Прогресивно завръщане

Просто не е за вярване как си лети времето. Сякаш само преди година-две гледахме Fates Warning на живо в кошмарното соц-недоразумение зала “Христо Ботев”. Като се замисля, в предното изречение нямаше да е лошо да сложа кавички и на думата зала, но да не изпадаме в подробности. За Fates Warning ще си говорим сега. И за ужасно добрия им концерт в столичния клуб Mixtape 5 на 22 Март 2012 по случай шестия рожден ден на радио Тангра Мега Рок. Да, позна – точно една седмица след едно друго незабравимо събитие, което се проведе на същото място. Та така де, Fates Warning. Нямам намерение да занимавам уважаемия читател с това, какво означава тази група за скромната ми персона, а ще се опитам съвсем безпристрастно да ви разкажа на какво станахме свидетели във въпросната вечер. Да бе, добре... безпристрастно...??!?? Копеле, това са Fates Warning… ОК, ОК, спирам с глупостите, честно!

Концертът откриха момчетата от Project Arcadia, които съвсем прилично забиха няколко авторски песни и получиха топъл прием от феновете. Не знам доколко правилен е бил изборът им за съпорт на Fates Warning, тъй като музиката им е много повече метъл от колкото прогресив, но един друг избор, направен от самата група, беше бих казал с криминален характер, а именно песента, с която Project Arcadia завършиха представлението си. Готови ли сте: кавър на Back In Black на AC/DC! Струва ли си изобщо да го коментираме? Всъщност си струва, но ние няма да го сторим.

Преди седем години (лелее, аз верно съм супер дърт...) бащиците на американския прогресив метъл направиха запомнящ се дебют на родна почва. Запомнихме го както с много позитивни неща, така и с няколко неприятни момента. Няма какво да се лъжем, тогава групата не беше особено добре сработена, нееднократно допускаха грешки в песни, които би трябвало да са свирили стотици пъти, а представянето на иначе изумителния вокал Ray Alder беше отчайващо зле. Като добавим кофти звука и слабата посещаемост (около 1000 души), в крайна сметка през 2005 разочарованите бяха далеч повече от доволните. Е, нищо подобно не може да се каже за втората визита на Fates Warning в София. Концертът в Mixtape 5 беше просто съвършен! И като за начало ето нещо парадоксално: през 2005 всички си мислихме, че 1000 човека публика на Fates Warning е срамно малко, а днес считаме 250 души в клуб за средно добра посещаемост. Всъщност, за тази драстична разлика в цифрите са си виновни самите Fates Warning, които нямат издаден албум от 2004 насам, а турнетата им се ограничават с по около 5 до 10 концерта, при това през година и с доооста подобен сетлист. В днешната ситуация, когато ежедневно излизат десетки албуми и имаме възможност да видим на практика който си поискаме, е съвсем нормално толкова слабо активна група постепенно да изгуби интереса на феновете.

Достатъчно предистория. Някъде около 21:30 светлините в Mixtape 5 загаснаха и мракът беше разцепен от смразяващото интро Disconnected Part 1, с което Fates Warning започват концертите си в последните 12 години и което естествено преля в One. Може и да бяхме само 250 човека, но пък енергията беше като за 2500! Очевидно в клуба бяха дошли сериозните фенове на групата, защото почти нямаше хора, които не пееха на всяка песен. А самата група беше в страхотна форма, безкомпромисно представление. Ray пя на супер ниво, Jim и Frank творяха чудеса на великолепните си Paul Reed Smith китари, Joey не изневери на типичните за него психо-гримаси, докато опъваше дебелите струни, а новият член на групата барабанистът Bobby Jarzombek се справи съвсем прилично с иначе ужасно предизвикателните партии на Mark Zonder. Пичовете свиреха с неприкрито удоволствие, забавляваха се не по-малко от нас. Дори безизразният гений Jim Matheos си позволи няколко пъти да се усмихне и да покуфее. Чухме традиционните Part III и Part XI от минималистичния шедьовър A Pleasant Shade Of Grey, Heal Me и Another Perfect Day от последното засега издание на бандата FWX, класиките Point Of View, Monument, The Eleventh Hour и т.н., да не изреждам целия сетлист. Емоциите достигнаха кулминационния момент по време на 16-минутния мастодонт Still Remains – песен, съдържаща материал за отделен албум. Дори 12 години след излизането й и буквално стотици слушания, продължавам да откривам нови и нови музикални предизвикателства в тази брилянтна композиция, а преживяването й на живо е невъзможно да се опише с думи! Други две много приятни изненади в сетлиста бяха Through Different Eyes и Eye To Eye, която беше и последното изпълнение за вечерта. Каква вечер само, сбъдната мечта!

Около половин час след края на концерта музикантите от Fates Warning влязоха в клуба да пият по нещо и да се видят с останалите толкова до късно фенове. Снимаха се, раздаваха автографи, говореха си с всеки. Обещаха ни нов албум скоро и че ще се видим отново - все неща, за които вече нямаме търпение.

_{Снимки: Елена Ненкова за Тангра Мега Рок}