Централно включване

1. Концентрация
Mixtape 5 е като втори дом за все повече слушащи хора и е съвсем естествено да приюти промото на дебютния албум на една от любимите ни родни групи. Center of Gravity. На Center. Ако звучи като астрофизика и прочее, уместно е: защото мощните стоунърски инструментали ще те набичат нейде по средата на Космоса, бил той отвъд Млечния път или пък сгушен зад перикарда. Девет и половина е и половината от всичко живо додимява забързано в Подлеза на НДК. Другата половина спешно догълтва там квото-щото – понеже момчетата вече излизат и един мощен „дрън“ напомня на всеки, който още не е намерил своето място в живота и залата да се ритне отзад и да се поправи.

Микстейп се напълва до степен на много висока и гушкава плътност, която се равнява на нямам идея колко глави добитък. Няма значение. Измерваме силата в нютони и по мои лаишки изчисления, удря over nine thousaaaand. Повечето важни хора са заели ключовите позиции, а фамилията на Дидо е баш-ама-баш в центъра. Други важни фигури практически се раздават навсякъде.

2. Разцентровка
„Ще изсвирим албума както си е“. И така си е. Няма смисъл да пускаме сетлист, по-добре си вземи Center of Gravity. Идеи за имената на чисто новичките и безименни бонуси се приемат в лицекнижието на групата. Моите включват неща за за спектри и тахикардия, ще им ги спестя докато не разрешат цветово следващия албум. Този е черен, но не мрачно и потискащо. Черен е като нощта и като дъската, на която се раждат идеи. От вездесъщо космическото In Through през разкъртващото едноименно на албума, после мачкащо, благо и бавно до бодрото Sun Delivery. Вече не помня кога се падна голямото пого, но трая цяло парче и беше щастливо....и трошащо. Шарени хора, гримирани, бледи, ухилени, нахъсани, потни, филмирани. Тия парчета сме ги слушали не веднъж и не дваж и как тъй всеки път оставяме части от себе си по траекторията, така и не ми стана ясно. А Симо се е пикселизирал (от прожектирания артуърк)! (Ники и той, ама не смеят да му го изтъкнат.) Тони и Дидо са потънали - всеки в своята версия на филма. Останалите очакваме прожекцията да продължи до безкрайност.

3. Център
След финалното за албума Угар (адски любима дума, между другото), следва обявената кратка импровизация. Съвет набързо („ехооо, като се уговаряте не е импровизация“, освен когато е) и започва едно от най-чудесните неща за вечерта и за известно време забравям всичкия страничен шум, сиреч живот и контекст. Center напускат сцената, но още не са направили своя традиционен общ поклон и далеч не вземаме на сериозно този финт. Така че се връщат. И има още, пак.

Чакаме следващия път.

_{Останалите снимки на Фреди са тук.}