Helldorado 2022

Айндховен - Детройт Рок Сити на Бенелюкс. Така е. Една от столиците на рокенрола - и до днес има едни от най-интересните фестивали. Освен това, тук е домът на Philips - домът на касетката, домът на компакт диска. Два формата, които с техническите си възможности и ограничения индиректно са повлияли по не един начин музиката в няколко десетилетия, така както радиото и плочата по-рано, а интернет го направи впоследствие.


^Diggeth

Преди Helldorado беше Speedfest - 10 издания в рамките на 10 години и съм имал възможността да посетя едно от тях. Днешният наследник се случва в залите на същия комплекс Часовниковата кула и замесените в организацията на еднодневната рокенрол вакханалия са малко или много същите.


^{Geishas Of Doom}

Тазгодишното издание на Helldorado е \"съблечено\" откъм странични шоу програми, каквито имаше в годините B.C. (before covid, бел. ред.), за които можете да прочетете и да видите съответно в стари репортажи. По този начин фестивалът съвсем заприлича на предшественика си Speedfest.


^{Cobra The Impaler}

Три сцени - Tarantula, Lion и Cobra. Всичко започва от втората точно в 14 часа. На нея съвсем навреме се качват Diggeth и свирят пред още съвсем празна зала, предвид ранния час. Бандите почти не се застъпват в програмата, с малки изключения.


^¡Pendejo!

Програмата и посещаемостта набират скорост неусетно и след гореспоменатото рок трио, малката сцена Кобра се тресе от енергичните, сякаш нихилистични пънкари Geishas Of Doom. Веднага става ясно, че звукът на този фестивал ще е силен. Geishas звучат по-актуално и интересно на фона на всички останали 18 участници в този ден. Гаражно, шумно и бързо.


^{Fire Horse}

На този фон Cobra The Impaler потъват сериозно в моите очи. Вероятно не е най-приятното да свириш на толкова голяма сцена, каквато е Тарантула, но залата тепърва да се пълни. Няма никаква нужда да се описват стилово бандите на този фест - всички свирят тежък рокенрол, било то малко по-бърз или малко по-тежък.


^Stake

Вече минава три и половина и най-странната изненада лично за мен излиза на Лъвската сцена - ¡Pendejo! Пеене на испански, брас инструменти - още преди години си бяха нетипична стоунър рок банда.


^{Green Lung}

Малко след тях хората се насочват към триото Fire Horse - бандата, в която свири Петър от Peter Pan Speedrock - за тях по-късно. Съвременна алтърнатив рок банда, в която няма нищо алтернативно - само читав хард рок! Сетовете са средно по 45 минути, та като добавим малките застъпвания, който е решил да види всичко, може да отдели по половин час на група.


^Speedözer

По-голяма публика за първи път се събира в 16 часа, за да гледа Stake. Определено по-прогресив на фона на всичко останало във фестивалната програма. Също и бандата с най-откровено звучене, присъщо за началото на века.


^Dool

По това време повечето от посетителите вече са минали през входа и за Green Lung, които към момента са на турне с Clutch, се стича цялата човешка маса в комплекса. Една от най-актуалните британски стоунър дуум банди, която наскоро подписа с Nuclear Blast, звучи и изглежда чудесно на сцена.


^{The Datsuns}

Междувременно Speedözer за 17 минути са изсвирили цялото си творчество и повтарят парчета. Барабанистът им е с тениска на Dr. Feelgood.


^Dopelord

Един от акцентите на Helldorado определено бяха Dool, които споделят членове с бившите култови Devil\'s Blood и движат в по-хард рок, сайкъделик посока. Правят кавър на Love Like Blood на Killing Joke за финал и фестивалът преминава към втората си, по-съществена част.


^{The Goddamn Gallows}

На Lion Stage вече са австралийците The Datsuns и публиката започва да ври. От този момент нататък погото остава задължителна част във всяко едно изпълнение, на всяка една банда. Чуват се хитовете, чуват се и смешки.


^{Peter Pan Speedrock}

The Goddamn Gallows не издържам, а Dopelord не успявам да се наредя да видя и в интерес на истината нито една друга група на малката сцена Кобра. Което включва изключителните Temple Fang и легендарните The Monsters, където се подвизава Beat Zeller, по-известен като Reverend Beat-Man - основател на Voodoo Rhythm Records. Жалко за мен. Не че няма място в залата, но сцената е малка, а публиката - от нидерландска висота.


^{Temple Fang}

Всичко това няма голямо значение, защото местната фурия Peter Pan Speedrock празнува риюниън на една от големите сцени. Местният акрендзър Дики Денис си удря бирени кенчета в главата, а \"холандските Моторхед\" махат главите на всички с безкомпромисен звук.


^Kadavar

Каквото и да мисли човек за Kadavar, трябва да види резултатите от непрестанната работа, която вършат последните 10 години. При това на живо. Жестока атмосфера, хубави парчета, невероятен звук - сигурно една от най-смислените немски лайв банди.


^{The Hellacopters}

Вероятно групата, която публиката очакваше най-много, The Hellacopters, излезе в златния фестивален час 22:30. Веднага си пролича култовият статус, на който се радват в тази част на света.


^{The Monsters}

Но тоталният и безспорен шампион тази вечер е един. Clutch нямат стигане - всички останали звучаха като малки групи от гаража на фона на чудовището от Мериленд, САЩ. Невъзможно е да се опише с думи класата на тези четиримата, парадоксално лишени от всякакво сценично поведение. Вероятно най-великата съвременна хард рок група.


^Clutch

Точно в полунощ залите започват да се заключват, хората започват да се поклащат към изхода, където на изпроводяк всички минават покрай агресивното и първично шоу на белгийците Bark - ударен финал на 11-часов рокенрол маратон, който ще направя всичко възможно да посетя и следващата година!


^Bark

Rawk On!

_{снимки: Калоян Кръстев}