Mephistofeles, Church Of Destiny, Taven Smoke

Няма кво да се лъжем: като се каже „група от Южна Америка“ и всички се сещат за Sepultura от Бразилия. Дотам. Лошо няма, ама истината е, че има бая банди от въпросния континент, просто тука не ги знаем. Немалко от тях са от Аржентина, като може би най-популярната от т.нар. аржентинска stoner/doom/sludge ъндърграунд сцена са Los Natas. Добрите хорица от Weedian имат две бройки онлайн компилации с групи от Аржентина, озаглавени Trip To Argentina и Trip To Argentina Vol. 2, които може да се чуят съответно тук и тук.


^{Taven Smoke}

В последните години бая хайп има около една конкретна аржентинска банда, наречена Mephistofeles. В описанието към Bandcamp профила си въпросната група са написали „The meaning of all evil. Gabriel Ravera (Guitar and vocals), Ismael Dimenza (Bass and FX), Luca Frizza (Drums and percussion)”. Баш тез момци на 9 ноември (неделя) свириха сефте в България, в клуб Grindhouse, по покана на 42069 – промоутърското алтер его на момчетата от Church Of Destiny, които бяха и една от отварящите от българска страна групи, заедно с Taven Smoke.

И сега: по ред на номерата.


^{Church Of Destiny}

Концертът започва с въпросните Taven Smoke. Чувал съм името, но никога не бях гледал групата на живо. Ще бъда кратък и ясен (даже ще се опитам целият репортаж да е такъв, защото някои неща трудно се описват, независимо с колко думи): доста яко! Стегнати композиции, тримата знаят какво правят, барабанистът държи двамата пред него за яките и ги контролира, както би трябвало. Не знам дали имат някакъв издаден запис, май не, май са и сравнително млади типчета, ама дооооста, дооооста готино. След концерта идох и им викам „Евалата, ве!“, те се кефят, възпитано благодарят, след което аз питам „А тва име от къде идва и какво значи?“. Няма да казвам, че е свързано с таванска стая и употреба на билки, щото леко ме е срам, че не го навързах аз самият.


^{Mephistofeles}

Втори излиза групата организатор – Church Of Destiny. Тез момчетии поне на запис съм ги чувал. Но в неделя и тях също сефте ги гледах на живо. Ами, кво да кажа: и те са супер! Има какво да се желае, ама са на прав път по посоката, в която са поели. Мисля, че една-две-три идеи разнообразяване при композирането няма да им се отрази никак зле, ами точно обратното. Но, пък, напълно е възможно, подходът към композирането им, да си е нарочно търсен – не знам… Пичовете направиха топ кавър на Acid Bath (изключително близка до широко скроената ми диско душичка банда) (бел. ред.: Ванка, никакъв кавър не са свирили на Acid Bath, казах ти!) и генерално свириха впечатляващо. Най-впечатлен, обаче, бях от фронтмена им. Не само, защото вокално се справяше скандално яко за стила, ами и защото с външния си вид (черни гащи, черно кожено яке и черни слънчеви цайси) на мен през цялото време асоциацията ми беше, че все едно гледам Graham Bonnet с Rainbow, който с черно кожено яке и слънчеви цайси излиза пее Stargazer… Казано на чист български: rawknroll.net approved.


^{Mephistofeles}

Разбира се, на финала на високата сцена на клуб Grindhouse се качват гостите от Аржентина. Пауър трио с бая солидно звучене, д@@ба. Понеже съм висок, затова реших да застана най-отпред, с цел доста хора зад мен да не виждат нищо. Попреместих се бързичко, понеже нямах тапички, ама си бяха нужни. Групата не свири нищо нечувано, ама го свири с кеф и го свири силно. А тези две неща са изключително важни. Сетът е стегнат, изпълнен с желание и оставящ единствено повдигнати от кеф нагоре вежди. Понеже изкоментирах фронтмена на Church Of Destiny, не мога да подмина и фронтмена на Mephistofeles: както каза Дани „Бате, аржентинският Рон Джеръми ни счупи главите!“…


^{Mephistofeles}

Генерално казано: концертът беше супер! Който присъства – той знае. Ако трябва да отбележа нещо негативно или разочароващо, то това е фактът, че нямаше никакъв мърч: нито на българските групи, нито на аржентинците. Разочароващо, защото със сигурност много хора се бяха наточили да си вземат записи и дрехи на Mephistofeles, а аз пък със сигурност щях да си купя записи на бг бандите. Но: такова е, каквото е… А то беше страхотно музикално събитие, от онези, които се случват рядко, но се помнят.

^{снимки: Жанина Костадинова}