LIVE REPORT

Tiamat & Robust

Ако кажа, че отидох на концерта на Tiаmat неподготвен, то хем ще кажа истината, хем ще излъжа. Неподготвен, защото към момента на концерта бях слушал само едно парче на Tiamat и въпросното парче тогава не ме накара да чуя други. Подготвен, защото веднъж вече съм бил на лайв на Robust. И защото и съм пил някоя и друга напитка, разбира се.

Самият факт, че толкова много хора очакваха с такова голямо нетърпение този концерт, е ясно, че не трябваше да ме заблуждава: цял живот хората грешат на ежедневна база, независимо какво им обяснявам. Обаче и няма как да не си призная, че се е случвало капацитетски да съм се изказвал по-скоро негативно за групи, които съм слушал скандално малко и не съм гледал на живо и впоследствие да съм мечтал за пластмасови очила с нос и мустаци, за да се измъкна, без да чуя „А!?! Кво ше кажеш??! А?!!?”. Така чееее...

Концертът беше в голямата зала на Mixtape 5, която с годините се е доказала, че доволно комфортно приютява подобни събития. Преди Tiamat от българска страна на сцената излязоха Robust: група, която наистина предизвиква слушателя да понесе всичката болка, която тя самата явно изпитва. Композициите са тежки, бавни и дори смазващи, с вокали, оставящи впечатлението като да търсят шанс да се измъкнат от нещо. Потресаващо любопитен музикален проект, който е вероятно да се хареса на всеки с оценяващ експерименталното слух. Още докато групата е на сцена, отивам и си купувам диск: все пак е на цената на една водка без тоник! Нека не бъда разбиран погрешно, но до такава степен съм скандализиран от невъзпитано високите цени в Mixtape, че за себе си съм взел решение, ако ще похарчвам някакъв лев в това място, то това да бъдат пари, дадени за музика или мърч. И любопитен факт относно Robust: на следващия ден разбирам, че те всъщност не са свирили със своя си барабанист (Роже от Church Of Destiny, бел. ред.), понеже пичът си бил счупил ключицата, и още по-любопитен (поне за мен, де) факт е, че и предишния път, когато съм ги гледал на живо, зад барабаните отново беше заместникът (Михаил Делирадев, днес в Stop The Schizo, бел. ред.), който, обаче, тогава си бил същинският барабанст на бандата, ама в послествие напуснал, за да се съсредоточи върху друг музикален проект. Какви неща, а!

След нормалната за подобни събития пауза на сцената излязоха Tiamat. Групата беше еуфорично посрещната от публиката, която – направи ми впечатление – бе доста набъбнала като брой. Сред нея съм и аз и единственото, което знаех, беше, че концертът на Tiamat е специален, с парчета от албумите Clouds и Wildhoney. Песента им, която бях чувал до него момент, ми казаха, че не била от тях. Така че, вярвам ще се съгласите, абсолютно нормално беше любопитство и умерена доза съмнение да оформят в съзнанието ми едно солидно „Ай, да видим...”. Но още с началото всичко ми стана ясно: няма какво да гледаме, този концерт на Бат Ванко ще му хареса! Извинявам се, че в следващите няколко изречения няма да ви преведа из сетлист и т.н. – просто не ги знам тия парчета как се казват! Ама си бяха топ, а и даже явно групата реши да не свири само песни от споменатите два албума, защото в един момент чух началото на Vote For Love и даже в него момент сигурно съм се поогледал наляво и надясно с изражение тип „Това го знам!”. Явно изсвириха и други хитачки, защото не веднъж и дваж с началото на някое парче публиката реагираше като да чува нещо, дето я кефи. Не знам за нея, ама аз бях накефен на всичкото. Усетих изключително взаимно отношение между групата и хората в клуба: страхотно позитивна енергия и удовлетворение. Имаше бис или даже май два, признавам си, че почти съм сигурен, че бяха два. Та с две думи: екстра концерт! Tiamat определено ще ги преслушам.

И сега, мъдрост за финал: след този лайв отново си дадох сметка, че не е пагубно, ако не посетиш концерт на група, която не си слушал. Ама пък и не е като да не е жестоко яко, ако го сториш. Същото важи и за бая неща в това нещо, наречено живот.
без коментари
 
 

Коментари по концерта  


Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Когато свободният човек умре, той губи удоволствието от живота. Робът губи болката си. Смъртта е единствената свобода, която робът познава.
Спартак (от филма "Спартак")