Естетики

Nasekomix и Chinawoman са перфектна комбинация. Споделена дискретна театралност, опиумни текстове и интелектуална екзотика, рядко срещана на българска сцена. Сурови, оголени емоции, които не попаднаха на правилното място в правилното време.

За последно гледах Nasekomix преди три години в бургаския театър. Соц естетиката им подхожда така както не им подхождаше халето на 4КМ. Тази група има нужда от тъмна сцена, със светлина, съсредоточена върху тях и подчертаваща детайлите в изпълнението им. Защото всяка секунда от него си заслужава да бъде видяна във фокус – не можеш да отделиш неравноделния ритъм на чинелите от роклите на Рони, ехото на думите й от подло прокрадващия се акордеон. Текстовете им са на място именно в изпълненията на живо, когато болните рими са вплетени в елегантното, откровено присъствие на бандата.

Нещата не се променят коренно с излизането на Chinawoman и нейните моряци на сцената. Малка черна рокля, огромен дълбок глас и полуприкрита зад къдрави кичури баладична ирония. Ключовата дума тук е: емоция. Изкусно аутопсирана, забодена с игла на екран и оставена на нас за интерпретация. При концерти, когато изпълнителят не прави шоу, а общува и играе с публиката си, липсата на комуникация е пагубната. Подхвърлената топка падна някъде в полето на тълпата и не можахме да я измъкнем от там. Нямам отговор защо.

It doesn’t matter what you create if you have no fun… А случващото се на сцената бе вълнуваща смесица от мрак, сарказъм, изветряла тъга, подмолен бас и искри на истерично забавление. Интимно предразполагащата Show Me The Face и „Намалете осветлението. Не сме в супермаркет. Нали?“ Живият ритъм на Keep In Mind и закачливото предупреждение: плътта ти изгнива дори в този момент. Безпощадната веселост на Russian Balerina и тъжната равносметка в края на концерта с Party Girl.

Без бис. Който видял – усетил.

_{Останалите снимки на Фреди са в галерията.}