LIVE REPORT

Артериално

Има концерти, на които като отиваш, нямаш пари за бира, ама имаш пари за вход. И отиваш, не защото не си ги слушал тия песни до посиняване, а защото знаеш, че така трябва. Не по силата на поет ангажимент или защото някой ще ти търси отговорност – защото това е твоята музика, твоите приятели и да бъдеш там е толкова естествено, колкото да дишаш.

Концертите на Артерия, Artery или както щете ги наричайте са такива. Шарена сбоджа от хора, които ги обичат, весел бардак, разлети чаши и развети коси. Пропускаме О.H., но Янко ръси мъдрост от самото начало, препоръчвайки да не си правим дългосрочни планове, щото животът е твърде кратък. Ние вече сме взели по един Painkiller и сме готови да дадем цялата си любов на вселената.

Pork Pie е адски морско място тази вечер. Сигурно половината публика е от Бургас и Поморие, всички се познават, а нощта е така надвиснала над дърветата, че съм убедена, че морето е на петдесетина метра вляво. На сцената е доволна тресня, пред нея – доволен бой, разлика между публика и свирещи няма много-много, особено когато Ники от Обратен ефект се качва горе за две парчета, нашият Марто бива призован също и \"къде ти е хармониката, бе, Марто?\", Сърмата Хари ни довършва и целият концерт се превръща в една щастлива оргия. По вените тече не електричество, а жив огън, който стихва, когато към артерианци се присъединяват и Young BB Young за една забивка на О, колко си прост.

„За пръв път така си дразним публиката”, отбелязват те и се изнасят, а купонът продължава от точката, в която е спрял преди малко, за да се разгори до червено. Чак ми става жал за полицаите, когато Янко обявява, че не знае ще им разрешат ли да продължават да свирят след 11 и последвалата реакция разклаща върховете на дърветата. Продължаваме песен-две след това, докато накрая нито те, нито ние можем повече. Нощта се стопява в психеделия.

Останалите снимки са тук.
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Всички сме подлеци, но едни го знаем, а други не го знаем.
Тодор Станкушев