LIVE REPORT

Bongzilla на живо в София: start the worshipping!

Wrong Fest/Concerts/Bar (Wrong клъстър?!) тоя път пуснаха духа от бонга: 13 май, клуб Live & Loud, Bongzilla на крака при батку! Не, че не ги гледах две седмици по-рано да свирят от начало до край турбоклутовия Gateway, ама си е друго, когато банда с такова значение за оформянето ти като провала на мама и татку, дойде да ти свири, докато пиеш скъпи напитки и си цъкаш на ум с език как и този месец няма да върнеш на Форест парите…

Истината е, че в началото “Bongzilla в България” на мене ми прозвуча като “България срещу биоланите”: няма такъв филм! Не заради друго, ами нали – бандата се беше разпаднала, пък някои от членовете им дълго време бяха в други групи, пък имаха някви драми с лейбъла си, пък не знам к'ви лайна, ама ето на: получавам в месинджър следния изключително важен въпрос “Иване, можеш ли да вземеш кокаин за бандата?”. Опааааа, нещата явно са сериозни: ше съм drug delivery guy на Bongzilla! С други думи – не е филм, наистина ще свирят в България!

Когато пристигам в клуба, за да им взема кинтите, нося със себе си и единствената плоча на групата, която притежавам: Gateway - die-hard deluxe изданието на вече нефункциониращия лейбъл Hydro-Phonic Records, пуснато във всичко на всичко 50 бройки. Леко вътрешна надувка, когато пичовете един през друг казват неща от рода на “Уоу, мен!”, “Деееем!”, “Наааайс!”, и по ред на номерата се подписват. Оставям им я в бекстейджа да й се порадват (хихи!) и отивам да съплайна, връщайки се с по полвинка за всеки. Ся, не знам колко пафкат, ама са си носове като хората! Следва кратък разговор на тема “Тва става, даже е доста добро, тенкю мен” и аз се връщам пред сцената, за да чуя Bloodrush.

Да: Bloodrush. Същите, дето взеха акъла на Нойзито и Върбанов, и не помня кой още беше жури там, и станаха първите риалити рокенрол звезди в България. Честно: като за меганадеждите на българския метъл, не знам дали на децата славата им е повлияла и са се поотпуснали, или аз нещо съм изтървал, та съм очаквал повече, ама има много какво да се желае. И не съм убеден, че това, което има да се желае, е постижимо. Все пак: желая им творчески успехи! Тук не мога да не отбележа как някой в публиката ги нарече “Малките пантери”, предполагам асоциирайки възрастта им като близка до тази на едноименната детска поп-фолк формация от близкото минало, както и вероятно визирайки съдържанието на композициите им, на места прекалено повлияно от творбите на едноименната банда. Аз пък седях леко неразбиращ избора на Bloodrush за откриваща банда, предвид основната група. После си дадох сметка, че няма кво толкова да се озадачавам, причините са максимум две: 1. Wrong често не знаят какво правят и 2. Wrong този път много добре знаят какво правят. Така и не можах да преценя за коя от двете става дума…

След Bloodrush изненади нямаше: Bongzilla излязоха, вместо “Добър вечер!” казаха “Start the worshipping!”, и после си изсвириха нещата такива, заради каквито изобщо сме пред сцената. Звучаха така, както трябва, показаха на онези, които знаят за какво става дума, защо става дума за тези неща, оставиха приятелите на Bloodrush с измамното впечатление, че чуват неометъл груув, направиха 666lb. Bongsession на бис и толкоз. Абсолютно пристрастно го казвам: един от най-добрите stoner/sludge концерти в България! Толкова добър, че в един момент, вместо на коз, около мен ухайно засмърдя на лайна. С кофти гримаса и усмивка на ум си казах “Ето, това е: някой се насра от кеф!...” Но то няма и как да е по друг начин: тази музика или ти харесва на запис, насирал си се от кеф, и си там, за да си потвърдиш, че не си се излъгал, когато си пълнил гащите от кеф; или те хууква на живо и там се насираш от кеф! Shiiiiit!: няма виртуози, няма неповторими гласове, няма тъпотии: стоунър слъдж се казва нещото, Bongzilla е бандата!

Ако трябва да отбележа някоя друга проява в публиката, различна от въпросното насиране, смятам, че трябва да отдам дължимото на факта, че през почти цялото време имаше аморфно, но за сметка на това - доста отдадено пого, а няма как да подмина и факта, че публиката запали, развъртя и подаде към сцената. Т'ва, че Викса се намеси със знак за тайм-аут, също заслужава отбелязване…

На финала: Bongzilla са едно от имената, с които съм открил този тип/стил музика. Не са група, която си пускам ежедневно, но знам какво ми е дала и какво се е случило след това. За мен този концерт беше като някакво второ пришествие: потвърди ми, че онези рифове, в които съм повярвал, са още живи, даже – по-живи от всякога. И никога няма да забравя ревюто на Стифф за Amerijuanican, публикувано в списание Про-Рок: там той беше дал на албума оценка 2 (примерно?) от 10 и задаваше сам на себе си, отправяйки и към нас (читателите) въпроса “(Не мога да разбера) Колко напушен и тъп трябва да си, за да повтаряш един и същ риф цял албум?”… Още тогава не можах да разбера какво не успява да му разбере този човек, та слуша Avenged Sevenfold

Извиняваме се (всъщност, не се!) за качеството на снимките, ама нямаше фотограф. Както и зелен прожектор в клуба.
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Errare humanum est.
[Да се греши е човешко]