LIVE REPORT

Supersuckers, Daily Noise Club, Tidemachine

Live… at the end of the world

Не можах да се въздържа да не напиша чийзи заглавие, просто защото точно това се случи. Концертът на Supersuckers с нашите Daily Noise Club и Tidemachine се държеше на ръба на изгорял косъм, докато извънредните мерки в световен мащаб заради пандемията буквално преследваха американците по петите. Когато все пак пристигнаха в София и знаехме, че концерт ще има, те пък разбраха, че софийският лайв ще е последен от турнето им – съкратено сериозно предсрочно заради шибания коронавирус. След 12 март в София, трябваше да свирят на 13-и в Атина, но концертът им там пропадна и реално Supersuckers изнесоха последния рок концерт в България. Да видим за какъв период.


Американците дойдоха в Live & Loud горе-долу заедно с българските банди и заедно вкараха техниката в клуба. Пътували чак от Нови Сад, момчетата обаче не бяха особено уморени – искаха си пийване (като истински хилбили реднеци държаха на местен лагер, така че крафт почерпката от Metalhead Brewery остана за организаторите /оригня/, мерси), опънаха няколко бири, метнаха се и на бутилките уиски. После саундчек и вечеря в „Халбите” (отново атака над лагерите). През цялото време, въпреки супер лекото им поведение и отношение, се усеща привкус на напрежение дълбоко под корените на зъбите – като знанието, че ей сега идва буря, само че нямаш представа откъде ще връхлети и какво точно ще отнесе.


Може би и затова в клуба има не повече от 50-ина души. Обяснимо – новините вече са тревожни и е въпрос на време да обявят официално забрана на всички обществени събития и да затворят всички видове заведения. Пандемия. Звучи насрано и е. Всички са се насрали и са се стегнали. Единственото, което можем да направим точно тази вечер, 12 март, последният четвъртък в света, е да слушаме рокенрол, да пием и да танцуваме. А кой ще ни помогне да отхвърлим поне за тази вечер тревогата? Трима американски рокаджии в деним, ботуши, каубойски шапки, очукани китари, брадати мутри и тоталното \"don’t give a fuck, let’s play rock’n’roll\" поведение. Правят го!


Първи са Tidemachine. Първи концерт и в кариерата им… под това име. Защото в групата реално са ¾ от последния състав на Soundprophet, като новото лице е Венцислав Лалев на китарата. Уж една промяна, но само каква! Пост-гръндж атмосферата от музиката на Soundprophet е преляла в мек прочит на дезърт рока, фъзът вее като поморийски бриз, но е останала и щипка от духа на предната група на момчетата. Много ми харесва, че сменяйки групите, в които пее, Пенко Скумов не пренася песните на старите банди в новите си проекти. Каквото било – било. Оттук насетне песни на Soundprophet само от дисковете и YouTube. Сега на дневен ред е Tidemachine и повече стоунър в алтернативния им рок, повече фъз и рифове. И е супер, следим с интерес.

За Daily Noise Club описанията са само излишен локум. Нека само подчертаем, че няма по-подходяща банда, която да излезе на една сцена със Supersuckers – не и в радиус от няколкостотин километра. Тоше, Петко, Даката и Киро са толкова рокенрол, колкото са и презокеанските им колеги. Звукът им на живо е чудесно шумен, те са пораснали рок момчета, които цял живот знаят и свирят това, което са им диктували боговете Lemmy, Johnny Thunders и изобщо всеки, който е живял и дишал рокенрол от Elvis насам. Стегнати, яки, шумни – парчетата им са тотален парти катализатор. Преди година и половина Daily Noise Club отбелязаха 20 години на сцена, а както разбираме, готвят и нови парчета.

Лека пауза, от колоните дънят парчета на Five Horse Johnson, Clutch, Guns n’ Roses, The Stooges. Готино е. Сякаш за момент хората са се отпуснали, вдигат се кенчета бира и чаши уиски и временно сме остров (не)нормалност. Вече минава 22:30, когато Eddie Spaghetti, Marty Chandler и Chris Von Streicher заемат позиции зад оръжията си за скукоунищожение. Supersuckers на сцена са… еби му майката - просто трима рокенрол пича, които свирят и пеят рок и го излъчват пряко по трасето: пулс – тяло – инструменти – колони - ушите ни – сърцата ни – телата ни. За има-няма три парчета време пред сцената танцуват хора – брадати момчета, усмихнати момичета, веят се коси, разлива се пиене. Пиене ли? От сцената, пред сцената, по сцената, навсякъде хвърчат напитки. На два пъти между Marty и Eddie Мартин от Rawk’n’Roll реди патрондаши от по 20 кена бира. В рамките на песен-две Marty и Eddie ги размятат в публиката. Пиенето се е разляло не само около и по нас, но и по пода, а и вътре в нас. На два пъти Marty се подхлъзва и свири по гръб на сцената, на два пъти нашият Мартин се хлъзва пред сцената. Сещам се за концерта на Sigiriya, който направихме преди 6 години и беше подобна рок вакханалия с напитки навсякъде, освен и в задължителното им място в гърлата.


За 30 години Supersuckers имат стабилно количество албуми. Логично е, че не свирят от всички, но феновете им (Тоше, Петко, Емо!) чуват от любимите си парчета. Аз се нааках от кеф от новия им албум Play That Rock -N- Roll. Буги (и) рок в най-силните традиции. Тримата на сцената са като извадени от американско видео (всъщност, точно така е) – държат яка рок поза и високо рок настроение. Забиват и кавъра по Dead, Jail or Rock’n’Roll на Michael Monroe (тук на вокалите е Marty Chandler), смазвам се от кеф, то не съм и спирал, де. С Христо от Vrani Volosa правим 80-минутно показно за подскачащи в примитивен танц чичаци. Куфеем, въртим се, всичко пред очите ни е мазно, всичко в ушите ни е абразив. Към финала Мартин се качва с хармониката си за кратък джем със Supersuckers. А после е краят. На света, какъвто го познаваме. Иска ми се и 2020, версия 2.0 да започне с такъв купон. Или поне се надявам.
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Learn as if you're going to live forever. Live as if you're going to die tomorrow.
SOULFLY - Living Sacrifice