Agnostic Front

Започвам да пиша този репортаж без да усещам големия смисъл от него. Просто защото, който не е бил на този концерт няма как да усети атмосферата му - поне аз едва ли ще мога да предам емоцията от събитието посредством словото. А за тези, които са присъствали този репортаж ще изглежда като просто още една фенска гледна точка към събитието.

Може да си представите какво значение има концертът на Agnostic Front в България за феновете на хардкора като го съпоставите със значимостта на предстоящия концерт на Black Sabbath за метъл феновете. И двете групи се водят за кръстници на жанровете, в които творят. Самото понятие 'хардкор' е измислено от китариста на Agnostic Front - Vinnie Stigma. Хардкора се ражда от начина на живот на определен кръг от хора, живеещи в Ню Йорк. Характерно за тях е, че те прекарват голяма част от времето си из кварталните улици, където животът е земен, премеждията - истниски, проблемите - проблеми и ако искаш да отстояваш позицията си трябва да го заявиш открито. "Бяхме деца, които не обичаха нормалните деца в училище", казва Roger Miret. Нещата около сцената с течение на времето се променят, но Agnostic Front продължават да отстояват позициите си на стожери в хардкора. В началото на 90-те фронтменът Roger Miret излежава две годишна присъда и докато групата го чака да излезе, в килията той сътворява текстовете за култовия албум One Voice. Групата има и период, през който официално прекратява дейността си, но хардкорът е такава краста, че не оставя основните членове Roger и Vinnie да се оттеглят. Албумите се редят като всеки си има собствен облик и идентичност във времето. И така стигаме до последният, професионално реализиран по всички параграфи - Another Voice. Но Agnostic нямаше да са това, което са ако не бяха останали земни хора, поддържащи непосредствена връзка с феновете си и бидейки всичко това, което едни рок звезди не са.

Да преминем към личните ми впечатления от този концерт. Забравете за всякаква обективност в следващите редове до края.

Може би единственият неприятен факт около концерта беше, че вратите на клуба бяха отворени с известно закъснение от предварително обявения час за начало - 19:00. Времето беше влажно, ръмеше леко, но феновете от различни градове на страната се събираха из пространството между клуб Black Box и Халите. Пиеше се почти всичко, сформира се и импровизирана безплатна обществена тоалетна, обслужваща нуждите на феновете. Когато влязохме пространството около гардероба и тоалетните на 'партера' в клуба гъмжеше от хора. Разбрах, че сме изтървали първата от българските групи - Breakaway, жалко. Момчетата обявили, че готвели да издадат материал - това е добре, защото пътят на една група определено трябва да мине и през този етап.

Клубът Black Box според мен е много подходящо място за провеждане на хардкор мероприятия - мястото пред сцената е обширно, от двете страни има издигнати пространства до дългите барове, има и цял втори етаж - балкон (откъдето лудите се мятат в погото с известна опасност за здравето си).

Следващите на сцената бяха нашумелите метъл кораджии от Vendetta. Всяко тяхно изпълнение е лудница, подкрепяна с пот и викове от феновете. Наскоро групата издаде и дългоочаквания си дългосвирещ дебют, песните, от който освежават сета на групата по концерти. Публиката вече знае текстовете наизуст и това, продиктувано от факта, че те са на роден език резултира в мощна вокална подкрепа от тълпата пред сцената. Началните акорди на Кръв По Паважа влудиха присъстващите - мелето се разгоря. Последваха Докато Умра и други песни от албума, всяка от които притежава пълен заряд с енергия. А на мен за жалост ми се наложи да посетя кенефа за спешно медицинско лечение и изтървах по-голямата част от изпълнението на Vendetta.

Така стигаме до щанда за мърчъндайзинг, където имаше сравнително изобилие от артикули, свързани с Agnostic Front - доста благо за феновете с кинти.

След Vendetta бяха гостите от Сърбия, Hitman - група с над 10 годишна история, доста популярна в България, в резултат на близките си отношения с родните Last Hope (фронтменът, на които - Сашо, се пада и основен организатор на събитието). Вокалистът Аца демонстрираше много стабилно и позитивно сценично поведение, песните на групата също бяха издържани в подобен стил. Possitive Attitude от сплита на Hitman с Last Hope е достатъчно показателна, а виковете Balkan Hardcore от страна на публиката - също.

Точно преди хедлайнерите забиха едни от пионерите на родния хардкор - Last Hope. Беглото ми впечатление от тяхното представяне е, че мелето беше на ниво, сета им съдържаше добре познати на публиката песни, но присъстваха и три нови (едната, от които вече редовно изпълняваната Go Fuck Yourself), а Сашо е обявил, че групата подготвя нов албум, който да очакваме тази година. Наистина добра новина, защото се усеща, че групата има нужда от свежо попълнение в дискографията си. Този път Стената на смъртта не беше в началото на Wannabe, а се проведе с първите акорди на Parasite от споменатия сплит на групата с Hitman.

И да си дойдем на думата - AGNOSTIC FRONT. Вторият китарист и басистът Mike Gallo първи се появиха на сцената и започнаха леко смешния саундчек. Озвучителите и изпълнителите определено не можеха да намерят общ език, което породи няколко комични ситуации. А Mike откровено се забавляваше с изказвания от рода на: 'На кой му пука? Нали така или иначе ще издивеем'. Agnostic откриха с трашърското Eliminator, а микрофона на Roger не беше достатъчно силен. Но на кой му пука. Това са Agnostic Front на живо в България, и който не усещаше това беше просто зрител. Пред сцената беше лудница, от там постоянно се мятаха хора, други припяваха и размахваха ръце. Пълен клуб с повече от 1000 присъстващи едновременно приветстваше и правеше атмосферата на концерта. Това е хардкорът - публиката не е просто публика, а е част от шоуто. Сетът беше подбран от различните периоди на групата като най-силно бяха застъпени най-ранният и съответно актуалният албум на групата - Another Voice. Цялостната атмосфера просто беше неповторима затова няма да я описвам, а ще спомена няколко конкретни момента, които ми направиха впечатление. На припева на първия сингъл от албума Peace имаше мощно реване: 'Peace! Is! Not! Peace is not an option!'. Изпълнението на Crucified показа, че тази песен е със особен статут сред местните скинове - имаше хора с бръснати глави, които се носиха върху публиката. На няколко пъти скинове се качваха на сцената и прегръщаха или целуваха Vinnie Stigma - няма начин китариста да не се е трогнал, въпреки статичността си по време на изпълнението си. А това, че беше с тениска с герба на Варна беше интересно да се забележи. По време на първия бис - Gotta Go група от публиката запали футболни факли и превърна гледката и атмосферата в нещо уникално. В сайта си след концерта самата група изразява удивлението си от това изпълнение - това не се забвавя.

Скандиранията на публиката и след края на втория бис бяха достатъчно ентусиазирани, но групата не се появи. Едно обаче е безспорно - за невероятната българска публика вече със сигурност знаят и в Ню Йорк.