LIVE REPORT

Вторият на Силует

Като превъртях лентата назад, в последните десет години, откакто Силует са на сцена и се сетя за десетките пъти, в които съм ги гледал в Бургас, Поморие, или тук в София, чак се изненадах, че на 22 януари 2013 сме на промоция на едва втория албум на групата. Но е факт – преди Look Inside Yourself слънчевата петорка има само един албум (The Road) и диск с няколко събрани сингъла. Така че, привикани от концерта и януарското слънце, бием камшика от офиси по-рано, въоръжаваме се ходом с пиво и отпрашваме към наново отворения Backstage срещу Факултета по журналистика.

Пълен е клуба, пълен е с лица, които познавам от сумрака на не особено честите блус рок концерти у нас. Мяркат се и хора, оставали сами белег на тази сцена – Васко Кръпката е до бара, Милена Славова розовее с коса сред дългокоси и брадати мъжаги и блеснали нежни физиономии. И между тях пърхат ухилените домакини, които – хайде де! – малко след 20:00 часа вече са на сцената и започват.



Нека се разберем нещо. Когато Силует са на сцена, трябва да си доста упорит, че да се разсейваш с каквото и да е друго. Трите момичета и двете момчета изпълват понятието „жива банда” със смисъл, както една хладна бира изпълва жадно гърло в зноен следобед. Затова не е чудно, че над сто (абе, колко хора събира мазето на Музикалния Театър?) души са зяпнали сцената, цъфнали фасадно до ушите и поклащайки се в личносъздадената теснотия, попиват мекия и уютно топъл рокенрол на групата.

Силует свирят целия си пресен албум. Песен по песен. И да, толкова зареждащо звучат познатите от предни концерти на петорката парчета като Amsterdam и Както Крещиш. Познаваме ги, обичаме ги и, да, пеем. Пеем и непознатите още припеви на Share Your Love и „песен, която излезе автобиографична”, както споделя Мария, щастливо ухилена зад тарикатския си Rickenbacker, представяйки парчето В Очакване на Вятъра. Е, много са яки – Мария зад баса си, Михаела с цигулката, потропвайки с ботуш по дъските, Марияна, редувайки акустичната китара с клавира, Богдан, който с еднакъв хъс пили жици, лее мелодии и вее коси до половинката си на сцената, докато Мартин с привидно спокойствие кара песните на Силует да препускат в ритъм. И доста разчупен такъв чуваме – във втория си албум бургазлиите са подпъхнали немалко класически прогресив влияния измежду блусарската топлина и меките рок експлозии.

Около 50 минути след началото, концертът изненадващо свършва – изсвирили са всички песни от диска, който се продава в готина картонена опаковка от рециклирана хартия (защото и на тях им пука!). Но толкова сме свикнали да гледаме и слушаме Силует по повече от два часа, че петимата нямат избор и се връщат за още петнайсетина минути, преди наистина да слязат от сцената с чудесно медли от Whole Lotta Love и Immigrant Song на Led Zeppelin. Аплодисменти, прегръдки и по една роза на всяка от дамите в състава, поднесени от чаровна 3-4-годишна сладурана, която изпява акапелно припева на Както крещиш – сърдечен и съвсем подходящ финал за топлата и приятелска вечер.



Всъщност, няма смисъл да преразказвам – потърсете албума, чуйте го за себе си, но не забравяйте, че Силует са група, която е на мястото си, когато свири на живо.
без коментари
 
 

Коментари по концерта  


Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Живей всеки ден така, все едно ти е последен, защото рано или късно ще се окажеш прав.
Ray Charles (1930 - 2004)