Wardruna в Античния театър

Изминаха повече от 6 години, откакто малък екип приятели заедно работихме за почти налудничавата идея за концерт на Wardruna в България. Силно концептуална, а по онова време и крайно пестелива откъм лайв изпълнения, групата около Einar Selvik беше нещо, познато на силно ограничен кръг от фенове, с интерес задължително към блек метъла, заради няколкогодишната служба на Einar в Gorgoroth и участието и на бившия им вокалист Gaahl в групата. Пък и не само това – със сигурност метъл феновете имат завишен, макар и любителско и романтично отношение към нордическото културно наследство, скандинавските епоси, историята на викингите и митологията на северните народи.



Затова беше чудесна изненада да видя повече от 2 пъти повече хора сред камънните седалки на Античния театър в Пловдив, спрямо около 700-те души, които видяха Wardruna за пръв път у нас в зала 3 на НДК през февруари 2106. Групата сякаш надскочи първоначалната си идея и вече има пет албума – още два след трилогията, посветена на руническите Еди. Einar е намерил вдъхновение да продължи пътя на Wardruna и да разгръща потенциала ѝ непрестанно, водейки групата си сред нови приключения – албуми, турнета (вече продължителни, за разлика от спорадичните изяви преди години), беседи и вдъхновяващи видеозаписи. А очевидно така стига и до повече хора, по-широка публика намира нещо за и от себе си в музиката на Wardruna.



Древната песен на белия гарван екна над белите камъни на две хиляди годишния Античен театър и скандинавската духовна магия обгърна наследството на римляните, за да пренесе около 1500 зрители на пътешествие далече на север, дълбоко в корените и назад във вековете, с поглед, впит в бъдното. Носихме се на крилата на гарвана (Kvitravn), поехме изцеляващата мощ на планината (Lyfjaberg), чухме тътена на великаните (Heimta Thurs). Гласовете на Einar Selvik, Lindy Fay Hella и Katrine Stenbekk (двете дами откриха концерта с концерти на групите си извън Wardruna) се сляха в мелодията на старинните инструменти, които останалите четирима музиканти накараха да пеят за нас. Без електроника, без модерни музикални инструменти – звук от природата, опитоменото диво, качен на сцената. И гласът на човека също като инструмент за песен, а песента като инструмент за комуникация. И това сред ефектния релефен декор на норвежците, който осветен в различни цветове ту ги изправяше сред морска шир, ту сред вековен лес, ту сред лава или в охрената прегръдка на земята.



Неизбежно е да се говори емоционално, дори с патетика, когато се опитваш да облечеш в думи събитието концерт на Wardruna. Самият Einar казва, че за него това не е просто група и музикален проект. Силно ерудиран, крепко свързан с наследството на земята и дедите си, той намира начин да се превърне в проекция на култура, дух, бит и душевност, в които вярва, в които обаче и всеки от нас може да намери смисъл. Че не е ли пръстта част от плътта ни и не лягаме ли всички в нея? Не ни ли лашкат водите на битието? Не познаваме ли повея на вятъра и силата на бурята? Не са ли ръцете нашите клони, а торсовете нашите стволове, с които пием живот от земята и от самото живеене? Колко от нас са се сблъсквали с мъдростта на белия гарван или носят силата на сивия вълк в гърдите си? Наричат музиката на Wardruna шаманизъм, но това е премного повърхностно и едностранчиво възприемане на посланието на Einar Selvik. Той изпява и свири векове, пулсиращи във вените му, разказва песента на предците, завоеванията на викингите, но и диша хармонията на природата и предава завета за изконната ни връзка с нея. Тя е наша майка и баща, ние сме нейните мислещи, действащи и пеещи деца.



Концертът беше сакрално пътуване – филм, който изгледахме, песен, която изслушахме, заклинание, което ни омагьоса, откровение, в което прегърнахме себе си. Затова и нямаше диалог от сцената, нямаше реплики, но имаше приказки. Имаше песен, покана и спомен. Затова и Einar чак при финалната част на концерта с песента за смъртта, за умирането като поредното пътешествие Helvegen сподели емоционално за силата на духа, за наследството на древността, за връзката между хората и природата. За значението на песента. Както и малко преди това ни изпя думите на вълка в Grá: „Ще бдя с песен над пътя ти, ще те изпратя с песен до дома ти” и ни призова да пеем, да пеем, за да сме отново единни, цели, истински. И остана сам на сцената за скалдската версия на Voluspá, преди да си тръгне и да ни остави да излезем всеки по свой начин от току що преживения в два часа спомен от вековете. Или да го оставим да живее в гърдите ни.