LIVE REPORT
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Алтернатив...но
Няколко дни преди концерта – местим се от Парти център 4КМ в R.B.F. Ден преди концерта – нещастие за Vrani Volosa и съответно липсата им. На самия концерт - рехава публика (дали имаше и 80 души?). Лично мнение – обидно малко хора за красивата музика, която прави Duncan Patterson. Независимо дали би се тълкувало като дай-хард фенщина или проява на уважение към миналото, очаквах, че поне ореолът на „Дънкан от Анатема” би привлякъл повече хора. Получава се разочароващо откъм дължина и присъствие събитие, но пък атмосферата е наситена с мрак и красота – остро пробождане на смисъл през зимните сивота и студ.
Когато пристигам (след зловещо пътуване с 4-ката през „Хаджи Димитър”) около 8, вратите все още са затворени, постепенно започват да наближават познати концертни физиономии и след като мръзнем още десетина минути, влизаме в не по-малко студения R.B.F. За компенсация на липсата на Vrani, слушаме Ерес на запис. В крайна сметка, около 9 вечерта интернационалната група излиза кротичко на сцената и бива посрещната с окуражителни подвиквания.
Можете да ме линчувате за светотатството, но магията не е толкова силна, колкото съм очаквала предварително. Въпреки това Alternative 4 ни потапят в музиката си леко, но дълбоко и докато обикалям насам-натам, опитвайки да хвана кадри, мисля – остави настрана негативите; петимата на сцената свирят спокойно, без патетични изхвърляния, не е космос, но не е и прозаично. Кратка отпуска от реалността – но наистина кратка. Докато спра да гоня снимки е минал вече час и без да разберем какво и защо, музикантите се покланят и изчезват. Извикваме ги обратно, за да изпеем заедно Lost Control... за да слязат пак, този път окончателно и да се смесят с публиката. Въпреки опитите за We-want-more!
Нещо липсваше, изгуби се в краткия и леко вял спектакъл, изтече с липсата на достатъчно авторски песни (две? три?), сбутани сред кавърите на Anathema, Antimatter и Pink Floyd. А на щанда имаше всичко на всичко два диска на групата, която гледахме. Да, нещо се изплъзваше в петъчната нощ и това се въртеше в главите на хората, с които споделихме впечатления на връщане в зимна София.
Няколко дни преди концерта – местим се от Парти център 4КМ в R.B.F. Ден преди концерта – нещастие за Vrani Volosa и съответно липсата им. На самия концерт - рехава публика (дали имаше и 80 души?). Лично мнение – обидно малко хора за красивата музика, която прави Duncan Patterson. Независимо дали би се тълкувало като дай-хард фенщина или проява на уважение към миналото, очаквах, че поне ореолът на „Дънкан от Анатема” би привлякъл повече хора. Получава се разочароващо откъм дължина и присъствие събитие, но пък атмосферата е наситена с мрак и красота – остро пробождане на смисъл през зимните сивота и студ.
Когато пристигам (след зловещо пътуване с 4-ката през „Хаджи Димитър”) около 8, вратите все още са затворени, постепенно започват да наближават познати концертни физиономии и след като мръзнем още десетина минути, влизаме в не по-малко студения R.B.F. За компенсация на липсата на Vrani, слушаме Ерес на запис. В крайна сметка, около 9 вечерта интернационалната група излиза кротичко на сцената и бива посрещната с окуражителни подвиквания.
Можете да ме линчувате за светотатството, но магията не е толкова силна, колкото съм очаквала предварително. Въпреки това Alternative 4 ни потапят в музиката си леко, но дълбоко и докато обикалям насам-натам, опитвайки да хвана кадри, мисля – остави настрана негативите; петимата на сцената свирят спокойно, без патетични изхвърляния, не е космос, но не е и прозаично. Кратка отпуска от реалността – но наистина кратка. Докато спра да гоня снимки е минал вече час и без да разберем какво и защо, музикантите се покланят и изчезват. Извикваме ги обратно, за да изпеем заедно Lost Control... за да слязат пак, този път окончателно и да се смесят с публиката. Въпреки опитите за We-want-more!
Нещо липсваше, изгуби се в краткия и леко вял спектакъл, изтече с липсата на достатъчно авторски песни (две? три?), сбутани сред кавърите на Anathema, Antimatter и Pink Floyd. А на щанда имаше всичко на всичко два диска на групата, която гледахме. Да, нещо се изплъзваше в петъчната нощ и това се въртеше в главите на хората, с които споделихме впечатления на връщане в зимна София.
коментари [2]
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Коментари по концерта 262 4
Включване / Регистрация