LIVE REPORT

Mr. Bison & Brond

„Поредна силна селекция от Rawk’n’Roll”. Така щеше да започва репортажът ми, ако беше за друга медия. Опа… Колеги, моля, копирайте.

Вероятно не бяха много хората тази вечер в клуб Live & Loud, които знаеха нещо за италианското стоунър трио Mr. Bison. И въпреки това, в неделя вечер, насред дни, в които е пълно с яки концерти, се събраха 70 човека за по-различен лайв. Знам, защото аз бях тоя, дето ви събираше кинтите на входа. И затова искам да започна този текст с персонално „Благодаря!” на всеки от вас. Така нещата се получават.

Mr. Bison може да не са популярна група, обаче всички отлично знаят кои са Brond. Напоследък бандата не изнася много концерти и има глад за френетичния им риф-мат-пънк-метъл. Докато четиримата започват да свирят, хората, които са отвън на питие и цигара, рязко започват да нахлуват в клуба, почти тичайки, за да видят една от най-яките банди на сцена у нас днес. И още от влизането телата им започват да вибрират. Сетът на Brond е малко над 40 минути, а съм сигурен, че всеки от нас може да изкара поне още толкова. (с)Блъсък, трясък, крясък, парче по парче всяка от песните на бандата ми стиска аортата. И четиримата пеят Graveyard Campfire, пред тях също я пеят. Виждам хора, които видях предната вечер на Boro Fest и по-предната на Dopethrone, нещо ми подсказва, че ще се видим поне още 2 пъти преди края на тази седмица. По някаква причина пред Олег каца китка полски цветя и остава до монитора до края на целия лайв.



Италианците се изправят пред нас след кратка пауза. Трима души – две китари и барабани, всички пеят. Няма бас, вместо него още стои букетчето. Раз-два, прас-фъз! Mr. Bison звучат като стоунър бандите отпреди 15 години, преди саундът да стане по-изпипан и полиран. По-невъздържани китари, по-шумни барабани, повече викане и дрезгаво пеене. Липсата на бас се запълва от ниско настроена ритъм китара и тук си проличава нуждата от добър барабанист. И тук идват аплодисментите за Матео. Единият от тримата – да, и тримата се казват Матео. Свиренето му стегнато, бързо и експлозивно и не оставя много време и място за чудене. Марта отсича, че барабанистът е бургазлия. Може и заради моряшката тениска.



Парчетата от трите им албума звучат супер на живо, а силният и шумен саунд в клуба тази вечер е бонус, ако искаш наистина да усетиш тази музика. Свирят близо час и половина и са адски щастливи – и от приема, и от публиката, и от гостоприемството. Харесваме им, искат да си направят селфи с нас и това не е от онези задължителни снимки на групата на фона на публиката, защото, когато единият Матео ни моли да се съберем за снимка, звучи наистина развълнуван. Благодарности, снимки, мърч, а от колоните се тресат парчета на стари любимци – Orange Goblin, Graveyard, Monster Magnet. Мартин пак е изкарал Rawk машината и преди лайва, след него и между групите върти селекция седмаци с класически стоунър. Ебати кефа! Нали ви казах – поредна силна селекция от Rawk’n’Roll.
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Да имаш милост към немилостивите е така подло, като да я очакваш от тях...
Бойчо Огнянов ("Под Игото" - Иван Вазов)