They were Motörhead and they played rock'n'roll. And we love it

Събуждам се тази сутрин към 1 следобед. Очите ми лютят, дъхът е отровен, котката не смее да мръдне. Намирам си дънките на пода, опипвам за телефон и портфейл, прокарвам пръсти през косата и те се запъват по средата на пътя. Звъня на Кирето да го питам кога се е изнесъл от бара и осъзнавам, че не мога да говоря. Гласът ми явно се е удавил в локва Джак пред сцената. А, сцената...

Щом денят започва така, значи нощта си е струвала. А снощи беше велико. Точно преди година на Леми май му омръзна да бъде човек и реши да стане легенда. Не, че не беше и преди това де. А от радио Тангра Мега Рок направиха най-якия помен - такъв, какъвто човекът рокенрол напълно заслужава - шумно, адски шумно, весело, ужасно весело, рок, много рок. Проектът Tangra Mega Mullets изплува от мрака специално за специалното. Пауър трио от разкошни музиканти - Александър Обретенов от иначе гадните Д2 на бас, Васко Първановски от Odd Crew на китара и Даката от... всякъде - убийствен комплект инструменталисти. И направиха брутално силен сет с парчета на Motörhead. А вокалите са съвсем отделна величина.

Денят започва с културно слушане на рокенрол и така продължава чак до вечерта, когато излизам от нас и хващам 76 до НДК. Пред Mixtape 5 е бая пълно с народ. Със Сашко и Ваня влизаме точно когато Bloodrush се качват на сцената. Знаеш, те спечелиха първото издание на Голямото Рок Междучасие по БНТ, а Васил Върбанов, като част от журито, логично си ги дръпна да открият концерта за Леми. Интересно е, че го правят с акустичен сет. И са адски готини. Още на втората песен си давам сметка, че пичовете го могат страшно добре, а в главата ми изплуват асоциации с Days of the New. Разкош. Тепърва ще чуваме за Bloodrush.

Наредили сме се пред сцената, сритали сме под нея раници и якета, а отгоре са наредени чаши и бутилки. Които по-късно ще страдат. Ама засега не се усеща какво ще ни връхлети. Tangra Mega Mullets си хващат инструментите, а пръв зад микрофона цъфва Нуфри. Ами, пере го рокенрола - всеки път като излезе на сцена, имам чувството, че го бие ток. Stay Clean е началото. Хаха, ебати иронията! Точно 2 песни време по-късно, когато на сцената са ту Стифф, ту Васко от Odd Crew, а коси се веят около вдигнати във въздуха чаши и бутилки, нещата са всичко друго, но не и чисти. Умилително е и присъствието на децата на Върбанов най-отпред, заедно с още няколко хлапета. Васко и Стифф правят заедно The Chase is Better Than the Catch, а Насо Русков излиза за адски тарикатско изпълнение на Capricorn. Пее я съвсем в негов стил, а вокалите му са разпиляни с мощен дилей и парчето звучи доста Hawkwind-ски. Евала! След него излиза един от най-големите ветерани на българския рок - Кирил Маричков за негова версия на On Parole, като сам си свири и баса. И става още по-спокойно с две акустични парчета на Motörhead - God Was Never On Your Side и Whorehouse Blues. Благо, благо.

След това обаче се налага бързо-бързо да пренесат децата на по-задни позиции, защото на сцената излиза култът Шута. И ни вкарва по един шут в меките задници с неговия вариант "Аз пея Леми". Going To Brazil е изревана едновременно в микрофон и бутилка Jack Daniel's, а отпред се развърта първото сериозно пого. Шута крачи, грачи, реве и полива с уиски ту бандата, ту тълпата пред него и най-вече себе си. Пием от височина два метра. Пият косите ни, пият брадите ни. Дрехите попиват уиски. В мошпита сме омазани и овъртяни до ушите, хлъзгаме се в локви от разляти напитки. А чашите и бутилките по сцената са се превърнали във весела локва от стъклена сол, поръбени парчетии и субстанция от поне 4 съставки. Вероятно в рокенрол пъкъла пият такива коктейли. И в тоя момент си даваш сметка, че всички досега май са подгрявали за Шута. Ето това е рокенрол купон! Пияни, весели и неконтролируеми хора накуп, шумна музика и крясъци до прегракване. Някакъв прекрасен качамак от рокенрол, хардкор и метъл концерт накуп.

Оттам нататък всичко е щастлива амалгама от хаотична рок лигня. Много стейдж дайвинг (летящият Коко Стойнов), много мошинг и непрекъснато разливане на алкохол. От сцената постоянно прелитат бутилки с Jack и доста успешно преливат съдържанието си в гърлата ни, а съзнанието ми весело прескача от хората на сцената, към тези, в които се блъскам и нещастните ми опити да надвикам мониторите и хората с микрофоните. Васил Върбанов и Коко Стойнов често излизат да реват в микрофони, на сцената е тотална вакханалия. Изобщо нямам представа какво се случва в задните редици - отпред е толкова весело, потно и мазно, че не ми се тръгва оттам. Имам смътен спомен за някакъв финал с Ace of Spades и Overkill, знам, че ревахме Born To Raise Hell, като хелът беше рейзнат, докато някакви хора от сцената подаваха на някакви хора от публиката микрофони и бутилки. А от разлятите навсякъде течности виждам буквално искри от някои от микрофоните. И разбирам ден по-късно, че е имало токови удари. Рок и ток. Няма проблеми.

Финалът е така неочакван, че седя и мигам тъпо - потен, рошав и пиян. Имам енергия да погълна поне един бидон уиски. Събирам си струпаното под сцената и отивам на бар. Лягам по светло, а в ушите ми стърже Damage Case. Леми е бог и е съвсем жив! И подозирам, че днес не един човек звучи като него. Тотален трибют.

_{Снимки: Орлин Николов}