Post Rock (в) Bulgaria

Може би за доста хора е ясно, че пост-рок сцената в България е нещо ново и изключително малко за редовия слушател на музика. Даже, ако си говорим абсолютно честно, пост-рока е повече от табу. Или беше? Понякога се случва така, че правилната амалгама от хора може да направи едно табу в реална сцена с фенове, събития и общност, която да се познава и поддържа. А защо не и да покани някое друго име от големите (или не чак толкова големи). Това постигна една страница във facebook - Post Rock Bulgaria.

Първият концерт, който организираха беше на 28 септември 2011 година, която дата ще се запомни с няколко неща, за които искам да ви разкажа в текущото писмо. Едно от тях е, че това е от първите концерти, на които идва пост-рок група. И второ, това е концерт на който можем да кажем, че се появи и пост-рок банда от България за чакащите толкова време фенове. Мда, може би е малко спорно дали Mental Architects свирят точно пост-рок, на мен лично ми идват твърде подредени и полирани за такива, но при липсата на други... А и момчетата искат да творят в този стил, така че след време ще намерят и собственото си звучене, и ниша. Най-малкото сега ще записват с Aaron Harris, който е човекът зад барабаните на пост-метъл боговете ISIS (мда, за същите си говорим, не се оглеждай). Онази вечер Mental Architects обаче бяха по-силната банда на сцената - може би заради изключително стегнатите барабани и мощният бас, който ни отвя с неравноделни залпове от началото до края.

Khuda са слабо познато име дори и за пост-рок маниаците. В бандата са двама пича от Лийдс, Англия. А вечерта в The Box ни представиха актуалният си албум Iecava, чиято обложка беше ресурс и за плаката, с който се промотираше концерта. Двамата на сцената се забавляваха истински, това им личеше от далеч. И докато по-голямата част от публиката явно не хареса особено атмосферичният им слъдж, аз се изкефих доста. Все пак рядко можеш да видиш дуо да прави толкова тежка и плътна музика... Ха, а те дори нямаха бас! И така с кървящи уши и странен вкус в устата, завърши това двучасово пътуване.

Клубът беше пълен до козирката (в случая по стълбите, че чак до вратата) и не знам дали имаше случайни хора. Може би все пак това, което започна във facebook ще се превърне в нещо голямо и се надявам повече хора да се докоснат до големия океан, който наричаме пост-рок, макар и вече изтъркан и опърпан откъм идеи. Чакаме Tides from Nebula!

_{Снимки: Илиян Ружин}