Karma To Boom

Този репортаж се забави. Доста. Почти колкото гостуването на легендарните риф чудовища Karma To Burn. Помните, че Rawk’n’Roll го бяха планирали за декември 2011 – първи концерт на стоунър фензина, първо гостуване на Karma To Burn, истински предколеден подарък за заинтересованите, който да поразтърси градът, преди всички онези ужасни хаус партита да го залеят в празничните дни.

Е, не се получи.

Поради прозаична, логистична причина, независеща от организаторите. Мисля, че им беше неприятно, но определено не ги спря да организират няколко жестоки лайва, на поне два от които (Vrani Volosa плюс Center плюс Smallman, както и на гърците Brotherhood Of Sleep) си откъснах главата и прегракнах от радост. Дали заради безкрайния им ентусиазъм, подправен с мъничко късмет и наличие на подходяща аудитория, или защото съзнателно бяха уцелили своята ниша, Rawk’n’Roll се оказаха доста добри промоутъри. Викахме им така на шега и се смеехме заедно на определението. Но си е истина.

Освен всичко, те не забравиха за Karma To Burn.

Година след проваления концерт насрочиха нова дата за гостуване на американците в София. И този път се получи. Не че нямаше варианти нещо да се прецака, но всичко мина гладко. Шумно. Потно. Радостно. С десетки приятели и стотици непознати лица, на които обаче се четеше онази рокенрол еуфория, заради която всички сме влюбени точно в тази музика.

Идеята беше това да бъде точно копие на онзи концерт, който не беше през 2011 – с Booze Brothers и Center за мощна подгрявка и Karma To Burn в хедлайн позиция. Момчетата от Западна Вирджиния обаче пристигнаха със своя съпорт банда – швейцарците Rozbub, за които никога не бяхме чували. Във всеки случай, оформи се един малък стоунър фестивал, който ни държа в Mixtape 5 от 7 вечерта, докъм 3 сутринта, когато рухнахме – преуморени и доволни в леглата.

Следва очерк на бандите, безкрайно субективен и немногословен.

Booze Brothers стартираха събитието, макар че и без тях ще е да е точно толкова яко. Определено имат нужда от повече репетиции и излизания на сцена, за да ошлайфат представянето си.

Center са нещо като абонати за събитията на Rawk’n’Roll. Има защо – изцяло инструменталният колектив представя внушително стоунър шоу, риф след риф след риф след риф, които просто те задължават да клатиш глава в такт. Rozbub, Karma To Burn и целият им екип също се радваха отстрани, което намираме за показателно.

Rozbub. Изненадата на вечерта, без съмнение. Разкъртиха съмненията ми със седемдесетарски блус рок, който направо крещеше ”Джими Хендрикс!!!” в лицата ни. Неслучайно вокалистът имаше татуировка на Хендрикс на дясната ръка. Оказа се, че е свирил и в кавър банда. Личеше си. покрай супер приятните сола и цялата енергия на живото представяне някак сме пропуснали, че Rozbub пеят на немски. Така разбрахме при прослушването на албума им. Който пък не струва.

Karma To Burn. Знаехме, че в дните преди концерта тук, пичовете са се убили от път нагоре-надолу из нашия полуостров. Леко дори се притеснявахме дали ще бъдат във форма. Напразно – бяха нахилени и абсолютно готови за роукенрол. След като погълнаха няколко десетки бири, пайове от МакДоналдс и дръпнаха благ балкански пушилист, триото започна инструменталната си атака, която продължи почти без прекъсване повече от час. Парчетата преливаха едно в друго с увереността на морски вълни, саундът беше категоричен, поведението на Karma To Burn на сцената беше абсолютно класическо, мръснишко, рокенрол. Хубаво е, че както при предните групи, така и при тях звукът беше на ниво и пропуснахме кофти моментите по настройване на апаратурата в движение. Отличен завършек.

И така – беше празненство. Ще има и други. Остава само да ги видите с очите си и преживеете заедно с нас.

_{Всички снимки на Freddie са тук. Галериите на Цветелин Кръстев за Metal Hangar 18 можете да видите на този адрес.}