LIVE REPORT
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Amenra във Fabrica, Букурещ
Fabrica в Букурещ е голямо място, пълно с хора от всякакви възрасти и (суб)култури. На 6 октомври 2012 аз не бях там, за да си почина след тежка работна седмица. Пътувал съм десет часа и след близо година чакане ще гледам Amenra. За да стигнеш до пространството, където се случват концертите във Fabrica трябва да се помотаеш известно време из лабиринтите на мястото и да изкачиш двадесетина стълби. Правя го, но всъщност оставам с усещането, че се намирам двадесетина етажа под земята. И решавам да остана.
Вътре е тъмно. Единствено проектор, насочен към сцената ти напомня, че стотината силуета, които са вече в клуба, са хора също като теб, а не безплътните сенки на това място. А на сцената са Environments. Те са трио, съставено от Stefan и Para (Mediocracy) и Marius Costache, един от най-интересните млади продуценти и звукоинженери, с които Румъния може и трябва да се похвали в момента. Интересно ми е да го видя в тази светлина. Досега съм работил два пъти с него по албумите на Expectations и винаги съм се чудил каква музика би правил. Резултатът в случая е някъде на границата между ambient, drone и дори post-metal. Музиката на Environments е безформена и свободна, но в същото време плътна и организирана, което ти помага да я възприемаш различна всеки път.
След Environments сцената става по-светла. Ред е на Mediocracy, за които концертът е последен като банда от петима. Напуска Раду, единият от китаристите на бандата, който и изглежда най-ентусиазиран от шоуто. Не зная какво ще се случи с тях в бъдеще, но се надявам да продължат да са толкова активни и интересни. Mediocracy е кръст пънк банда, но с много метъл в музиката си. Записите им звучат първично и сурово, а на живо ефектът е двоен. Личен фаворит за мен тази вечер обаче остана инструменталът Destroy / Rebuild. Останалото е разходка из дискографията им, която от доста дълго време се надявах да ми се случи да преживея на живо.
Няколко минути след като Mediocracy приключват, времето във Fabrica започва да функционира по съвсем различен начин. Мракът се сгъстява, проекторът светва отново. Пред сцената телата се трупат едно до друго, а на нея се появява зацапано изображение от вътрешността на катедрала. Петимата от Amenra са там пред нас. Mathiue е забол поглед през телата ни и китарата му отваря за всички ни църквата на Ра. Виждал съм стотици снимки от концертите им, слушал съм куп истори от приятели. Но това тук е съвсем различно. Музиката на Amenra е плътна и масивна като стена. Тя те дърпа към себе си и иска да ти покаже какво се намира отвъд. Поглъща те в пространство от бавни и тежки звуци, допълвани от тревожни, болестни мелодии и ритуален ритъм. Пред себе си виждаш четирима души, отправили празните си погледи някъде в същото това пространство. Те не свирят, а пулсират в едно с възприятията ти. Там някъде между тях е Colin. Обърнат е с гръб през целия концерт. Навил е кабела на микрофона около ръцете си и се движи по свой собствен начин, в свое собствено пространство. Поезията на Amenra, раздира гърлото му и се превръща в последната липсваща текстура в крайното звуково пространство, в което си притиснат. Често усещаш, че очите ти не са необходими. Споделяш празните погледи на останалите тъмни силуети и просто слушаш. Държиш ръката й си мислиш, че поне това може би контролираш. После усещаш как телата ви се поклащат едновременно, обхванати в общия пулс. През целия концерт Colin се обръща два пъти към публиката, виждаш устните му да се движат дори, когато не пее и разбираш, какви са тези хора пред теб и какво е музиката за тях. Тя е техният ритуал, ти си техните уши и всички заедно сте във владенията на Ра.
В един момент екранът става черен, изчезват чернобелите изображения. Остават само трите птичи крака. Петимата пред теб са изчезнали, хватката около гърлото ти е отслабнала, ръката й е още тук, но липсата на кислород в главата ти се задържа още няколко часа. Всъщност е приятно, напомня ти къде си бил. Там където въздхуът е заменен от черната и трудна за преглъщане субстанция, която е всъщност музиката на Amenra.
Снимките са дело на Andrei Ferezan.
Fabrica в Букурещ е голямо място, пълно с хора от всякакви възрасти и (суб)култури. На 6 октомври 2012 аз не бях там, за да си почина след тежка работна седмица. Пътувал съм десет часа и след близо година чакане ще гледам Amenra. За да стигнеш до пространството, където се случват концертите във Fabrica трябва да се помотаеш известно време из лабиринтите на мястото и да изкачиш двадесетина стълби. Правя го, но всъщност оставам с усещането, че се намирам двадесетина етажа под земята. И решавам да остана.
Вътре е тъмно. Единствено проектор, насочен към сцената ти напомня, че стотината силуета, които са вече в клуба, са хора също като теб, а не безплътните сенки на това място. А на сцената са Environments. Те са трио, съставено от Stefan и Para (Mediocracy) и Marius Costache, един от най-интересните млади продуценти и звукоинженери, с които Румъния може и трябва да се похвали в момента. Интересно ми е да го видя в тази светлина. Досега съм работил два пъти с него по албумите на Expectations и винаги съм се чудил каква музика би правил. Резултатът в случая е някъде на границата между ambient, drone и дори post-metal. Музиката на Environments е безформена и свободна, но в същото време плътна и организирана, което ти помага да я възприемаш различна всеки път.
След Environments сцената става по-светла. Ред е на Mediocracy, за които концертът е последен като банда от петима. Напуска Раду, единият от китаристите на бандата, който и изглежда най-ентусиазиран от шоуто. Не зная какво ще се случи с тях в бъдеще, но се надявам да продължат да са толкова активни и интересни. Mediocracy е кръст пънк банда, но с много метъл в музиката си. Записите им звучат първично и сурово, а на живо ефектът е двоен. Личен фаворит за мен тази вечер обаче остана инструменталът Destroy / Rebuild. Останалото е разходка из дискографията им, която от доста дълго време се надявах да ми се случи да преживея на живо.
Няколко минути след като Mediocracy приключват, времето във Fabrica започва да функционира по съвсем различен начин. Мракът се сгъстява, проекторът светва отново. Пред сцената телата се трупат едно до друго, а на нея се появява зацапано изображение от вътрешността на катедрала. Петимата от Amenra са там пред нас. Mathiue е забол поглед през телата ни и китарата му отваря за всички ни църквата на Ра. Виждал съм стотици снимки от концертите им, слушал съм куп истори от приятели. Но това тук е съвсем различно. Музиката на Amenra е плътна и масивна като стена. Тя те дърпа към себе си и иска да ти покаже какво се намира отвъд. Поглъща те в пространство от бавни и тежки звуци, допълвани от тревожни, болестни мелодии и ритуален ритъм. Пред себе си виждаш четирима души, отправили празните си погледи някъде в същото това пространство. Те не свирят, а пулсират в едно с възприятията ти. Там някъде между тях е Colin. Обърнат е с гръб през целия концерт. Навил е кабела на микрофона около ръцете си и се движи по свой собствен начин, в свое собствено пространство. Поезията на Amenra, раздира гърлото му и се превръща в последната липсваща текстура в крайното звуково пространство, в което си притиснат. Често усещаш, че очите ти не са необходими. Споделяш празните погледи на останалите тъмни силуети и просто слушаш. Държиш ръката й си мислиш, че поне това може би контролираш. После усещаш как телата ви се поклащат едновременно, обхванати в общия пулс. През целия концерт Colin се обръща два пъти към публиката, виждаш устните му да се движат дори, когато не пее и разбираш, какви са тези хора пред теб и какво е музиката за тях. Тя е техният ритуал, ти си техните уши и всички заедно сте във владенията на Ра.
В един момент екранът става черен, изчезват чернобелите изображения. Остават само трите птичи крака. Петимата пред теб са изчезнали, хватката около гърлото ти е отслабнала, ръката й е още тук, но липсата на кислород в главата ти се задържа още няколко часа. Всъщност е приятно, напомня ти къде си бил. Там където въздхуът е заменен от черната и трудна за преглъщане субстанция, която е всъщност музиката на Amenra.
Снимките са дело на Andrei Ferezan.
коментари [1]
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Коментари по концерта 282 4
Включване / Регистрация