LIVE REPORT

Два пъти подред

Прецедент. Няма какъв друг етикет да лепна на концерта на Kylesa, организиран от Brave Moustache, от който още ми пищят ушите. Колко пъти днешна, адекватна, тежка, нерадоиофонична, ъндърграунд метъл банда идва за сефте у нас, пълни залата и остава за още един концерт на следващия ден? Да, за първи път е. Днес и утре. Затова, още в първия абзац - браво на Дидо Пешев и пожелаваме все така!

Концертът. Истерията, че билетите свършват. Е, имахме два месеца да си купим, последните десетки бройки се продадоха в деня преди лайва. Никой не е луд да набива кинти за тройно по-скъпа зала, която струва и по-скъпо да се озвучи, за да трепери до последния ден (очевидно) в несигурност, дали си е покрил парите. Защото говорим за сцена, където всичко е DIY. Сам си го правиш. И понякога си го набиваш. В случая - драма няма - втори концерт да. Толкова.

Brond. GRДD, уви, се разделиха. Но пък сега имаме Brond. Същите хора, но вместо Ленкиша на барабаните е Макс - като в основната му банда Mental Architects. Само че тук и пее. И той. И останалите трима. Основно басиста Олег. А музиката? Хм. Слушали ли сте Karp? А Melvins? Ами, разредете ги с щипка Mental Architects. Звучи добре, нали? Е, така е. Четири или пет песни, не съм сигурен. ЕР-то е готово, като ви слушам. И това беше първи концерт. Пичове, нямам търпение пак. А, да, след броени часове!

На Upyr се каня от поне половин година. И все ми се засичат с нещо друго, все се разминаваме. До тази вечер. За пръв път гледам бандата на живо. Чух хвалебствия. Чаках да ги гледам, преди да си пусна дебютното демо (ревю). Е... браво, пичове! Дуум, тежък, бавен, напластен дуум. Със свирепи вокали. Ревовете на Боро се връзват жестоко с музиката, независимо дали крещи или ръмжи през зъби, дали се доближава до доста ранен My Dying Bride или дори на моменти да залита в посока Primodrial. Бандата е страхотна и фактът, че имаме и такова явление на сцената, само ме радва. И поздравления за новия китарист! Сашо от Booze Brothers е поел едната китара и вкарва колорит с издължената си осанка, бяла кожа и руса коса сред дребничката, обръсната странично басистка, барабанистът, готов за Motley Crue, ако не се разпадаха (да де, свири и в Alley Sin), вглъбеният фронтмен и куфеещият в пулса на музиката колега китарист. Пъстра китка мракобесници!

Them Frequencies са виновни за случката Kylesa в София. Логично, те са точно преди гостите от Джорджия. Момчетата не свирят музиката, която си пускам вкъщи, но любопитството и уважението ме карат да остана пред сцената без десет минути. Започват тежко и атмосферично и малко по-късно избухват в мега натопорчен, модерен хардкор, с ясни китарни мелодии и вокали, разделени между основното гърло Стоимен и китариста Дидо. Насеченият ритъм и адската енергия на бандата хващат яко и ако тази музика е твоята, много е вероятно да се окажат сред любимите ти банди.

През 2009 гледах Kylesa, когато подгряха за Clutch във Виена (репортаж). Тогава за пръв път се сблъсках с група с двама барбанисти. Всъщност не, те ме блъснаха, сгазиха и зарязаха пребит с музика. Никакъв шанс да изпусна концерт на бандата в София. От спомените още ми изтръпва скалпа. Разликата от тогава е два албума и една компилация. Както и нови басист и един от двамата барабанисти. Разлика с музиката? Никаква! Шумни, и тежки, парчетата на Kylesa те ритат в мидите, скрити в пеленгаторите и с пукот те вкарват в погото или те карат да кършиш снага с резки движения от кръста, скрит зад собствени и чужди косми, леещ реки от пот телесно и питие през зъбите. Започват със Scapegoat от Static Tensions и натам сетлистът е страхотна разходка из дискографията им. Нито един албум на бандата не е с подчертан акцент, но няма и пропуск - песните които петимата ни хвърлят по черепите са от цялата им 13-годишна истерия.

Eric и Carl пребиват барабаните, новият басист Chase Rudeseal бучи по грифа и кара задниците ни да подскачат, а краката ни да опитват да пробият дупка в пода, докато Laura и Phillip се редуват кой да бичи риф и кой да размазва слъдж мараня под потния човешки епидермис на 200 души в B-Side на Mixtape 5. Шумно е, почти болезнено шумно. Точно както го обичаме. Отпред си откачаме главите да куфеем. Laura няколко пъти е пред нас, стъпила върху мониторите, а косата ми се заплита между пръстите й и грифа на китарата. Крещим си почти в лицата. После продължаваме от дистанция. После пак фейс ту фейс. Накрая аха да потече кръв с Running Red, но стигаме само до сляти фигури в размазания пейзаж пред погледа на хедбенга. Слизат от сцената. Крещим. Няколко души упорито реват Pink Floyd още след втората песен. Тъпо - групата пред нас се казва Kylesa, ако искате кавъри, марш към Fans!

Връщат се за още две песни. Отново скок с шут към чудовищния Static Tensions. Пот и усмивки. Ще се видим след няколко часа!

Снимките са на Божидар Петков. Няма на българските банди, защото нямаше как да дойде преди 22:00.
коментари [4] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: If a man hasn't discovered something that he will die for, he isn't fit to live.
Martin Luther King Junior (Speech in Detroit - June 23 '63)