Murphy's Law

Първоначално мислех да не сядам да пиша за концерта на Murphy's Law, но след като присъствах на събитието от 11 юли се оказа, че кво ти няма да пиша!? Та народът (или поне половин България, съдейки по посещаемостта на сайта ) трябва да знае какво се случи в действителност.

Мястото на мероприятието беше клуб Сплендидо на малко закътано място в София, но пък не и неоткриваемо. Клубчето не беше нищо особено, блестеше с архаично, апокалиптични кенефи, скъпа бира и други такива екстри. Леко напомняше на Сцената (R.I.P.) по самобитната атмосфера и пространство.

Първоначално обявените предгрупи бяха четири, но за всеобщо съжаление варненците Indignity не свириха (ще ги видим на Union Fest-а, споко). Вечерта откриха Breakaway, които наскоро издадоха дебютен демо диск. Той се продаваше и ще се продава по концерти. Звученето на групата беше плътен, стегнат и сравнително тежък хардкор. Имаше даже и грайнд забивка. Вокалът раздвижваше по сцената, но публиката беше горе долу доволно статична, най-вероятно поради факта, че песните на тази група все още не са толкова популярни - нормално за началото на всяка група. Имаше един момент, когато фронтменът на Breakaway се раздразни от безучастността на публиката и малко афектиран покани всички да се придвижат по-напред. В крайна сметка, луда масовка при тази група не се получи, но и това време, мисля ще дойде - Breakaway забиват здраво.

Втори бяха масовата осем членна дружина с тромпетчета - Switchstance. При тази група би било парадоксално да не настане всеобщо веселие. Позитивна музика с ведро настроение, двама вокала с добро сценично поведение, тромпетчетата, танците и всичкото там - знаете как е. А който не знае, просто трябва да узнае - ска/пънк/корът на Switchstance не е нещо, което е хубаво да се пропуска. Тука вече публиката премина към активно движение посредством непринудени танци, изградени на импровизацията. Всички се справиха добре, а групата заби песни, както от скорощното си демо, така и неиздадени още такива (дето присъстват само на web базираните съмнителни mp3-ки ).

И после, непосредствено преди гостите от New York забиха едни от пионерите и основоположниците на родния хардкор - Last Hope - заедно и досега, по-силни от всякога. Впечатлих се от това, колко свободно се чувстват вече те на сцената, личи си школовката от многобройнте концерти тук и навън. А и как не, след като лично Murphy's Law са ги избрали за свой съпорт на европейското си турне. След надъхващо интро, групата заби хит до хит като мешаше с нови песни от предстоящия си албум. Нивото на очакване на този албум расте ли расте, предполагам не само при мен. А ако сметнем и че част от Last Hope са виновни за повечето хардкор концерти на именити имена в родината няма как без едно Respect!

Следващите, вече бяха голямата работа - легендите от New York - едни от родоначалниците на хардкора - Murphy's Law. Аз обаче докато дишах чистия въздух навън изтървах самото начало, през което групата е излязла, а басистът е бил с някаква изродска маска. Влязох за Vicky Crown от последния албум на групата (The Party's Over '01 - само него съм слушал ). Влизам и гледам - веселба. Танцувам и гледам към сцената - пак веселба. То само като видиш членовете от групата, начело с Gimmy G и ти става ясно веднага всичко около теорията на 'possitive attitude'. Хора, които знаят как да се забавляват и да забавляват. Музиката им е в същия дух - весели и купонджийски текстове и пънк/хардкор музика. Gimmy G впечатли по всички параграфи - нямаше празно при него - какво ли не прави докато беше на сцената. Освен, че се чувстваше като на купон у дома си, той представи няколко родни вида бири като пееше кратки стихове за тях. Пи и пръска хората отпред. Наливаше на китариста в устата. Даде на барабаниста да свири на една бутилка. Вобще бирата се издигна в нещо като култ. По едно друго време пък някакъв мижав джойнт се запали на сцената - чувал съм, че на първия концерт на Murphy's Law тука, Gimmy G и той е дръпнал от матриала, но сега пропусна. В тази връзка имаше и изпълнение на песента Quest For Herb, но с този българския текст на Vendetta, който сега бе поет от барабаниста на Vendetta - Марин. Тука малко и микрофонът на Gimmy G се попрецака за момент ама на кой му пука?

Запомнящо беше и изпълнението на Skinhead Girl, която има дълга първоначална реге фаза. Брасът беше поет от секцията на Switchstance, а Gimmy ги хвана двамата един по един и ги изведе по-напред, на показ като държеше своя микрофон пред инструментите им, докато публиката аплодираше. После пък сцената взе да се пълни с хора от публиката, докато групата не се изгуби между тях. Това просто трябва да се види наживо - всеки, навсякъде се весели. Добре беше за концерта, че единият от охраната на сцената не е чужд на хардкор идеята и е наясно със спецификите на веселба като стейдж дайвинг и т.н. стъпки. Това създаде хубавото чувство, че всички на този концерт са там, за да направят една веселба заедно.

И сега да ви призная кога се трогнах. По едно време Gimmy G почна да изброява публиката от различни страни и все правеше недоволни гримаси. После заяви, че тука му е по-готино дори и от Ню Йорк, защото тука вижда запазен духа и атмосферата на 'онова' време на хардкора. Еми как няма да ти стане топло след такова признание?

Китаристът, басистът и барабанистът, освен че не показваха проблеми с боравенето с инструментите, демонстрираха, че също се забавляват като само басистът леко се противеше на настойчивостта на публиката за втори бис. Еми, не искахме да ги пусне, кво да прайм ся?

И сега за протокола да кажа кои познати песни си спомням, че чух - Vicky Crown, Walking Alone, C-Low, Skinhead Girl, Know Loyalty, Woke Up Tied Up, Quest For Herb. Имаше и кавър на легендарно емблематичната If The Kids Are United.

И как няма да съм доволен от концерта, след като при едно от многобройните мятания на тениски-подаръци от сцената се оказах с една тениска напред?