Чар и обаяние в дъждовна София

Отивам на концерта на Anneke van Giersbergen със смесени чувства, състоящи се от коленопреклонното ми обожание след като чух In Your Room, лекото разочарование от Spirit of Burgas и Everything Is Changing, който ми е харесал с някои уговорки. Бичещите Paradise Lost, преди тя и групата й да излязат, вкарват допълнителна доза несигурност какво всъщност ще се случва. Залата не е препълнена, но определено не е празна, а хората, които щъкат насам-натам нетърпеливо, варират от възторжени момиченца до металяги от старата школа, сеирджии и леко резервирани фенове.

Когато слънчевата Анеке изскача на сцената, първото, което ни хвърля в тотален културен шок, е невероятният й леопардов клин, но това само преди да си отвори устата. Тази жена пее и от нищо не й пука. Сетлистът набляга предимно на последния албум, само че електрониките и стерилното звучене в студийните записи липсват абсолютно. Няма претенциозност и изхвърляния, само група музиканти, които са дошли да се забавляват – и който иска, се забавлява заедно с тях. Анеке подскача съвсем неебателно, грее, танцува и пее каквото й харесва – което в случая включва по-голямата част от Everything is Changing, Beautiful One и Fury от Pure Air и една неочаквано красива забежка с Down So Low на Chocolate Genius. По някое време Анеке спира и, цялата усмивка, споделя колко е хубаво, че сме там, че знаем текстовете и че всичко е една огромна топка от енергия!

Отвяващо красива Saturnine, тълпата се раздвижва все повече и повече и бандата се врътва и си тръгва съвсем безобразно след едва един час свирене. Извикваме си ги обратно, разбира се, за да чуем Everything Is Changing, Hope, Pray, Dance, Play и смазващ кавър на Hyperdrive на Devin Townsend, Иво се разкуфява отстрани и когато музикантите се скриват за втори път, заявява обидено „Абе тъкмо почна да ми харесва тоя концерт!” Получаваме и втори бис, а после и трети – когато Анеке излиза самичка, вече объркана и казва „Знаете ли, с момчетата в бекстейджа имаме един вентилатор, който прави така „бруум бруум бруум” и сега аз им казвам „Хората отвън ни викат още”, а те казват „Не, вентилаторът е” и... какво искате да ви изпея сега?” HEY OKAY, HEY OKAY!!! „Ами, добре, това ще е специален поздрав и за жената на Васил, защото тя много я харесва.” Настроението скача с още двайсетина пункта, имайки предвид, че дори хората, които не харесват новата посока на Анеке, са влюбени в Hey Okay.

Your eyes your shoes it’s hard to choose, само дето на втория куплет русокоската си забравя текста и оставаме на lalalala, help me, lalala, леко затишие, HEY OKAY WHY DON’T YOU STAY ANOTHER DAY, а Анеке е толкова невероятно чаровна, дори когато не знае какво да пее, че едва ли някой може да й се разсърди. След това тя вече се скрива наистина, та на когото му е харесало – честито. А, да, отново - честит рожден ден, Тангра!

Още снимки има в галерията.