LIVE REPORT
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Psycho Realm & B-Real
Петък вечер е и времето е студено. Но това няма значение, защото само след броени часове ще видим отново чикано маестротата, които преди 7 месеца ни разцепиха в клуб *Mixtape5* (репортаж). Този път на малко по-различно място - Party Center 4km, определено по-добър избор за по-големи събирания и не чак толкова добър избор от гледна точка на предлагани напитки. Естествено, това изобщо не ни интересува, ние сме дошли да гледам Psycho Realm, като разбира се очакваме и големия B-Real да удари едно рамо, ха! Това точно, може би докара толкова много хора в клуба, не чак толкова третият концерт на Psycho Realm за България. Няма газови маски този път, но пък отново никой не е случайно тук и още от самото начало се забелязва, че тази нощ ще бъде тежка. Не толкова заради алкохолно или друго опиянение, а по-скоро от емоционалния ступор. Не мога да обясня защо хип-хоп концертите са такива, в крайна сметка няма нищо сантиментално в музиката, но емоцията е налице. Ела и гледай!
В самото начало, доколкото разбирам, DJ Mr. Endless започва да забърква сета, кое добре, кое не чак толкова. Убедих се, че българският хип-хоп не е мръднал и грам от златните години на Мишо Шамара, колкото и да се опитват младите момчета, никога не мога да избягат от българската действителност. DVD и Alex P - пари, жени, коли, престрелки, Златни пясъци и така може и цяла вечер да си откара. Въпреки че, има хора които се кефят, макар и да не съм сигурен, че е много съзнателно. Събрали сме се, да се забавляваме и ще се опитаме го направим, ха, дори и напук. LOGO5 са най-добрият погряващ акт тази вечер с бързите си и качествени рими, и колкото и да ми се иска да напиша нещо за другите момчета, просто не мога да намеря достатъчно думи. Все пак те, а дори и DJ Stancho успяват да си свършат работата, за която са дошли, а именно да ни прекарат плавно към сблъсъка с големите.
Така със Сашко, вече допиваме супернайста детска биричка Tuborg, когато изведнъж всичко става тъмно и на сцената се появяват Sick Jacken и Cynic, добре познатото ни дуо от концерта в Mixtape 5. Палим и от тук нататък всичко е само история и дори тези, които бяха там, си спомнят малко. Звука е плътен, а Sick размазва с рими от първия албум, разбира се. Тълпата е като обезумяла, всички се блъскат и тласкат наляво-надясно, напред-назад. Замислям се, че все още стискам бира в ръката до бяло по кокалчетата, което си е опасно с толкова много торсове, мяткащи се насам-натам. Опитвам се да отпия, но това е невъзможно, затова просто победоносно развъртам шишето над главата си, така и така е мега жега и всичките тези тела не помагат. Чувам Premonitions и изкрещявам фразите на испански и въпреки че не знам езика, много добре усещам какво означават тези думи. Всякакви опити за танци са неуспешни, остава ни само да скачаме - но пък и за това сме дошли. Street Terrorism някой? - да и още малко от първата и втора част на The War Story Book, когато се случва това, за което сме настръхнали от няколко дни насам. Легендарният B-Real излиза на сцената и... ни размазва тотално.
Но When the Ship Goes Down по-добре бъди подготвен, както се пееше в онази песен на Cypress Hill. Ха, ето я и нея, B-Real има доволна усмивка и един голям пулсиращ коз между пръстите си, готов да бъда изпушен. I Want to Get High - о, да, въпреки че въздух няма, а и почти съм останал без сили. How I Could Just Kill a Man, ха! Това е Psycho Realm Revolution, по дяволите! И така, сред цигарен и не само дим, B-Real и Sick източват малкото останали сили на тълпата, която продължаваше дори и след час и половина да се върти, блъска и скача. Невероятно е, че това се случва на хип-хоп концерт и може би репликите “Все едно бях на hardcore (такъв)”, които чувам на изхода, са си баш на място. Psycho Realm & B-Real са hardcore и бих ги гледал отново и отново, защото усещането, което оставя едно такова парти, е неповторимо, дори и да не си изключителен фен на стила. И държи влага! Трябва ти само мястото и няколко Psychos! Are you a psycho?
Петък вечер е и времето е студено. Но това няма значение, защото само след броени часове ще видим отново чикано маестротата, които преди 7 месеца ни разцепиха в клуб *Mixtape5* (репортаж). Този път на малко по-различно място - Party Center 4km, определено по-добър избор за по-големи събирания и не чак толкова добър избор от гледна точка на предлагани напитки. Естествено, това изобщо не ни интересува, ние сме дошли да гледам Psycho Realm, като разбира се очакваме и големия B-Real да удари едно рамо, ха! Това точно, може би докара толкова много хора в клуба, не чак толкова третият концерт на Psycho Realm за България. Няма газови маски този път, но пък отново никой не е случайно тук и още от самото начало се забелязва, че тази нощ ще бъде тежка. Не толкова заради алкохолно или друго опиянение, а по-скоро от емоционалния ступор. Не мога да обясня защо хип-хоп концертите са такива, в крайна сметка няма нищо сантиментално в музиката, но емоцията е налице. Ела и гледай!
В самото начало, доколкото разбирам, DJ Mr. Endless започва да забърква сета, кое добре, кое не чак толкова. Убедих се, че българският хип-хоп не е мръднал и грам от златните години на Мишо Шамара, колкото и да се опитват младите момчета, никога не мога да избягат от българската действителност. DVD и Alex P - пари, жени, коли, престрелки, Златни пясъци и така може и цяла вечер да си откара. Въпреки че, има хора които се кефят, макар и да не съм сигурен, че е много съзнателно. Събрали сме се, да се забавляваме и ще се опитаме го направим, ха, дори и напук. LOGO5 са най-добрият погряващ акт тази вечер с бързите си и качествени рими, и колкото и да ми се иска да напиша нещо за другите момчета, просто не мога да намеря достатъчно думи. Все пак те, а дори и DJ Stancho успяват да си свършат работата, за която са дошли, а именно да ни прекарат плавно към сблъсъка с големите.
Така със Сашко, вече допиваме супернайста детска биричка Tuborg, когато изведнъж всичко става тъмно и на сцената се появяват Sick Jacken и Cynic, добре познатото ни дуо от концерта в Mixtape 5. Палим и от тук нататък всичко е само история и дори тези, които бяха там, си спомнят малко. Звука е плътен, а Sick размазва с рими от първия албум, разбира се. Тълпата е като обезумяла, всички се блъскат и тласкат наляво-надясно, напред-назад. Замислям се, че все още стискам бира в ръката до бяло по кокалчетата, което си е опасно с толкова много торсове, мяткащи се насам-натам. Опитвам се да отпия, но това е невъзможно, затова просто победоносно развъртам шишето над главата си, така и така е мега жега и всичките тези тела не помагат. Чувам Premonitions и изкрещявам фразите на испански и въпреки че не знам езика, много добре усещам какво означават тези думи. Всякакви опити за танци са неуспешни, остава ни само да скачаме - но пък и за това сме дошли. Street Terrorism някой? - да и още малко от първата и втора част на The War Story Book, когато се случва това, за което сме настръхнали от няколко дни насам. Легендарният B-Real излиза на сцената и... ни размазва тотално.
Но When the Ship Goes Down по-добре бъди подготвен, както се пееше в онази песен на Cypress Hill. Ха, ето я и нея, B-Real има доволна усмивка и един голям пулсиращ коз между пръстите си, готов да бъда изпушен. I Want to Get High - о, да, въпреки че въздух няма, а и почти съм останал без сили. How I Could Just Kill a Man, ха! Това е Psycho Realm Revolution, по дяволите! И така, сред цигарен и не само дим, B-Real и Sick източват малкото останали сили на тълпата, която продължаваше дори и след час и половина да се върти, блъска и скача. Невероятно е, че това се случва на хип-хоп концерт и може би репликите “Все едно бях на hardcore (такъв)”, които чувам на изхода, са си баш на място. Psycho Realm & B-Real са hardcore и бих ги гледал отново и отново, защото усещането, което оставя едно такова парти, е неповторимо, дори и да не си изключителен фен на стила. И държи влага! Трябва ти само мястото и няколко Psychos! Are you a psycho?
коментари [0]
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Коментари по концерта 261 4
Включване / Регистрация