LIVE REPORT
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Deathtrip to Sigiriya
Много мразя да пиша репортажи от събитията, които ние организираме. Едно, че съм замесен, второ, че тотално раздавам емоционалния ток на вътрешните батерии и после и името си не мога да напиша и трето, че ще излезе, че се хваля. Аз какво съм виновен, че по наша вина се случват едни от най-яките рокенрол концерти в последните две години? И то толкова яки, че вече сме в отбор с един отдавнашен приятел - Jack Daniel\'s освен че почти винаги присъства по купоните ни, сега удря и съвсем истинско рамо, за да има още много музика. Чувството е супер!
Преди малко повече от 10 години изплуваха първите авторски материали на този сайт. Преди точно 2 години се случи първият концерт на Rawk\'n\'Roll. Миналата година по това време гледахме един от най-истинските и пулсиращи рокенрол концерти със Siena Root. Пак ние. А в събота вечерта започнахме концертната ни година с нещо, което вече трети ден ми вибрира в кръвоносната система. Sigiriya и Brond. Пичове, поименно искам да благодаря на (гостите) Matt, Darren, Stu, Mead, (нашите) Макс, Олег, Вили и Пеши за онази вечер, която материализира локви от физиологичен и бирен ентусиазъм из целия B-Side на Mixtape 5. Благодаря и на всички вас, които дойдохте и ни подкрепихте, отделяйки 15 или 20 лева за билет! Благодаря и на Дидо, Тони, Симо, Тото, Крис, Светльо за отпуснатите техника и инструменти! Всички вие направихте тази събота в онова, което изпихме, изпотихме, изблъскахме, изкуфяхме, изкрещяхме и изпяхме заедно. Rawk!
Brond с трети лайв. Brond, които бих гледал и на всеки друг техен концерт. Момчета, с тази енергия, тази ритмика (Максо, колко волта ти текат по столчето?), тези крясъци и този синхрон, карате всички прешлени от гърба ми да протегнат тънките си израстъци като ръце в юмруци и да скочат едновременно. В различни посоки. Пак чуваме всички парчета от предстоящото демо (аре давайте го, де!) и тъкмо се поклащаме към бара, когато от сцената се разнася \"Сега искаме да честитим рождения ден на Rawk\'n\'Roll, без които тези концерти нямаше да ги има и да поканим на сцената Мартин Петров, Ивайло Александров и Иван Иванов\". Е, само свои сме навсякъде, мятаме се сред четиримата, тикват ни по едно дайре в ръцете (ето защо трябваше да набавим няколко!) и споделят: \"Тази песен ще я чуете за пръв и последен път от нас, специално за тези тук.\" И подкарват тяхна, безсрамно динамична версия на \'Комшу, комшу, велосипееед\', позната в други среди като Crucial Velocity на ултравеликите Clutch (вижте видео). Толкова яка песен и такива пънове на сцената под формата на роук екипа, хаха! Благодарим, ебати жеста!
Brond ни честитят пак и си тръгват, а от колоните се разнася първия роук химн - Cadillac на Activator. You motherfuckers want a shotgun? Щото ей ся идва!
Sigiriya са от Уелс и свирят рокенрол. Онзи класически стоунър рокенрол, дето вече не са останали много групи, които да го бичат. А и нормално, като се замислиш - това са бившите Acrimony. С нов вокалист - мега готиния пич Matt Williams е и най-младият в състава, пее чудесно, трещи по сцената, а освен това е страшен образ. Точно като останалите трима от бандата.
Дойдоха предната вечер, настанихме ги в апартамент под наем в готина стара кооперация близо до градинката с Ян Бибиян на Прага, напълнихме им хладилника и останахме първата вечер с тях за няколко бири и врътки.
На другия ден се мотаем из София, пичовете разглеждат, разпитват и са повече наши гости и приятели, отколкото банда, на която организираме концерт. До вечерта на 22 март и сцената в малката зала на Mixtape 5. Е, тогава вече ги виждаш в съвсем друга светлина. Подпукват ни директно с Mountain Goat и... клубът се пръвръща в клокочещ казан с подивели парчета мръвка, които се мятат в собствен бульон с допълнителни сосове от бира и уиски. Първи риф и първите два реда публика изстрелват коси орбитрално около телесата си. Второ парче - Whisky Song. Stu вади нечовешките сола и рифажи (свири с два ампа). Плътен, пулсиращ, високоградусов рок. Няма как да не си сипеш една чаша. Върху лицето. Или в случая с Matt - да си сплескаш пълния кен с бира в челото и да полееш навсякъде с пяна и кехлибарени пръски (Ben Ward anyone?). Никаква пауза, време за настройване, загряване и адаптация - от вратата за краката, Sigiriya директно люшват рифове, фъз и ритъм и веднага публика и група са едно цяло. През целия лайв Matt плува върху ръцете на хората, дръпнат ту от Максо, ту от Бабата и не му пука - рокенрол купон - пее, пие, куфее - един от нас, сред нас.
Sigiriya имат нов албум. Darkness Died Today излиза на 21 април и момчетата нямаше как да донесат дискове и плочи. Изразен е в мърча с новите тениски на групата. Но го чуваме. Целия. На живо. Първи в света. Всички тези 100-ина души имахме невероятната възможност да сме първите фенове на Sigiriya, които слушат новите парчета. Тези следващи 40 минути от концерта преминават в кръстоска между унищожителен купон за нова година, ергенско парти, рожден ден и уволнение от казарма едновременно, с рок концерт, пиянски приятелски бой в английски селски пъб, и празнуване на първо място на ръгби отбор. Отдавна сме се омешали в тълпата отпред група и публика, разменяме си коси, лакти, обувки (!), тениски. В един от походите до бара, връщайки се към вулкана пред и на сцената, забелязвам отпред огромна локва. Не съм сигурен от пълната й консистенция, но подозирам, че стъпи ли момиче вътре, ще забременее мигновено. Шляпайки из нея, очаквам от всяка пръска по дрехите ни да избуят диви цветя с бирен нектар.
Концертът прелива към края си - чисто физически вече е трудно да се държиш прав с такъв интензитет, но безобразно заразния рокенрол на Sigiriya подклажда огъня в теб и друго гориво не ти трябва (добре де, барът е добра вътрешнобензинова колонка). Свършват. Не! Връщат се. Епичен 15-минутен финал с Deathtrip to Eryri. Химн (вижте го)! Безкрайно подаване на риф към вратните прешлени. Косите ни вече сами хвъркват при всеки удар върху струните. Крещим заедно с Matt, носейки го над главите си. Парчето прелива в няколкоминутен джем, Stu подпира китарата на единия кабинет и кляка пред педалите, премодулирайки звука с ръце, Дидо скача зад него, ръчкайки струните и потенциометъра на китарата, а Макс обикаля около Darren, понесъл на ръце стойката с единия чинел и ухиленият му колега го преследва с палките. А когато концертът заглъхва с пулсиращи стени на залата, Sigiriya не слизат от сцената. Напускат я на ръцете ни. Не концерт, купон!
На другия ден напускат и страната ни с прегръдки и обещание да се връщат всеки път, когато имат път насам. Влюбени във всички вас. А това беше едва първият ни концерт за годината. Честити ни 10!
Пълни галерии със снимките на Цветелин Кръстев, Божидар Петков и Ива Иванова-Freddie ще видите, цъкайки по имената им.
Много мразя да пиша репортажи от събитията, които ние организираме. Едно, че съм замесен, второ, че тотално раздавам емоционалния ток на вътрешните батерии и после и името си не мога да напиша и трето, че ще излезе, че се хваля. Аз какво съм виновен, че по наша вина се случват едни от най-яките рокенрол концерти в последните две години? И то толкова яки, че вече сме в отбор с един отдавнашен приятел - Jack Daniel\'s освен че почти винаги присъства по купоните ни, сега удря и съвсем истинско рамо, за да има още много музика. Чувството е супер!
Преди малко повече от 10 години изплуваха първите авторски материали на този сайт. Преди точно 2 години се случи първият концерт на Rawk\'n\'Roll. Миналата година по това време гледахме един от най-истинските и пулсиращи рокенрол концерти със Siena Root. Пак ние. А в събота вечерта започнахме концертната ни година с нещо, което вече трети ден ми вибрира в кръвоносната система. Sigiriya и Brond. Пичове, поименно искам да благодаря на (гостите) Matt, Darren, Stu, Mead, (нашите) Макс, Олег, Вили и Пеши за онази вечер, която материализира локви от физиологичен и бирен ентусиазъм из целия B-Side на Mixtape 5. Благодаря и на всички вас, които дойдохте и ни подкрепихте, отделяйки 15 или 20 лева за билет! Благодаря и на Дидо, Тони, Симо, Тото, Крис, Светльо за отпуснатите техника и инструменти! Всички вие направихте тази събота в онова, което изпихме, изпотихме, изблъскахме, изкуфяхме, изкрещяхме и изпяхме заедно. Rawk!
Brond с трети лайв. Brond, които бих гледал и на всеки друг техен концерт. Момчета, с тази енергия, тази ритмика (Максо, колко волта ти текат по столчето?), тези крясъци и този синхрон, карате всички прешлени от гърба ми да протегнат тънките си израстъци като ръце в юмруци и да скочат едновременно. В различни посоки. Пак чуваме всички парчета от предстоящото демо (аре давайте го, де!) и тъкмо се поклащаме към бара, когато от сцената се разнася \"Сега искаме да честитим рождения ден на Rawk\'n\'Roll, без които тези концерти нямаше да ги има и да поканим на сцената Мартин Петров, Ивайло Александров и Иван Иванов\". Е, само свои сме навсякъде, мятаме се сред четиримата, тикват ни по едно дайре в ръцете (ето защо трябваше да набавим няколко!) и споделят: \"Тази песен ще я чуете за пръв и последен път от нас, специално за тези тук.\" И подкарват тяхна, безсрамно динамична версия на \'Комшу, комшу, велосипееед\', позната в други среди като Crucial Velocity на ултравеликите Clutch (вижте видео). Толкова яка песен и такива пънове на сцената под формата на роук екипа, хаха! Благодарим, ебати жеста!
Brond ни честитят пак и си тръгват, а от колоните се разнася първия роук химн - Cadillac на Activator. You motherfuckers want a shotgun? Щото ей ся идва!
Sigiriya са от Уелс и свирят рокенрол. Онзи класически стоунър рокенрол, дето вече не са останали много групи, които да го бичат. А и нормално, като се замислиш - това са бившите Acrimony. С нов вокалист - мега готиния пич Matt Williams е и най-младият в състава, пее чудесно, трещи по сцената, а освен това е страшен образ. Точно като останалите трима от бандата.
Дойдоха предната вечер, настанихме ги в апартамент под наем в готина стара кооперация близо до градинката с Ян Бибиян на Прага, напълнихме им хладилника и останахме първата вечер с тях за няколко бири и врътки.
На другия ден се мотаем из София, пичовете разглеждат, разпитват и са повече наши гости и приятели, отколкото банда, на която организираме концерт. До вечерта на 22 март и сцената в малката зала на Mixtape 5. Е, тогава вече ги виждаш в съвсем друга светлина. Подпукват ни директно с Mountain Goat и... клубът се пръвръща в клокочещ казан с подивели парчета мръвка, които се мятат в собствен бульон с допълнителни сосове от бира и уиски. Първи риф и първите два реда публика изстрелват коси орбитрално около телесата си. Второ парче - Whisky Song. Stu вади нечовешките сола и рифажи (свири с два ампа). Плътен, пулсиращ, високоградусов рок. Няма как да не си сипеш една чаша. Върху лицето. Или в случая с Matt - да си сплескаш пълния кен с бира в челото и да полееш навсякъде с пяна и кехлибарени пръски (Ben Ward anyone?). Никаква пауза, време за настройване, загряване и адаптация - от вратата за краката, Sigiriya директно люшват рифове, фъз и ритъм и веднага публика и група са едно цяло. През целия лайв Matt плува върху ръцете на хората, дръпнат ту от Максо, ту от Бабата и не му пука - рокенрол купон - пее, пие, куфее - един от нас, сред нас.
Sigiriya имат нов албум. Darkness Died Today излиза на 21 април и момчетата нямаше как да донесат дискове и плочи. Изразен е в мърча с новите тениски на групата. Но го чуваме. Целия. На живо. Първи в света. Всички тези 100-ина души имахме невероятната възможност да сме първите фенове на Sigiriya, които слушат новите парчета. Тези следващи 40 минути от концерта преминават в кръстоска между унищожителен купон за нова година, ергенско парти, рожден ден и уволнение от казарма едновременно, с рок концерт, пиянски приятелски бой в английски селски пъб, и празнуване на първо място на ръгби отбор. Отдавна сме се омешали в тълпата отпред група и публика, разменяме си коси, лакти, обувки (!), тениски. В един от походите до бара, връщайки се към вулкана пред и на сцената, забелязвам отпред огромна локва. Не съм сигурен от пълната й консистенция, но подозирам, че стъпи ли момиче вътре, ще забременее мигновено. Шляпайки из нея, очаквам от всяка пръска по дрехите ни да избуят диви цветя с бирен нектар.
Концертът прелива към края си - чисто физически вече е трудно да се държиш прав с такъв интензитет, но безобразно заразния рокенрол на Sigiriya подклажда огъня в теб и друго гориво не ти трябва (добре де, барът е добра вътрешнобензинова колонка). Свършват. Не! Връщат се. Епичен 15-минутен финал с Deathtrip to Eryri. Химн (вижте го)! Безкрайно подаване на риф към вратните прешлени. Косите ни вече сами хвъркват при всеки удар върху струните. Крещим заедно с Matt, носейки го над главите си. Парчето прелива в няколкоминутен джем, Stu подпира китарата на единия кабинет и кляка пред педалите, премодулирайки звука с ръце, Дидо скача зад него, ръчкайки струните и потенциометъра на китарата, а Макс обикаля около Darren, понесъл на ръце стойката с единия чинел и ухиленият му колега го преследва с палките. А когато концертът заглъхва с пулсиращи стени на залата, Sigiriya не слизат от сцената. Напускат я на ръцете ни. Не концерт, купон!
На другия ден напускат и страната ни с прегръдки и обещание да се връщат всеки път, когато имат път насам. Влюбени във всички вас. А това беше едва първият ни концерт за годината. Честити ни 10!
Пълни галерии със снимките на Цветелин Кръстев, Божидар Петков и Ива Иванова-Freddie ще видите, цъкайки по имената им.
коментари [1]
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Коментари по концерта 306 4
Включване / Регистрация