Obsidian Sea & BUS The Unknown Secretary

Obsidian Sea и BUS The Unknown Secretary са от бандите, на които много им отива да свирят заедно. И в двете групи е ушеваден Iommi worship-a, и двете свирят тежък рок така, както го обичаме сервиран тук – да ползваме изтърканата от инфлуенсърите думичка винтидж. Но докато Obsidian Sea са класически хеви дуум рок, то BUS копаят повече в посока Black Sabbath, но има и олдскуул хеви метъл. А и двете групи тази година издадоха жестоки албуми.

Двете групи са на турне от две седмици и преди да финишират в Янина и Солун, имат концерт в София. Досега са минали през няколко италиански и немски, по една унгарска, австрийска, чешка и сръбска дата, турнето наближава края си. По стечение на обстоятелствата обаче миналата и тази седмица концертният живот пращи, което обяснява и сравнително ниската посещаемост – едва ли има повече от 40 души в малката зала на Mixtape 5.



Тук първи са BUS The Unknown Secretary. Излизат директно с най-якия хит (хаха) от албума с кокошките – You Better Come In, You Better Calm Down. След това мешат парчета от двата албума и ЕР-тата, но акцент е новият Never Decide. След (само) 45 минути на хубав стоунър рок и прото хеви метъл слизат от сцената и отстъпват място на Obsidian Sea.

Толкова пъти съм гледал Obsidian Sea, а толкова още мога и искам да ги гледам! Започват с The Birth of Fear от третия си албум Strangers, който ги прати при Ripple Music и в следващия час свирят безкомпромисен, класически, традиционен, великолепен, магичен дуум. Не, че това е новина, но са адски яки на сцена, изключително сработени и стабилни като… ами, като мустаците на Айоми. Малко преди края се налага смяна на струна и Дидо решава да ни подпука с бас линията на Hand of Doom…



Там някъде усещам, че настинката се опитва сериозно да ме събори, подсмърчам и оставям щафетата на Марто, който току що е нахлул в клуба, в самия край на шоуто и не иска да му даде да свърши. Аз обаче съм дотук, качвам се в 76, пускам новия Kadavar и се зачитам в неофициалната биография на Black Sabbath How Black Was Our Sabbath, писана от двама роудита на групата от 70^-те години. Пълна е с истории от записите, турнетата, пътя още от годините, когато едва събират кинти за бензин за раздрънкания си бус. Много наивно се надявам поне донякъде турнето на BUS и Obsidian Sea да е имало тези страни и да ритне по-високо двете банди, защото са жестоки.