Black Sabbath (Black Label Society)

Никога не съм бил чак фанатичен почитател на Black Sabbath, но определено бях доста превъзбуден от предстоящото събитие, защото ми предстоеше да се срещна с истинска легенда, в пълния си блясък, която e наливала основите на това, което днес наричаме МЕТЪЛ.

Влизането на стадиона беше отегчаващо бавно, изпуснахме Sheky And The Bloody Boys и хванахме Ахат за последната им песен – култът Черната овца. Сцената беше огромна, която внушаваше събитие от огромен мащаб, което не се случва всеки ден в България. Така и стана. След не много дълга пауза на сцената се появиха Black Label Society. Музиката им ми идва твърде шаблонна, но пък е група точно за на живо – 100% куфеене и адреналин. Яки насечени тупалки с леки нюанси от Alice In Chains. Бендът изглеждаше като рокери, които току-що са слезнали от моторите и са се качили на сцената. A лидерът Zakk Wylde e истински агро-ро(у)кер, в най-добрия смисъл на думата. Поркаше здраво бира, изплюваше я, храчки, нахъсваше яко пубкликата, а свиренето му... Свиренето му – абсолютен виртуоз, без тайни за него в електрическата китара. Един от любимите ми китаристи ever. Звукът беше много добър, но ми се искаше китарата на Zakk да бъде повечко увеличена за да изпъква. Това нямаше да наруши цялостния баланс.

След тях на сцената, след не много къса, но и не oтегчително дълга пауза (явно бързо мина времето под съпровода на последната тава на GZR) излезнаха ТЕ. Бащите. Кръстниците и т.н. клишета. Започнаха с нестандартната за откриване NIB и буквално долу настъпи абсолютна лудница. Звукът беше перфектен. Брутален мощен груув, но и седемдесетарския привкус не беше пренебрегнат. Мелето сред публиката, която, според мен беше около 15-20 хиляди, беше голямо, много по-брутално, от например, концерта на Megadeth – няколко дни преди това. Ozzy беше абсолютният център на вниманието. Харизматичен фронтмен, който изненада всички с енергичното си поведение, имайки предвид респектиращата му вече възраст и онези неприятни гледки в последните серии на The Osbournes, където изглеждаше съвсем грохнал. Този човек не спря през цялото време да нахъсва публиката и да я кара да лудее. Респект! Групата изсвири абсолютните класики като War Pigs, Iron Man, Into The Void, The Wizard, Children Of The Grave. T.e. aбсолютно всичките песни, по default, бяха класики. А на едноименното парче, когато Ozzy призова всеки да запали запалката си – атмосферата беше уникална – с една дума гробовна и зловеща. Станаха две де. Единствената атмосфера, която отговаря на тази култова песен. Лично за мен това беше кулминацията на концерта. Мистично-зловещ Ozzy, а барабаните на Bill Ward се забиваха като пирони в ковчег насред самотната гора. За бис ни беше оставено Children Of The Grave. И така завърши това приключение, което продължи час и половина и остави спомен за цял живот. Всичките песни бяха от първите три тави на бирнингамците – крайъгълни камъни в рок музиката + чудесната Dirty Woman от подценявания Technical Ecstasy. Toлкова музика беше изпълнена, толкова още не беше изсвирена, но това е. Няма как в един концерт Sabbath да изпълнят всичките ни любими парчета. За мен този репортаж е леко безсмислен, защото такова нещо не се описва, то се преживява. Един от най-грандиозните концерти, които са се случвали и ще са се случили на наша територия.