Anvil (Chainsoul, Phantom X)

Или само тях видяхме от обявените предварително пет групи на 27 ноември вечерта. В клуб Black Box (а не предварително обещаната зала Христо Ботев). И началото беше след 21.00 (а не анонсираното 19.00). Да, познахте, организатори на събитието бяха Нова Музикална Агенция.

И така, на 27 сутринта се събудих след невероятните емоции от концерта на Redrum, Last Hope и Artery предишната вечер, пооправих се и изведнъж открих новината за сменените място и групи за концерта вечерта. Както и обещанието началеният час да се запази. Настроих се търпеливо и с една отбивка по пътя, стигнах пред клуб Black Box към 19.20. Не се изненадах, когато открих групичка чакащи фенове. Помотахме се с няколкото души, с които се намерихме и се запътихме към Adams Pub наблизо.
Към 21.00 ни се обадиха, че вече са започнали да пускат. Доядохме, допихме и отдихоме. Е, явно сме се замотали, тъй като изпуснахме Chainsoul, та за тях нищо не мога да кажа. След известна доза чакане без бира (на място 330мл бяха три лева), на сцената излязоха Phantom X. И се започна безмислен, постен и до крайна степен посредствен пауър-хеви метъл. Повечето от пияните зрители куфееха и скачаха. Както биха го правили и на Елмаз и Стъкло на Б.Т.Р. сигурно, в това състояние. Вокалистът беше пълничък (разбирай дебел) чичко, с пръхлива коса, който през цялото време опъваше напред и крайно разчекнато показалец и кутре и врещеше “Heavy Metaaaaaaaaaaaaal”. Браво! Спечели ме! След третата нечовешки скучна песен с Николай избягахме пак при Адамса поради риск от крайно изтъпяване.

След около половин час и още по бира-две, се върнахме на мястото на събитието и плахо погледнахме коя група е на сцената. Никоя! Супер, бяхме ги изпуснали. И точно навреме – тъкмо тогава на сцената излезе канадското трио. Anvil поздравиха останалите 100-150 фена и започнаха страхотна разходка из спийд-траш кариерата си през последните 25 години. Още в началото стана ясно, че ще има веселба и тя се казва Anvil. Пичовете забиха здраво, с хъс и желание, усмивките не слизаха от лицата им, а звукът беше на много добро ниво. Lips се хилеше и правеше интересни коментари за жените и тактично вметна няколко думи за комунистическия режим. И всичко това на фона на здрав, купонджийски метъл. Куфеене, подскачане, дивеене. В един момент охраната поразвали удоволствието ми, когато ме накараха да си облека тениската. На метъл концерт – забележки за външен вид! Не ги трогна фактът, че иначе ще трябва да си ходя мокър и трябваше да стоя отстрани, докато позасъхна.
След малко повече от час групата слезе от сцената, за да се качи минута по-късно за задължителния бис. И изведнъж, както свиреше, Lips слезе от сцената, разходи се из публиката, като не преставаше да свири, до момента, в който го вдигнахме на раменете на доволен почитател. И оттам довърши солото, качи се пак на сцената и групата се сбогува с малобройната публика. След края на шоуто, музикантите можеха да бъдат засечени да разговарят свободно с фенове, да пият и да се снимат с нас. Което беше истински приятно и впечатляващо отношение. И последва пътят към дома. В крайна сметка, Anvil изнесоха силен и забавен концерт, зарадваха искрено почитателите си и се раздадоха, като не оставиха недоволни сред малкото метъли, почели с присъствието си концерта. Но след този концерт НМА трябва сериозно да с замислят при бъдещите събития които организират. Защото все по-малко хора им се доверяват (всъщност, останаха ли такива?)!