LIVE REPORT

A New Day Dawning

- Копеле, много ще е яко да видим Smallman и Vrani на една сцена!
- Да бе, ама кой ще го направи?
Преди 3 години с Яни се прибирахме към София от Пловдив след концерт на Vrani Volosa, на който бяха дошли и момчетата от Smallman като публика. Обсъдихме химерата какво ли би коствало да се съберат юнаците, евентуално с още някоя готина наша банда, какво ли бихме могли да направим и разговорът продължи в друга посока. Но идеята остана. И покълна. Дотам, че когато решихме Rawk’n’Roll да бута яката музика не само в очите, но и в ушите, съвсем на живо, стартът с безумно любими български групи беше най-директният избор. А през тези 3 години се появиха и Center и любимите родни банди станаха с една (мощна) повече.

Срещнахме се с Цецо и Дони от Smallman, представихме се един на друг – идеи, концепции, цели и се оказа, че паралелно сме стигнали до едно и също – измъкване от мазетата на наистина силните, важните групи (да, в България също има няколко брутално яки състава, които заслужават да се обърнете към тях) и излизане на светло. Да се отгледа силна алтернативна сцена, защото бандите и публиката са тук. С повече шум, повече тръбене, пред повече хора. Защото страшно много фенове търсят алтернативата на това, което пускат/показват масовите рок медии и клубове. Защото всички – фенове, групи, медии, сме едно цяло и сме жадни за смислена Музика. И започнахме да работим заедно. A New Day Dawning.

Ако някой (доста смел) от нас, твърди Сашо, (също толкова смело) заяви, че българска метъл банда би могла да се изхранва единствено от музика, вероятно този някой мигновено ще получи отрезвително кроше в носа от теб самия/самата. Е, добре - готов съм. Момент… *Къх-къх*… Наша, българска метъл банда, би могла да се храни от своето творчество. Не само да пие, а и да се храни. При това не една, а три! Освен тях има и още няколко (Здрасти, Васе, благодаря за четенето). Сигурно съм много смел, а? Не съм, просто ме боли врат вече трети ден. Раменете също - болят ме от куфеене. Много… Толкова силно, че и братята Кличко да ми разкрасят мутрата за обложка на Cannibal Corpse, сигурно няма да ми направи кой знае какво впечатление. Освен това ти също беше там. Беше и знаеш. Дойде заедно с още петстотин човека. Петстотин!

Изчистихме концепция – музика, визия, звук, всичко беше решено така, че да те накара да си мислиш за концерта дни, след като е минал. Сцена, прожекции, декори, завеса, дим, пространство – бяха там по начин, че влизат в подсъзнанието и оставят белег в съзнанието. И тук нека благодарим на Mixtape 5 за подкрепата и жестокото място. Работихме здраво и си струваше, струваше си всяка шибана капка пот, всяка нощ на недостатъчно сън, всяка стотинка. Защото, когато отворихме вратите на клуба и видяхме колко хора са дошли, как се напълни залата и когато реално Center откриха и погледнахме сцената, си дадохме сметка, че го направихме. Със и заради вас.

И Сашо – един от нас, един от вас споделя: най-важното обаче е, че и Center, и Vrani Volosa, и Smallman направиха нещо повече от музика – беше звук, картина и звезден прах; беше диалог. И сблъсък на енергии. Всички ние им давахме своята любов, кълняхме се в тях, а те ни отвръщаха с такава сила, че е цяло чудо как земята не се разтвори и не ни пое всичките в себе си – в своя center. Барабар с групите. Никога, ама никога (!) не сме предполагали, че ще видим подобно зрелище от наши братя, от нашата собствена кръв. Незапомнените количества бира, специфичната миризма във въздуха (или Роук’Енд’Рол, бейбииии) и масовата лудост уверяваха, че все пак се намираме на концерт, но Center доведоха слъджа, дуума и пост-а, за да разгромят всичко срещу себе си още с излизането и скоро се оказахме на пътя. Пътя към земното ядро. Харизматичният Ицо Красимиров поведе Vrani Volosa с Tom G. Warrior шапка и бързо екзалтира тълпата с жестове на воин-предводител. Само няколко минути по-късно вече бяхме заслепени от Слънце-тО))). Но ако епичната атака на езичниците доуби оцелелите след Center, Smallman бяха онези, които ни посрещнаха в другото измерение. Посрещнаха ни с песен. С много песни. Тази банда има инструментите - от тамбура и гайда, та до подмолни китари. А стените на Mixtape 5 трепериха…

Center… Толкова се радвам, че и у нас се появи такава група, толкова съм горд, че тези момчета са ми и приятели, толкова е хубаво, че за нула време не само аз, а и стотици други хора им станахме фенове. Писали сме за тях, ровете в репортажите. Само ще кажа, че не просто отвориха концерта – Center директно ритнаха шлюзовете към открития космос. Инструментално, рифово, стегнато, силно – да не изреждаме определения повече. Бандата е жестока, а такава сцена, такъв мащаб зверски им подхождат. Успех със записите и до съвсем скоро!

Vrani Volosa. Приятелството ми с Ицо датира от 2005, няколко месеца, след като се влюбих в музиката му по време на първия им концерт, когато откриха за Orphaned Land. А откакто издадоха Heresy, директно скочиха сред личните ми фаворити. Изобщо. „Иво, пред толкова яка публика не сме свирили!”, сподели Христо на другия ден, докато смучехме бири по парковете. Да, публиката на 15 март беше невероятна! Прочетете го внимателно, всеки един от вас, който беше там и сподели вечерта с нас. Страхотни бяхте! Въпреки проблемите със звука в началото на Vrani Volosa и факта, че те бяха най метъл групата от трите. Брутално начало с Winter Martyrium от Renewal на Kreator и после така любимите вече песни от двата албума. Празник, пичове, празник!

- Абе, Иво, слуша ли Smallman?, ме пита веднъж Ицо по телефона, някъде през 2005 или 2006, докато водехме един от онези дълги разговори между приятели, които живеят далече един от друг.
- Кое?
- Аа, не! Марш веднага в myspace и пускай да чуеш!
Е, чух. Така чух, че ми хвръкна капака на черепната кутия и 10 минути давах заето, докато гайдата и тежките китари вилнееха в стаята. Любов от първо слушане. А Малкият човек така порасна за тези няколко години! Затова и те бяха последни на сцената, да ни поведат през Лабиринта на двата си великолепни албума, едно ново парче и... нечовешки кавър по Pass Over на македонците Анастасиja. Като специален гост за него на сцената с тамбурата си излезе Петър от Исихия. Полет. Магия. Smallman!

И понеже концертът беше важен, ето и облечената в думи емоция на още един от нас – Мирко разказва:

Друго си е, когато видиш черната завеса пред сцената, зад която знаеш, че се суетят три от най-яките български банди, а голямото лого на Роука седи отстрани като пътеводна звезда, каквато винаги е бил. Тука сме от ъндърграунда и ще си направим купон, който да държи влага.

Гледах с невярващ поглед колко бързо клуба се напълни с хора, които познавам или съм виждал на различни места и събития. Нали знаеш, онова чувство, че всички сме приятели, нищо, че може да не си помним имената. В пролуките на драперията пред нас виждам зелената тениска на Николай с извънземното, а Гери до мен пищи: “Ама тя свети!”. Разбира се, казвам, ама сега ще разбереш и защо. Да, братле, Center са шумни и мощни като тръстерите на космическите совалки при излитане! От онези банди, за които толкова много пъти сме си говорили, че нямаме в България. Мощен инструментален стоунър, а? И отварачката беше дадена. Точно както трябва да започва един роук концерт!

“Ние сме Vrani Volosa от Бургас!” Някак си ми става топло, когато Ицо казва това от сцената. Шшш, това са от нашите и сега ще ни отвеят! Нивото на вод(к)ата се покачват и един Kreator за начало, няма да е зле. Казват, че много вървяло по плажовете - хит било. Аз вярвам! После метъл от двата албума на Vrani - всички помагат на Ицо за Слънце, а на Крушение пред сцената верни фенове заформатят доста добър въргал. Ах, колко познати лица в това пого! Vrani Volosa от Бургас. Велико!

През главата ми минава мисълта “Абе човек, това е най-якия концерт на който съм бил тази година и не само защото го организираме роукърите, ами изобщо. Само виж каква публика се е събрала!” Колко от тях знаят, че слушат Acid King от колоните в момента? Марто проповядва, а аз ходя с ненормален поглед и крещя “Carrying a heavy load, the conditions are not just right!” и хората ме гледат странно. “Какво бе, това е traditional!” Напоследък тази дума се е превърнала в синоним на класика, което страшно много ме кефи. Класика са и Smallman.

Smallman. Знам всички песни наизуст, брат. А идеята с гайдата е повече от добра, заради онова чувство за пространство, което ти дава - който е ходил в Родопите - разбира. Но докато тези мисли ми се въртят в мъглявината, четиримата вече са на сцената и докато се усетя, главата ми започва да дава откоси, от които вероятно ще ме боли врата на другия ден. Ама какво ти пука, гледаш Smallman, където няма слабо!

Неразбиращ как се изнизаха тези четири часа, стоя на стълбичките до сцената на последната песен и гледам всичките тези хора, обърнали поглед към Цецо и компания, които правят кавър на Анастасиja. Това ми даде надежда, че след 8 години в интернет пространството, говорещи за другата музика – ние сме постигнали нещо. И това присъствие ескалира в концерт. И ще има още, защото има смисъл. Всички ние от Rawk’n’Roll си направихме най-после голям общ купон и се изкефихме мощно! Точно както трябва да бъда един голям купон на Rawk’n’Roll! Баси момчета, колко беше яко, а!

А чисто фенски концертът беше едно събитие, каквото твърде рядко се случва – от подбора на бандите, през невероятната атмосфера, заредената жестока музика преди и след живата такава, неизброимите приятелски лица, греещи из тълпата, страхотните визуализации на двата екрана над сцената, мистиката около цялото събитие. Първият Rawk’n’Roll концерт ме прави адски горд и щастлив. И благодаря на всички, че бяхме заедно!

Снимките са на Фреди, с изключение на две на Врани, които откраднахме от фейсбук профила на Кристина Димитрова
коментари [2] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: You are what you love, not what loves you.
Donald [from 'Adaptation' movie]