръщане хората се опознаха, а някои станахa и доста добри приятели.

Час след това вече се бяхме натоварили в автобуса и бяхме на път към ГКПП Калотина, където висяхме около два часа, поопразнихме Duty Free магазините, накупихме бира за из път, препикахме граничната бразда и свършихме още няколко обществено-безполезни дейности. През Сръбско не се случи нищо интересно, освен случката с рециклирането на бирата, когато на единия Киро му се допика, а между спирките имаше 5 часа път (заради зверското забавяне на границата) и реши да си върне част от бирата в бутилката, както си седеше на седалката на автобуса. По-големите преживелици бяха на границата с Унгария, когато свалиха трима от нашия автобус (моя милост, Делян и Евгени), и започнаха да обясняват нещо на унгарски, като един се опитваше да превежда на сръбски. Вкараха Делян в сградата на митницата и буквално са му изкарали ангелите преди да се окаже, че хорицата просто си тренирали нов персонал там и им поставили лека ситуацийка - казали им,че видите ли, този тука е подозрителен, дали им моя паспорт и понеже всички сме дългокоси, трябвало да познаят дали Делян, дето стои пред тях е човека от снимката, т.е. моя милост. После се усмихнаха и ни пуснаха да си ходим. Следва дълго нощно пътуване, характеризиращо се с тотално изтрещяване и обръщане на абсолютна простотия (горките 5 чехи -останалите пасажери на возилото).


Ден 2

...или иначе казано Слънце, Дъжд и Slivovitz - тук има отделни моменти които ми се губят. В 9:30 пристигнахме във Визовице (малко селце с около 1000 души население), където се провеждаше фестивалът. Част от нас стовариха палатките, другите продължиха за Прага, да разгледат преди да почне джангъра на следващия ден. Тези, които слязохме, веднага се заехме с разпъването на палатките, като скоро установихме, че няма с какво да забием колчетата като хората. Решихме да поискаме от някого. Отидох при първите попаднали екземпляри с палатка. Оказаха се чехи. Веднага се отзоваха и дадоха чук. Тъкмо понечих да си ходя и ме спряха с жест. Извадиха някакво шише, което се оказа Сливова ракия, извадиха бири и се почна. После изкараха и една Krushovitz, home made и в 12:30 на обяд вече едва прилазих в палатката да поспя. Навън канска жега, в палатката парник, и скоро изпълзях от там. Целия алкохол беше излязъл с потта. Небето се смрачи и удари дъжд. Кратък, но достатъчен да обърне в кал всичко наоколо. Нищо - тъкмо свинщината ще бъде пълна. Решихме, че е крайно време да покажем кои сме. След кратка обиколка из горичката се сдобихме с един триметров кол, който беше издигнат в кръга на палатките ни и развяхме знамето на него.

Наблизо имаше някакви яки фенове от Полша с които се сдушихме и започнахме да поркаме от кой каквото има под ръка. Ракии, бири, ромове, изобщо мазало. Няколко чехи се присъединиха и по едно време гледаме, вее се някакъв USA флаг в другия край на нашата част от лагера. Веднага бе сформиран българо-полско-чешки съюз за една игра на Capture The Flag, като успелият да свали знамето получаваше по бира от всички останали. Незнам какво точно се случи, но фактът е, че знамето изчезна по едно време. Изморен от пътя и алкохола се прибрах рано-рано в палатката, а навън купона си продължи.

Ден 3

Парникът, който сутрешното слънце сътвори от интериора на палатката, както и упорстващите да излязат две бутилки бира, които изпих преди лягане ме вдигнаха на крака още около 7 сутринта. С удоволствие установих, че химическите кенефи са почистени и човек може спокойно да се изпикае, без да се налага да прави несъзнателен анализ на разни бивши ястия. След като разгоних къртиците, облекчен се присламчих към няколко ранобудни поляци да отпразнуваме новия ден на по чашка ром. Скоро видях рошавата манерка на Бакалов да се разхожда неориентирано и зарязах рома в името на закуската. След опразването на няколко консерви, съвета на старейшините се събра да обсъди дневния ред до началото на първите групи. Като начало се реши да се изпрати един скаут до мястото на тоалетните, щото явно не ми вярваха, че е безопасно. Доброволци нямаше. Посочихме един. Върна се с ужасени писъци, докладвайки, че за нищо на света не би използвал тези тоалетни. Вдигнах рамене. Ми да си търсят кенеф. Тръгнахме към селото, но явно същото бяха решили да направят още около 10-15 хиляди души. В нито една от шесте кръчми в селото нямаше места. Странна работа. Опашка имаше и пред най-забутаната обществена тоалетна. През огън, ебън и сеч успяхме да се сдобием с четири боксчета (две каси) бира от супермаркета и тръгнахме обратно, защото стана време да отварят вратите за фестивалната територия. Малко бутане тук и там и бяхме вътре. Първото, което видяхме, беше едната от няколкото малки бирарийки с капацитет по 1500 човека, с приятна сянка, студена бира, хубаво мезе и видеостена за хората, предпочитащи бирата пред групата, която свири в момента. Рай... Максимата One more beer and heavy metal, and I’m just fine си беше съвсем, ама съвсем на място.

Варена царевица на грил, намазана с някакво сосче. Абсолютна еуфория за вкусовите рецептори, струваща си и последната крона. Тъкмо се отправях към будката да повторя и забелязах, че и останалата част от бандата ни се задават откъм ЖП-гарата. Упътихме ги към лагера, където се установи, че високо разветият ни национален флаг е привлякъл още няколко българи. Не останах обаче, тъй като нетърпението ми не ми позволи да чакам и отидох да се бутам из навалицата пред сцената. Навалица определено имаше. На сцената все още бяха чешките групи, а броят на публиката вече се измерваше в хиляди. Малко траш, малко пънк, едно бездарно хеви… това ми бяха впечатленията от трите чешки групи, които гледах. След известно време забелязах, че почват да вдигат някакъв трансперант отзад на сцента. Поглеждам си програмата... мда... станало време за пичовете от Rage. Фотоапаратът в готовност и на бекстейдж опашката. Един бабаит от секюритито реши, че хортувам харно по чешки и почна да ръкомаха като стар семафор и да плямпа нещо. Викам му Ду ю спийк инглиш, онзи почна още повече да ръкомаха. Най-накрая, позовавайки се на опита си от изследването на жестомимичния език на някои туземни племена, населяващи Огнена Земя, разбрах какво ми обяснява -че като се стъмни, не трябвало да си използвам светкавица. По-късно отработих местната фраза Три песничек без блеску и внасящата радост в сърцето.

Пет песничек със блеску. Пушеци, димове, светлини, очакване и тримата стожери на гнева от Rage се появиха на сцената и без да се церемонят много подкараха Don’t Fear The Winter, и докато аз се скъсвах от снимки продължиха да сипят огън и жупел с Down, War Of Worlds, Soundchaser, Firestorm, Orgy Of Destruction, Black In Mind и Solitary Man. Няма какво да се говори. Тотален Heavy Metal Breakdown.

Едно доказателство, че бройката хора в една група само открива нови хоризонти към доброто звучене, но не гарантира задължително качество. Rage в състава си от Peavy, Viktor Smolskи и дръм-чудовището Mike Terrana направо надъвкаха всички винкели, релси и изкъртиха къде що има фаянс и теракот. Много хора останаха доволни от наблягането върху албумите от първата половина на творческия им период. Както се оказа в последствие, доста от присъстващите там групи бяха решили да направят същото, а лично мен това можеше само да ме радва. Въпреки факта, че поради малобройността на групата всеки от музикантите трябваше да се занимава с поне две неща, ‘статично’ е последното нещо което би могло да се нарече сценичното им поведение. Peavy постоянно се местеше по всички краища на сцената и надъхваше огромната тълпа, която вземаше активно участие в изпълненията, като кулминацията на разпявките дойде с Higher Than The Sky. По време на изпълнението се наложи да помогна малко на момчетата от бързата помощ в раздаването на вода по предните редове на публиката, където компресията беше просто колосална, а никой не си пускаше мястото. Така и не усетих кога охраната почна да ме изтиква навън, защото беше дошла паузата за смяна на апаратурата преди появата на Edguy - от доста време следя развитието на тази немска пауър-метъл група, не само заради качествената музика, която правят, но и заради уникалния характер на фронтмена им Tobias Sammet.

Достатъчно е човек да влезе в сайта им и да прочете биографията му, както и някои от новините и ще остане с впечатление за весел човек и голям шегаджия. И няма да сбърка. Живото им изпълнение беше пълно с лафове и закачки с най-различни неща. По някое време например между две песни бате Tobias вика Глей’те кво. Тука ся по принцип трябваше да слезем от сцената, да загасят светлините, вие да си помислите че си тръгваме и да викате ‘We want more’ и ние да си доизсвирим песните дето и без туй трябва да свирим, ама нещо цялата работа се прееба и сега ще направим следното. Аз ще се скрия зад ей тая голямата колона, вие ще се преструвате, че съм си тръгнал, ще викате и аз ще се покажа. Целият концерт беше гарниран със всякакви такива работи, катерене по сцената ала Bruce Dickinson, и изобщо пича подържаше настроението на много високо ниво. Свириха две песни от проекта Avantasia, както и доста от последния им албум, с който за съжаление към тогавашна дата не бях добре запознат. Като цяло песните бяха от въпросния последен албум, от Land Of Salvation и Vain Glory Opera. Babylon, Land Of The Miracles, Vain Glory Opera, Out Of Control, Tears Of The Mandrake, абе все неща на които да си оставиш гласа. Като цяло адски добър концерт, като неясно защо последвалите ги групи някак си ги беше срам да излизат за имровизираните бисове. А групата, идваща след това беше преживяла не един или два концерта и се очакваше да вдигне много летвата за целия фестивал, тъй като за първи път свиреха на чешка земя. Очаквания, които по мое лично мнение Nightwish не покриха. И то не поради технически причини. Там нещата бяха много добре. И като техника на свирене, и като качество на озвучаване, и като декор, и като осветление всичко беше изпипано. Проблемът идваше от поведението и излъчването на групата и най-вече на Tarja, в сравнение с която дори една певица в долнопробна кръчма изглежда да има повече желание да пее.

Тя изглеждаше толкова отегчена от живота, все едно са й платили и тя просто трябва да го направи (което след излизането на материала за изгонването й от групата потвърди тези ми впечатления). Тази жена за толкова години така и не се научи как се пее пред метъл публика, която не се състои само от девойки, облечени в черно и с толкова черен грим по лицето, че можеш да пребоядисаш самолетоносач. Не че ги нямаше и такива де, но просто каката не можа да влезе под кожата на публиката. Останалите бяха на ниво, особено басиста Marco Hietala, като единственото което ме подразни от него, бяха размяната на средни пръсти и реплики And fuck you too с някакъв фен от първите редици. Несполучливпоне според мен беше и сетлиста с песни, предимно от не особено тачените от мен последни два албума - нещо, което дори няколкото много добри парчета от Wishmaster не успяха да променят. Като цяло Nightwish направиха повече отрицателно, отколкото друго впечатление, и в последствие се оказа, че не само аз мисля така. Надявам се сега, като сменят Tarja да вземат се пооправят малко, че има още хляб в групата. След края маса народ, и то предимно чехите поопразниха сцената. Останаха предимно чужденците, както и малцина запознати с творчеството и концертните изяви на немските фолк-метъли Subway To Sally. Първият ми сблъсък с тях беше на Blind Guardian Open Air фестивала в Германия през 2003г., като дотогава никой от присъстващите там българи не ги беше чувал. След концерта обаче някои от нас веднага си купиха техни CD-та.. Има защо. Музиката е странна смесица между Rammstein и In Extremo, с леко електронна визия. На сцената се изнасят всякакви изчанчени инструменти.

Гайди, китари с три-грифа, изродски флейти, всичко изглеждащо много футуристично. Пиро-шоуто е невероятно и включва от стандартните горелки, бълващи огън нагоре, през плюещите огън членове на групата до огнеметите, приличащи на кръстоска между метална ръкавица и кюнец на печка, с чиято помощ поизпотиха феновете, пускайки огнените струи на няколко метра над главите им. Единственият им недостатък е, че всички текстове са на немски. Иначе си заслужават и горещо се препоръчват на всички почитатели на този стил. С тях приключи и Ден Първи от самия фестивал. Аз лично за пръв път се озовавам на концерт, който свършва в такива безумни часове като 3 сутринта. Няма лошо. Ние можем още. До зазоряване бяха опустошени още 2-3 бокса бира и аз повече не издържах и отнесох в царството на Морфей.

Ден 4

Големият ден. Доста хора биха разбрали нетърпението ми - чакал си да видиш на живо група повече от десет години, и от този момент те делят някакви си часове. Нетърпението да видиш групата, чиято музика те е открехнала в тайнството на метъла, еуфорията от предстоящото сбъдване на стара мечта, и неизменно съпътстващият я страх от разочарование. Всичко това се блъскаше в мен, когато сутрешното слънце напече подаващата се от палатката ми мутра, гледаща лошо в посока сцената. И как не. Manowar-ци бяха решили, че 8 сутринта е добро време за правене на саундчек, за концерт, който ще се състои към 11 вечерта. Лошо няма, само дето явно бяха решили да си оправдават репутацията за сила на звука по концертите и както се оказа, пробваха допълнителните усилватели. В заспало състояние останаха само най-тежките случаи от предната вечер. Несправедлив е животът, но какво да се прави, ще спим в гробищата. Миризмата на пот и сплъстилата се на кичури коса ми напомни, че наоколо някъде мярнах душ кабини. Нарамих хавлията и другата част от санитарно-хигиенния инвентар и марш натам. Душове имаше, както и опашка пред кабините, а също и такса от 30 крони (1 евро). Заредих се и докато се чудех къде се дават парите се появи девойката, която ги събираше и незнайно защо почна събирането от човека зад мен. Реших да не се правя на толкоз честен, колкото изглеждам и бодро си зачаках реда. Температурата навън междувременно мина 30 градуса, тъй че тоталната липса на топла вода изобщо не се усети. Вече спретнат, бях готов да се заема с предаването на туй грандиозно събитие на читателите на мега-медията Rawk’n’Roll. Погледнах програмата. Нямах намерение да стърча прав цял следобед и се допитах до чешкото журналистче, с което се сприятелихме предната вечер, какво ще ми препоръча. Явно от чешките групи акцента щеше да падне върху Silent Stream Of Godless Elegy, отчасти зарад името, отчасти и заради уверението, че са единствената дуум банда на феста. Пичовете си заслужават определено, не съм наясно с дискографията им, но това, което чух много ме зарадва. Ако трябва аз лично да ги определя, бих казал, че приличат на Paradise Lost с фолклорни елементи.

Групата си е цяла тълпа на сцената, включвайки освен стандартните две китари, бас, барабани и вокал, клавир, цигуларка и женски вокал, и като извадим калкулатора получаваме седем чиляка. Обаче пичовете не залагат на внушителното си присъствие, а свирят, при това доста добре. Горещо се препоръчват на дуумаджиите, които не залитат само по известните неща. След тях последва цяла върволица от групи - Lord Bishop (САЩ), KJU (Германия), Uniklubi (Финландия), Kurtizany z 25 avenue (Чехия) и Skarface (Франция), на които на няколко пъти заспивах на топлия цимент под мен, като единственото събитие от това време, което си струваше беше, че се запознах с бившия барабанист на Manowar, полагал барабаните в албума Triumph Of Steel, Rhino. Пича се разхождаше като неориентиран турист и обръщаше внимание на всеки заговорил го. За съжаление фотоапарата ми беше за зареждане по това време и се задоволих само с автограф. Както разбрах по-късно, щях да го видя в действие със сегашната му група HolyHell. Помотах се още малко насам-натам, като междувременно успях да си взема подписчета от всички членове на Rhapsody, като тук май е мястото да изкажа специални благодарности за това на Ани от Пловдив, която за втора година водеше сина си на фестивала да го просвещава в праведната музика.После полегнах на тревата и позаспах. Поосвестих се малко за немските Die Happy, с вокалистка една чехкиня. Доста популярна там банда, която мен обаче не ме впечатли с абсолютно нищо. Даже не успях да разбера дали името е на английски (мри щастлив) или на немски. Отидох да пия една бира, докато приключат, защото любопитството какво ли представлява настоящата група на Rhino много сериозно ме загриза. Поредната смяна на апаратурата и агент Смит и подобните му влязоха в матрицата. Мдам... Всички от HolyHell, с изключение на Rhino, бяха облечени в дълги кожени шлифери, с тъмни очила, барабар с жената вокалистка, която по начина на обличане можеш