No Way Festival

За радост на мнозина второто издание на ежегодния варненски фестивал No Way се превърна в реалност. Мястото този път бе клуб Комикс, а стиловата ориентация обхващаше от пънк-рок, ска през хардкор, та до ню-метъл-кросоувър - достатъчно стилово разнообразие, за да придаде масовост на събитието, но подчинено на обща концепция, за да привлече хомогенна публика. А публиката определено бе едно от достойнствата на фестивала и играеше основна роля при създаването на задушевната атмосфера.

Помещението на клуба, според мен, предоставяше много добри условия за провеждането на фестивал от такъв род - беше естествено разделено на няколко помещения като в най-обширното се намираше и самата сцена. Места имаше, както за правостоящи, така и за седящи - и на първия, и на втория етаж. Единственият недостатък бяха стълбите, плавно изкачващи се към сцената, които възпрепятстваха интензивния стейдж дайвинг. Но пък имаше солидно предлагане на мерчандайзинг с главно обслузващо лице Шута от софийските метъл-кор зверове Vendetta, които за съжаление не присъстваха сред участниците (но на следващия ден след края на феста разтърсиха Морска гара и потопиха 2,3 кораба и 5,6 яхти с помощта на ветераните от Last Hope).

Първата вечер на това събитие се състоеше от изяви на групи единствено от Варна, а разнообразие не липсваше. Not Broken In Spirit и Outrage представиха гордостта на Варненската хардкор сцена. И двете групи имат наскоро издадени продукции - Not Broken In Spirit дългосвирещ едноименен дебют, а Outrage участват с три песни в съвсем пресния сплит с бруталните Vendetta. Outrage забиха прилично като сета им включваше въпросните три песни. Специфичното при тях е, че са изпълнени на роден език, което помага за възприемането им. Crowfish и Maniacal Pictures са със доста сходно пънк-рок звучене като първите са от доста време в бранша и определено се радваха на повече внимание от публиката, която бе взривена с хита Away от едноименния им дебют. Maniacal Pictures започнаха изпълнението си пред вяла публика, но постепенно съживиха тълпата с ентусиазма си. Заслужава си да отбележим завидния хъс на Георги - басист на Crowfish и съорганизатор на събитието, който освен в своята, опъваше баса и в няколко други от участващите групи. Вечерта закриха местните легендарни веселяци от Pizza, които се радваха на топъл прием от отдадената на веселие и танци публика. И всеки пи, пя и се весели, а някои знаеха че ги очаква втори рунд на следващата вечер.

В съботната част на фестивала се включих докато на сцената бяха Lockdown от Варна. За жалост, нещо като че ли е заличило спомените ми от тяхното изпълнение - помня само че ставаше дума за чистокръвен хардкор. След Lockdown излязоха отново представители на варненската сцена - Cold Breath. Звученето определено се втежни с началото на тяхното изпълнение - за това помагаше и наличието на двама вокалисти. Ако сте забелязали дотук всички имена са от Варна, което може да се изтъкне като похвала за състоянието, в което се намира сцената на този морски град. А качеството й бе окончателно затвърдено със следващата група - Indignity. Според мен едно от най-силните варненски имена в момента. Типичен безкомпромисен хардкор, изпълнен от убедително стоящ на сцената колектив.

И дойде моментът, когато на варненския монопол убедително се представи конкуренцията в лицето на гостуващите специално за фестивала групи от Русе и Асеновград. Началото на тази своеобразна революция бе поставено от ветераните на русенската сцена - Spot, които в края на миналата година успяха с подкрепата на Stain studio да издадат дебютния си албум. Признавам си, че храня симпатии към тази група, защото тяхната музика е една от най-позитивните и енергични в българското пънк-рок пространство и изпълнена на живо само печели от присъствието на фронтмена Радни. Радва ме и фактът, че зад групата стоят Stain studio, които според мен са многообещаващ лейбъл с предимно качествени издания до момента. По време на изпълнението на Spot итензитетът сред активната публика да не се покачи. Трудо е да останеш безучастен при възприемането на енергичните им изпълнения.

Следващите гости, които се качиха на сцената бяха Plastic Bo. от Асеновград. Преди началото на тяхното изпълнение публиката трябваше да изчка отстраняването на технически проблем, който евентуално би могъл да доведе до протичане на ток по микрофона и съответно смъртен случай. Но момчетата от Асеновград не позволиха това да им попречи и продължиха концерта в насоката, която зададоха Spot - мелодичен пънк-рок. Забиха и кавър на The Offspring - The Kids Aren't Alright, който допълнително разбуди духовете. Трудно е да се опише с думи веселието и позитивната енергия, която преобладаваше сред тълпата пред сцената.

И сега абзаца, който ще напиша с най-голямо удоволствие. Ще го посветя на групата, която закри фестивала - русенците Overdawn (ex. Deadlock). Започнаха изпълнението си с благодарности към организаторите, които са ги поканили, въпреки че стилът им е леко встрани от общата насока на фестивала - нещо, с което не мога да се съглася толкова лесно. Ню метъл кросоувърът им, на моменти напомнящ за Static-X, но и на моменти с пъти по-тежък, бе наистина леко нестандартен завършек на вечерта. но пък оформи облика на фестивала като стилово толерантен и отворен - определение напълно подходящо за събитието. Песента на Overdawn Needed Sentiment се отличава с няколко емоционални момента, които контрастират на истерично бруталните партии. Любимо мое парче - няма как! Може да го свалите от http://www.overdawn.tk Радва ме и фактът, че качеството на изпълнението им беше много по-добро от това, което наблюдавах в О'Шипка, когато Overdawn (тогава Deadlock) 'откриваха' за Fyeld. Искрено се надявам намеренията на тези момчета да са сериозни и биографията на групата да не се ограничава само до спорадични изпълнения на живо.

Този фест трябва да го има и догодина!