LIVE REPORT
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Ufomammut, Obsidian Sea
Една седмица след като Sigiriya ни върнаха към кървавите корени с възглас Return to Earth (репортаж), Ufomammut ни изритаха с толкова мощни рифове, толкова далеч в открития космос, че все още се търси един десен челен лоб (последно засечен някъде около мъглявината Рак). Да, става дума за втория концерт за 10 години Rawk’n’Roll – the ‘pass-me-that-bottle-webzine’ – 31 март и чудовищна концентрация на аудиовизуални стимули за тялото и духа в Б-страна на Mixtape 5. Впрочем, то беше концерт и по повод 15 години Ufomammut. Хубаво е да има толкова много празници.
Хронологически първото нещо, което трябва да се отбележи е, че този концерт беше красив. Влизаш и първото нещо пред очите ти е каталог с постери на Rock Art Lab-a Malleus (2/3 от Ufomammut според собтвения им сайт). Такива, че ако си носиш заплатата, я оставяш там. А ако не я носиш… е, за да слушаш музика не ти трябват и двете очни ябълки, нали така.
После почват Obsidian Sea и потапят директно в студения мрак на космическия вакуум. Твърде уместно на моменти е напълно тъмно. Дълбок. Мрак. И звук на талази. И после светлината се връща и с нея цялата прекрасна лудост на Антон, Ивайло и Божидар. Настроенията, както и заглавията (песни като The Seraph, Herostratus, Mulkurul..), се мятат бавно между огън, безумие, космос и най-мрачните бездни на човешката душа. Втори албум предстои, викате? Чакаме!
Има само още една група, която да звучи толкова уместно спрямо името си. Това е Ufomammut. Сайтът е на 10 години. Тези тук от толкова време (че и малко повечко) чакаме такъв лайв в България. Тези, които ни четете, вероятно също, сигурно някои и отпреди нас. Сайкъделик дуум, с това визуално шоу, тази проекция на космически трип, жигосана в алтернативата на битието ни, когато сме на концерт. И тази група, с всичко, което е за сцената. Е, такова нещо не бяхме гледали; не и тук, не и така.
Мощните им вибрации са тотално отвъд тоя свят. Дори листчетата със сетлиста им са такива. А самите извънземни италианци са в състояние да отвеят няколко дъждовни гори дори само с ктхулуфо-перцата на Poia и Urlo. Излишно е да се обяснява тектоничния ефект на барабаните на Vita. Очаква се официално становище от института на БАН по този въпрос.
Сетлист, който шари по дискографията на Ufomammut: Eve, пресния двоен опус Oro, Godlike Snake, Idolum… И всичко това се случва под психиделични кадри, и експлозии от ярки цветове, за да претовари абсолютно всички сетива до степен на пълно и блажено отделяне от тялото.
Когато Rawk’n’Roll призовава на концерт, причината е сериозна. Има неща, които просто трябва да се случват на живо. На 31 март близо 200 души го изпитаха със собствените си тела.
И това не е краят.
Една седмица след като Sigiriya ни върнаха към кървавите корени с възглас Return to Earth (репортаж), Ufomammut ни изритаха с толкова мощни рифове, толкова далеч в открития космос, че все още се търси един десен челен лоб (последно засечен някъде около мъглявината Рак). Да, става дума за втория концерт за 10 години Rawk’n’Roll – the ‘pass-me-that-bottle-webzine’ – 31 март и чудовищна концентрация на аудиовизуални стимули за тялото и духа в Б-страна на Mixtape 5. Впрочем, то беше концерт и по повод 15 години Ufomammut. Хубаво е да има толкова много празници.
Хронологически първото нещо, което трябва да се отбележи е, че този концерт беше красив. Влизаш и първото нещо пред очите ти е каталог с постери на Rock Art Lab-a Malleus (2/3 от Ufomammut според собтвения им сайт). Такива, че ако си носиш заплатата, я оставяш там. А ако не я носиш… е, за да слушаш музика не ти трябват и двете очни ябълки, нали така.
После почват Obsidian Sea и потапят директно в студения мрак на космическия вакуум. Твърде уместно на моменти е напълно тъмно. Дълбок. Мрак. И звук на талази. И после светлината се връща и с нея цялата прекрасна лудост на Антон, Ивайло и Божидар. Настроенията, както и заглавията (песни като The Seraph, Herostratus, Mulkurul..), се мятат бавно между огън, безумие, космос и най-мрачните бездни на човешката душа. Втори албум предстои, викате? Чакаме!
Има само още една група, която да звучи толкова уместно спрямо името си. Това е Ufomammut. Сайтът е на 10 години. Тези тук от толкова време (че и малко повечко) чакаме такъв лайв в България. Тези, които ни четете, вероятно също, сигурно някои и отпреди нас. Сайкъделик дуум, с това визуално шоу, тази проекция на космически трип, жигосана в алтернативата на битието ни, когато сме на концерт. И тази група, с всичко, което е за сцената. Е, такова нещо не бяхме гледали; не и тук, не и така.
Мощните им вибрации са тотално отвъд тоя свят. Дори листчетата със сетлиста им са такива. А самите извънземни италианци са в състояние да отвеят няколко дъждовни гори дори само с ктхулуфо-перцата на Poia и Urlo. Излишно е да се обяснява тектоничния ефект на барабаните на Vita. Очаква се официално становище от института на БАН по този въпрос.
Сетлист, който шари по дискографията на Ufomammut: Eve, пресния двоен опус Oro, Godlike Snake, Idolum… И всичко това се случва под психиделични кадри, и експлозии от ярки цветове, за да претовари абсолютно всички сетива до степен на пълно и блажено отделяне от тялото.
Когато Rawk’n’Roll призовава на концерт, причината е сериозна. Има неща, които просто трябва да се случват на живо. На 31 март близо 200 души го изпитаха със собствените си тела.
И това не е краят.
коментари [0]
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Коментари по концерта 307 4
Включване / Регистрация