Berkstock 2004

[ut="http://www.rawknroll.net/berkphotos/"] фото-галерия [/ut]
След 3-годишно прекъсване на 29, 30 и 31 юли на 80км северно от София в Берковица се проведе четвъртият фестивал Берксток - най-големият и като брой на групите, и като продължителност рокфестивал в България. Организаторите на събитието бяха община Берковица с помощта на спонсорите от пиво Алмус и минерална вода Банкя.

Хората започнаха да се събират в ранния следобед на първия ден, четвъртък, като публиката в първия ден беше предимно от местни фенове плюс дошли от близките на Берковица Монтана, Враца и Мездра. Заради неудобвството, което създаваше работният ден и хората и групите бяха малко. И все пак след доста размествания, уговорки и не малко трудности програмата за първия ден беше съставена. Фестивалът се откри от неизвсетна за мен група, чието име не беше обявено, която свири пред не повече от 20-30 човека, които забиха предимно авторски парчета и два кавъра на Rage Against The Machine. Първият ден беше отделен предимно за местни групи, които бяха добре приети и от гостите на фестивала. Групите, които оставиха добро впечатление бяха варненците Йода, които забиха хубав неометъл, подплатен с добро сценично поведение и много хъс, въпреки осемчасовия ЖП-преход, който бяха направили през деня. Друга интересна група бяха шантавите софиянци Duet Dvorjak, които отдалечиха от сцената заклетите металисти, но привлякоха алтернативно мислещите с трудносмилаемата си музика и текстове. Първата вечер беше закрита също от софийска група - поклониците на Nick Cave от The Headstall, комай единствената група от излезлите в този ден с албум зад гърба си. Четворката обаче се представи с нови парчета, записвани и компизиарни след дебюта им от 2003 Малко нямо дете. Сетът им беше разнообразен със кавър на Суета на Нова генерация и един прочит на неособено познатите в България Tuxedomoon.
Вторият ден започна пред много повече публика, която започна да се стича към поляната на Беркстока още към 3-4 часа следобед. Лошо впечатление направи саундчекът на група Сафо, който продължи близо час и половина и спъна цялата програма. Първата група, която излезе на голямата сцена беше нашумелите със споровете по името си рокаджии от Fanagorja. Забиха няколко неубедителни авторски парчета в мейдънски стил, лигава балада и патетичен кавър на Fear Of The Dark, който обаче тъплата не сметна за лоша идея и се втурна в мощен хедбенгинг.
Групите започнаха да се редуват на голямата и малката сцена, като по-малките и екстремни банди свириха на малката сцена 'Клуб Berkstocker', където се проведе целият първи ден от фестивала. На голямата сцена се проведе и официалното откриване на феста, когато излязоха т. нар. дегезирани като музиканти, дръпнаха няколко речи, за това колко много са направили, за да го има фестивалът, колко много значи той за града, как трябва да се държим и т.н.

Сетът на групите на голямата сцена логично беше по-голям от тези на Клуб Berkstocker. От по-важните имена бяха Шеки с неговите кървави момчета, едно от което доста порасналото момче Фънки на баса. Освен познатите ни вече парчета от концертите на големи групи, чийто неизменен съпорт са Sheky & the Bloodbath, чухме и по един кавър на Black Sabbath и Slayer, на които тълпата избесня порядъчно. На голямата сцена свириха и музикантите от Сафо, които загърбиха наистина музикантсктото в себе си и се представиха с лесносмилаем поп-рок, като завършиха с химна на Prince Purple Rain. Групите, които си спомням от малката сцена - монтанчаните Цироза, познати на всички екстремсити от района. Изсвириха част от парчетата си от първия си албум - постен траш, с пънкарски моменти, няколко кавъра - Raining Blood на Slayer, парче от първите албуми на Death, Mass Hypnosis на Sepultura. Завършиха с най-познатата си песен Диагноза: Цироза. Следващата група на малката сцена бяха веселите врачаните MID, забиващи неангажиращ пънк с веселяшки и на моменти цинични текстове.На голямата сцена свириха монтанчаните Stock, които направиха няколко кавъра на добре познати хард енд хеви парчета бяха приети и изпратени добре от публиката, но като че ли не оставиха кой знае какви следи след себе си на Берксток. Кулминацията на вечерта трябваше да бъдат дует... Каризма. Да, същите Каризма. Галя и Миро бяха подготвени за начина, по който ще бъдат приети от публиката и веднага се застраховаха с речта си как на запад големи фестивали се правили с участието и на метъл и на поп банди, като дадоха за пример провел се скоро в Сърбия фестивал, на който свирили и Soulfly и Massive Attack. Към сцената постоянно летяха пластмасови бутилки от бира, средните пръсти на тъплата бяха вдигнати високи във въздуха като реакция за избора на Каризма. И все пак всичко се размина без инциденти, като това решение на организаторите да се канят групи от чергата на Каризма си остана въпрос без отговор... Вечерта завършиха Burning Necks и още няколко групи, чиито имена не ми станаха ясни, а към 1:30 съвсем умишлено общината спря токът и попречи на няколко от групите да се покажат на публиката, а умореният автор на тези редове се запъти за заслужен покой към огнището пред собствената си палатка.

През времето, в което не свириха групи гостите и музикантите намираха начин да се забавляват - някои с непрестанно ядене и пиене, други с импровизиран футболен турнир, трети с посещение на местния плаж.

Последният ден изпрати и посрещна новите си гости. От 14 часа беше организирано надсвирване за китарсити, което беше спечелено от китариста на Virus Коко, който отмъкна наградата на организаторите - планински бегач. Наградата на публиката взе китариста на врачаните Некролог Пешо, който показа свирене на третокласник, но пък разбуни тъплата и за да не бъдат разочаровани многобройните фенове на Некролог отнесе каса бира. В своеобразното надсвирване участваше и единственият басист, Николай от Ravenous. Денят се откри почти по разписание малко преди 17 часа от група Kaka Sqra на голямата сцена. Последният ден принадлежеше на малката сцена, където свириха екстремните метъл банди - детаджиите Staro Zlo, които изсвириха доста песни за много кратък период от време, като доста доста се понравиха на гледащите ги. Малко след 20 часа на малката сцена въпреки всичките технически проблеми излязоха Ravenous, сборна формация от цяла България. И въпреки принудтелно съкратеното им време оставиха добри впечатления с техничния си и мелодичен блек/дет. Друга позната група на малката сцена бяха Група Х от София. Направиха типичната за тях вахканалия, народът се смаза от страшно пого, а минаващите граждани се чудеха дали става въпрос за музикален фестивал изобщо. На малката сцена свириха и трашърите от Перник Post Scriptum, добре познати ни от ъндърграунд фестовете, провеждани в София. След като приключиха със свиринето лидерът на групата изказа публично негодование от организацията, от подбора на групите, от това какво е Берксток и т.н. По време на Анимационерите на голямата сцена по негова инициатива се предприе протест с мощни викове "Fuck Off Berkstock". За тези, които пропуснаха първия ден на малката сцена се качиха за втори път на фестивал и варненците Йода. Може би групата, която остави най-добри впечатление бяха хеви-метъл квинтетът с женски вокал Virus. Мощен хеви-метъл, с хубави плътни женски вокали, технични сола и вдигащ адреналина кавър на Electric Eye.

Докато на Клуб Berkstocker вреше и кипеше на голямата сцена се изявяха предимно хард рок групи от райно като свирещите за втори път на фестивала берковчани Burning Necks, земялаците им от Galaxis, групите Торнадо и Integra. За да бъде представен българският ъндърграунд малко преди да се свечери на голямата сцена свири и най-успешната българска блек банда Korozy. Бургалзиите свириха предимно парчета от третия си дългосвирещ албум From The Cradle To The Grave - заглавното парче, Tsar Samuil's Endless Night, Keeper Of The Cemetery, като и този път почетоха W.A.S.P. с прочита си на Love Machine. Групите, които трябваше да закрият Берксток на голямата сцена бяха Amuzia и Мастило. Първите се справиха доста добре с позитивен рок и не на място кавър на Join Me (H.I.M.). Мастило, водени от лицето си Вики излязоха доста наплашени след това, което се случи на Каризма предишния ден и на Анимационерите малко преди тях. За изненада на на Мастило обаче тъплата ги прие радушно и по поръчка на Вики дори се спретна едно яко пого на кавъра на Song 2. Mастило изсвириха най-големите си хитове, като разнообразниха програмата си с популярни рок парчета като Satisfraction на Rolling Stones. След Мастило тъплата се изнесе към малката сцена, където дойде ред на приелите поканата холандци Trio C, чията музика понесе феновете в неспирни хора и ръченици, продиктувани от типичния за Балканите фолклор, изпълнен на акордеон, цигулка, кларинет и тъпани. Заради напредващото време самите те обещаха да свирят и на сутринта за всички, които искат да ги гледат пак. Берксток трябваше да бъде закрит от Гравити Ко и Уикеда, обаче това се оказа само по програма и по план, тъй като за втора поредна вечер общинарите дръпнаха шалтера и лагерът на Берксток потъна в мрак до следващата година...