LIVE REPORT

Какво е грях? - Да имаш страх!

Wrong Fest и Wrong Events, … Bar, … Foundation, или каквото вече са там, бяха обявили, че през 2017 тюрлю гювеч във Войнеговци няма да има. Демек: на къра няма да има група Остава да рони сълзи, и Карандила няма да изтърват свирене на някоя скъпарска сватба… Плачааааа! Реваааааа! А разочаровани изроди - колкото щеш! Все пак: това е “най-летният фестивал на лятото” (поне така твърдеше спонсорираното Facebook промо, което се появяваше доскоро)…

Не знам дали от тъга към онова, което е било, или от шопски инат, но пичовете от Wrong Fest са си типични за нашите ширини: може да е тъпо, ама няма да се откажем! И може би така трябва да се прави, не знам… Ето защо Wrong Fest решиха да направят еднодневни издания; издания, елегантно озаглавени “the-еди-кво-си edition”, които най-вероятно съществуват, с идеята да носят духа на фестивала, но уловен в един-единствен ден… Дух, който явно е с дъх на кофти бира, кебапчета и кюфтета, споделян от хора, седнали на маси…

Но, дето се казва “Ако не ме кефи, па да взема да го напраа аз, а?!”. Затова, нека видим какво ме изкефи в този хепънинг. Първото, от нещата, които ми харесаха, беше, че в деня, в който температурите бяха нещо от рода на 45 в Русе, и 38 в София, някой се беше сетил да смени името на ивента от “City Edition” на “Hell Edition”. Вярно си беше: мегахел температурата на сянка, даже някъв чичак на 70 и кусур години решил да потича в Южния парк, та взел, че се гътнал на място, докато джогвал! Не помня началото за колко беше обявено, но Wrong Fest далновидно решиха да го попреместят с час-два по-късно, ей така, за да няма гътнали се метълчета из Маймунарника също. Похвално, за което!

Когато отивам на терен, часът е някъде 18:30-19:00, и на сцената вече е шведската съмнителна сензация DeVille. Чуват се сензационно познати рифове, едно никво пеене, едно някво нищо е цялото нещо, че ако трябва да го описвам с една-единствена българска дума, тя ще е “бошлаф”. Доскучават ми така бързо и рязко, както само диария може да сполети човек, затова се оглеждам какво е положението с най-нужното – течностите. И по-точно: със студените спиртни напитки! Предполагам, че силата на алкохолната мисъл е било онова, което на мига докарва пред мен две ли, три ли, промоутърки на Jagermeister, които ми вкарват офертата “три за две, две за три”, не помня вече, но си струваше, че даже и платнен ключодържател отнесох, да ми доизпотява косматия дирник, като си пусна ключовете в задния джоб. Точките, в случая, не отиват при моята лакомия за пиене, ами при Jagermeister, които са се решили да ударят леко финансово рамо на Wrong: нещо, което като че ли все по-рядко се случва, когато става дума за подобни събития. Похвално!

Докато взимам джин, два, три, с един тоник, на сцената излизат Vrani Volosa. Групата си забива, както тя си знае (кво казах с това и аз не знам?!), хората, които им се кефят – им се кефят (явно продължавам да съм много наблюдателен и прозорлив!), а аз седя и си мисля “Да еба мама му, пеенето на тоз Ицо на кой ми прилича, да еба?!...”… В един доста по-следващ момент ми светва “На Блейз Бейли бе, да го еба!”. Ся, не знам дали е така или не, ама аз тогаз така го чух. Толкоз за Vrani Volosa – добро представяне, българският Блейз Бейли. Похвално!

Пак два джина-три, и на мястото на Vrani вече са Smallman. Значи, аз тая банда, откакто съм я чул, нито схващам ква е била идеята на Създателя, за да я има изобщо не само тогава в Маймунарника, ами и по принцип, нито защо на хората им харесва да я има по принцип и изобщо, но пък Създателя го чух да казва от сцената пророческите слова “Много кураж се изисква да бъдеш смел…”. Може би точно такива дълбоко проникновени събирания на синоними в просто-сложни изречения, под съпровода на гайда или дудук, са тайната сила, която беше накарала една значително немалка група хора да бъдат пред сцената, да се кефят, да трансцедентират, че накрая даже и да искат о-ще!, о-ще!... Похвално! За съжаление на агитката, нямаше още. Аз не съжалявах много, просто си отбелязах на ум факта, че бях чул адски позитивни думи за работата на Smallman с Иван Шопов, но в случая аз грамаден инпут не усетих, по-скоро виждах човек с лаптоп на сцената. Разбира се, възможно е мнението ми да е напълно субективно…

Такаааа, стигаме и до хедлайнерите. Това не са кой да било друг, ами самите Orange Goblin: една от онези банди, с които си прослушал стоунър, и от там си почнал да копаеш все по-дълбоко и по-дълбоко, натъквайки се периодично на следващото златно находище. Orange Goblin ги бях гледал преди не помня колко много години, но помня как бях впечатлен от това колко трагични бяха на сцена. Бяха едно от най-жалките неща, които съм гледал някога на живо. Ако не броим български стенд-ъп, разбира се… Предвид силата на опита, бях доста любопитен, но и доста скептичен какво точно ще предложат. Истината е, че пичовете разцепиха! Енергични, стегнати, видимо накефени, с добре подредена сетлиста, с “Топло ли ви е? А знаете ли колко точно е топло за едни англичани?”, с “Тенкю, юр оусъм!”, с погото пред сцената, със седналите на маса с кебапчета и кюфтета чичаци, които ни правят забележка да се мръднем, че им пречим да виждат – абе не може да сбъркаш, че Orange Goblin свирят в България! Със задължителния бис (тва колко е дразнещо, направо е по-дразнещо и от “Мога ли да помогна с нещо?”, като влизаш в магазин!), със задължителната опашка за мърч, и задължителната пиянска опашка за още кюфтета и кебапчета… Orange Goblin, на финала, обещаха, че ще се върнат. Похвално!

Аз на финала мога да обобщя, че еднодневният Wrong Fest, въпреки майка й да еба и жега, беше супер добре организиран, беше със супер добре подбран лайн-ъп, беше посетен достатъчно добре като за сезона и летните температури, и лично за мен в тези one-off неща има много голям потенциал. Най-малкото, защото са съобразени така, че да не гледам група като Миленита, например, и не ми се налага да се мъкна на майната си. На тяхно (Wrong-a) място, бих се замислил върху това, което казвам, като силно се надявам, че те вече сами са измислили онова, което казах. Което би било похвално!

За снимките благодарим на Албена Цолова-Бета
без коментари
 
 

Коментари по концерта  


Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Ние, хората, винаги се питаме дали можем да направим нещо, а не дали трябва.
Marten Hagstrom (китарист на Meshuggah)