LIVE REPORT
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Sounds of Extreme 2012
Няма нужда, а няма и начин да се измисли по-красноречиво име за това, на което, на което станахме свидетели на втори март ние и няколкостотин други щастливци (всъщност, колко души са нужни, за да се напълни R.B.F. догоре? Толкова бяхме, плюс-минус два-трима, които да освобождават място за пого, политайки над главите на останалите).
Вклинено между Opeth и националния празник, Sounds of Extreme беше тупалката, която да вкара сурова енергия, нужна за да функционираш безкомпромисно - и евала на Dosera и European PR, че направиха такъв подарък за родните фенове на по-тежкия звук. За някои от хората това беше паднало като дар Божи (Сатанински е по-уместно, всъщност) – знакови банди, от които са се учили, събрани на едно място. Други може би са дошли само за една или две, но със сигурност са си тръгнали генерално доволни, със съответните синини и кал, които да напомнят за една добре прекарана вечер. Колкото до музикантите… бих ги нарекла машини, но не са (е, освен Moyses Kolesne от Krisiun, с неговия черно-жълт Dime.) Тези хора са демони, не се шегувам. Нататък ще обясня и защо.
HateSower не можаха да насадят никаква омраза - всъщност и не оставиха кой знае какво впечатление, но все пак създадоха някаква атмосфера. Струва ми се, че италианските метъли имат навика да следват духа и буквата на всички клиширани повели в сценичното поведение, добрите и лошите:
1. На две три парчета обръщайте гръб в синхрон и пийте водичка (това- да! Обичам стегнати в колани с пирамидки задници.);
2. Свирете/пейте в стабилни и героични пози с дзен имена като „вятър вее трева по скалата” и „воденица” (това – не! Освен ако не сте ManOwar.)
3. Не говорете на тълпата: РЪМЖЕТЕ ИМ! (Разбирам да гроулиш забравения текст, ама RRRRguitaRRRRrrrSatan не се брои за контакт с публиката);
Все пак, експресивното изражение на вокалиста Ago и липсата на прагчета върху баса на Andreas радват, а за десерт HateSower забиват с бая здраво парче – можело, значи.
Vital Remains излизат на сцената и не знам с какво отварят, но градусът скача рязко. Е, сега вече си говорим за музика и тупалки. Наскоро са пристигнали и малките момченца, за да уплътнят мелето батковци (и каки). Споменах ли, че погото си вървеше с пълен ентусиазъм буквално през цялото време? Е, с излизането на Vital Remains работата стана съвсем дива. Изпаднали мартеници се сипят като чревца, хвърчат крака, коси, глави… Личи си, че тук ги обичат и как не. Още с излизането си на сцената, Tony Lazaro (който сякаш е изпълзял от диаболичен комикс) и Scott Willy топло поздравяват първите няколко реда, преди да започнат да рушат неврони. Но поздравите са едва началото. Реагирайки на ентусиазма, Scott започва да качва фенове на сцената. Време е за плонжове в тълпи. Белязаната с числото на звяра чудовищна китара на Lazaro лъщи като дяволско насекомо, а звуците, които американецът изтръгва от нея се вписват идеално на визията. Искрено искам да видя какви ли страховити кристали ще се получат от вода, изложена на тази музика или на дивия поглед на Gator Collier, чиято глава, заклевам се във всичките си имена, димеше!
Технични и зрелищни, Vital Remains властваха около час, за да отстъпят сцената на Malevolent Creation и да се присъединят към мелето долу.
Честно казано, бях твърде замаяна от димящите и кипящи предшественици, за да мога да се концентрирам много върху Malevolent Creation. Макар и по-семпли визуално, музикално те по никакъв начин не свалиха нивото, наложено от сънародниците им. От сцената продължиха да летят тела, а вокалистът Brett Hoffman беше с тениска на Krisiun.
Какво насочва вниманието на българите към Бразилия напоследък? – попитаха ме днес, а първата ми мисъл беше… Krisiun, много ясно. Макар че е малко трудно да го произнесе човек дори наум, може би „кризиън”, предвид че идва от лунното море на опасностите: Mare Crisium… и стига толкова етимология. Те са трима. Те са братя. Те не са точно хора.
Учудващо как успях да не си разлея съвсем цялата бира в разбеснялото се море (от хора). Ей в такива моменти си припомням защо все още с кеф ходя на метъл концерти - Raw Power – е казал Iggy, а в такива моменти тя (Силата) се излъчва не само от усилвателите и потните жлези на хората, пребиваващи на много места едновременно под формата на мятащи се глави и крайници. Неслучайно наричат такива концерти „касапници” – видях много крака, за които не съм сигурна, че имаше прикачени тела.
А колкото до бразилците: достатъчно ли ще е да кажа, че ченето ми падна някъде в нозете на Moyses? Не обичам демонстрации на техника заради самата техника, но това беше друго: демонстрация на музика, заради самата Музика. А когато за финала – кавър на In League with Satan хора от двете Америки се събраха на една българска сцена и то очевидно с кеф, как да не му стане топло на човек. Lazaro, без да изпуска бутилката си с водка, обедини усилия с Moyses в опита да накарат китарата на втория да изпита звучен оргазъм. Който е бил там ще знае получи ли им се.
Още снимки.
Няма нужда, а няма и начин да се измисли по-красноречиво име за това, на което, на което станахме свидетели на втори март ние и няколкостотин други щастливци (всъщност, колко души са нужни, за да се напълни R.B.F. догоре? Толкова бяхме, плюс-минус два-трима, които да освобождават място за пого, политайки над главите на останалите).
Вклинено между Opeth и националния празник, Sounds of Extreme беше тупалката, която да вкара сурова енергия, нужна за да функционираш безкомпромисно - и евала на Dosera и European PR, че направиха такъв подарък за родните фенове на по-тежкия звук. За някои от хората това беше паднало като дар Божи (Сатанински е по-уместно, всъщност) – знакови банди, от които са се учили, събрани на едно място. Други може би са дошли само за една или две, но със сигурност са си тръгнали генерално доволни, със съответните синини и кал, които да напомнят за една добре прекарана вечер. Колкото до музикантите… бих ги нарекла машини, но не са (е, освен Moyses Kolesne от Krisiun, с неговия черно-жълт Dime.) Тези хора са демони, не се шегувам. Нататък ще обясня и защо.
HateSower не можаха да насадят никаква омраза - всъщност и не оставиха кой знае какво впечатление, но все пак създадоха някаква атмосфера. Струва ми се, че италианските метъли имат навика да следват духа и буквата на всички клиширани повели в сценичното поведение, добрите и лошите:
1. На две три парчета обръщайте гръб в синхрон и пийте водичка (това- да! Обичам стегнати в колани с пирамидки задници.);
2. Свирете/пейте в стабилни и героични пози с дзен имена като „вятър вее трева по скалата” и „воденица” (това – не! Освен ако не сте ManOwar.)
3. Не говорете на тълпата: РЪМЖЕТЕ ИМ! (Разбирам да гроулиш забравения текст, ама RRRRguitaRRRRrrrSatan не се брои за контакт с публиката);
Все пак, експресивното изражение на вокалиста Ago и липсата на прагчета върху баса на Andreas радват, а за десерт HateSower забиват с бая здраво парче – можело, значи.
Vital Remains излизат на сцената и не знам с какво отварят, но градусът скача рязко. Е, сега вече си говорим за музика и тупалки. Наскоро са пристигнали и малките момченца, за да уплътнят мелето батковци (и каки). Споменах ли, че погото си вървеше с пълен ентусиазъм буквално през цялото време? Е, с излизането на Vital Remains работата стана съвсем дива. Изпаднали мартеници се сипят като чревца, хвърчат крака, коси, глави… Личи си, че тук ги обичат и как не. Още с излизането си на сцената, Tony Lazaro (който сякаш е изпълзял от диаболичен комикс) и Scott Willy топло поздравяват първите няколко реда, преди да започнат да рушат неврони. Но поздравите са едва началото. Реагирайки на ентусиазма, Scott започва да качва фенове на сцената. Време е за плонжове в тълпи. Белязаната с числото на звяра чудовищна китара на Lazaro лъщи като дяволско насекомо, а звуците, които американецът изтръгва от нея се вписват идеално на визията. Искрено искам да видя какви ли страховити кристали ще се получат от вода, изложена на тази музика или на дивия поглед на Gator Collier, чиято глава, заклевам се във всичките си имена, димеше!
Технични и зрелищни, Vital Remains властваха около час, за да отстъпят сцената на Malevolent Creation и да се присъединят към мелето долу.
Честно казано, бях твърде замаяна от димящите и кипящи предшественици, за да мога да се концентрирам много върху Malevolent Creation. Макар и по-семпли визуално, музикално те по никакъв начин не свалиха нивото, наложено от сънародниците им. От сцената продължиха да летят тела, а вокалистът Brett Hoffman беше с тениска на Krisiun.
Какво насочва вниманието на българите към Бразилия напоследък? – попитаха ме днес, а първата ми мисъл беше… Krisiun, много ясно. Макар че е малко трудно да го произнесе човек дори наум, може би „кризиън”, предвид че идва от лунното море на опасностите: Mare Crisium… и стига толкова етимология. Те са трима. Те са братя. Те не са точно хора.
Учудващо как успях да не си разлея съвсем цялата бира в разбеснялото се море (от хора). Ей в такива моменти си припомням защо все още с кеф ходя на метъл концерти - Raw Power – е казал Iggy, а в такива моменти тя (Силата) се излъчва не само от усилвателите и потните жлези на хората, пребиваващи на много места едновременно под формата на мятащи се глави и крайници. Неслучайно наричат такива концерти „касапници” – видях много крака, за които не съм сигурна, че имаше прикачени тела.
А колкото до бразилците: достатъчно ли ще е да кажа, че ченето ми падна някъде в нозете на Moyses? Не обичам демонстрации на техника заради самата техника, но това беше друго: демонстрация на музика, заради самата Музика. А когато за финала – кавър на In League with Satan хора от двете Америки се събраха на една българска сцена и то очевидно с кеф, как да не му стане топло на човек. Lazaro, без да изпуска бутилката си с водка, обедини усилия с Moyses в опита да накарат китарата на втория да изпита звучен оргазъм. Който е бил там ще знае получи ли им се.
Още снимки.
коментари [9]
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Коментари по концерта 265 4
Включване / Регистрация