LIVE REPORT
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Call them... Samael
Samael са гиганти, хора които преди 15 години смело излязоха от рамките на консервативния стил, от който идват, за да поемат на интергалактически електро-трип с маршова ритмика и текстове за космическо единство и вселенска хармония. Дали защото още тогава ме спечелиха или поради друга причина, но днес, 15 години след нечовешкия Passage, не мога да спра да слушам групата и все така ми отвинтват чакрите. Samael са гиганти и това, че толкова малко хора го осъзнават, ме обижда лично и ми се иска да хукна да подарявам дискове на швейцарците на всеки, за когото вярвам, че приема на същата вълна, просто за да Чуе и Усети. Samael са гиганти, които гледахме в мазе...
(почти) Обективната част:
Два дни преди концерта продажбите не са и наполовина, колкото за първото гостуване на Samael през 2009. Логично, Most Of Evil решават да сменят мястото, за да не изглежда „Юбилейна” юбилейно празна. Тук обаче идва проблемът с местата в София. R.B.F. още не е готов за новия сезон. The Box е с вечерен час като ученичка. Sofia Live Club не става за потни и полуголи примитиви. На помощ се притичва отворилият миналата година Рок Театър – приятен бар, в който свирят клубни групи пред 50-100 човека, дошли да си пият бирата и да слушат рокенрол. За 200-250 души, дошли да видят музикално-експресивна банда, в която електронният фон всъщност е нейната визитка, заедно с вокалите на Vorph обаче, тясната сцена и бучащият по метълски звук в клуба, решението не е задоволително. Но и няма алтернатива.
А пред зала "Фестивална" разбираме ново 10. Групите са се позабавили по пътя (все пак разчитат на колела, не на крила), а в последния момент е цъфнала шеста (!!!) банда в списъка. Окей, започваме час по-късно, тоест в 20:00. Състоянието на ъндърграунд метъл сцената в момента е такова, че когато една по-голяма група тръгва на турне, агенциите й прикачат още 1-2 по-известни и/или една шепа баластра. Е, това ме дразни. Обичам Samael и изобщо ми е през... нали, за абсолютно всеки друг, който трябва да „подгрее” преди „богчетата”, както ги нарича Ники Василев. И докато дойде време за хедлайнера повечето хора вече са а) пияни; б) уморени и (най-често) в) уморени от пиене.
Посочените негативи обаче далеч не тежат на съвестта на Most Of Evil, а са следствие от обстоятелствата. Организаторите направиха най-доброто според случая, а и да не забравяме откриването на български клон на Samael United Forces – официалният фенклуб на групата, като инициативата за това, с организираната среща с четиримата с феновете и изобщо шансът да ги видим за втори път у нас, са изцяло тяхна заслуга и благодарим.
Като свърши Сънчо, влязохме в „театъра”. По ред на номерата. Първо са парашутистите Fluxious. Пухкава фронтдама разхожда на отредените й 80 см² от малката сцена зелено шалче, усукано около кръста й, докато припява към алтернтаивния метъл, който с колегите й поднасят на около 100 любопитни посетители. 20 минути и са чао.
Втори са италианците Dark End, които видяхме няколко месеца по-рано на концерта на Rotting Christ. Е, същата постановка като предния път, с чаршафа, пентаграмата, чаените свещи, дървените нокти... Фред, да беше дошла да си вземеш вокалистчето от театъра (я, колко подходящо за цирка им!). Около половин час безлично-истеричен блек с врясъци, двойни каси и еднотипно жулене и ушите ми попиват блажената тишина на мястото пред клуба, докато чакаме третите гости.
Minkus удрят енергичен и раздвижен алтърнатив/нео метъл, тотално не на място и не на време. Сещам се за Guano Apes, ама тях ги гледахме по-рано тази година. Отивам за бира.
Keep Of Kalessin станаха големи в последните години. Освен това ги гледахме точно със Samael преди две години. Е, сега са тук, надъхани и с доста повече фенове (немалко хора са дошли специално заради норвежците тази вечер) отколкото през 2009. Влитат ударно с Kolossus, пред тях се разлитат организми, Thebon куфее така, че млати руси шамари на първите редици, а звукът, като изключим, че е болезнено набичен, всъщност пасва със синтезираната злостна енергия на няколкото песни от Reptilian, които изливат четиримата.
Melechesh започват малко след 23:00 часа, но тогава идват и самите Samael на една от масите пред Рок Театър за среща с първите записали се в българския United Forces, както и с всеки, който иска да отиде, да им стисне ръцете, да разменят няколко думи и да му подпишат каквото им се даде. Vorph отваря бутилка шампанско, срещата започва и почти половин час четиримата са около масата, в страхотно настроение; изключително благосклонни към феновете, позитивни, спокойни и приятни хора.
Хващам Melechesh тъкмо когато започват предпоследната си песен - Ghouls of Nineveh. Сашко, който е стоял за целия им сет, е впечатлен и пита „Абе, откъде са тия пичове? Яка музика и май има някакви източни мотиви, ама не се разбира много”. Освен музикалният фон, вокалите на Ashmedi също се губят в странно кънтене. Rebirth of the Nemesis е последното парче от бандата – изпуснал съм почти целият им сет, но тях също ги гледахме тази година и то в доста по-адекватна среда, така че не ме е яд.
Горе вече писах, писал съм и преди – Samael са ми адски важна група и самата новина, че ще идват отново в София, ми измести центъра на баланс с няколко градуса. Усещам стягането в стомаха, заредил съм се с вода и чакам пред сценичката една от малкото метъл групи, които все още слушам с безкрайно удоволствие и които ми вдигат кръвното налягане по-здраво от кафе с кола на гладно. Натегнат съм като пружинка и когато четиримата излизат, поздравяват и избухват с Luxferre от все още пресния Lux Mundi, водата, фотоапарата и тениската ми са предадени назад и се мятам в потния бульон пред сцената. От самото начало Mas се впуска в неговото лудешко вилнеене – нещо, което ме съмняваше, че ще съумее да направи на място, широко колкото табуретка. Vorph реди лириките гърлено, дрезгаво, насечено (да, слушал е доста Milan Fras), облечен в червеникаво подобие на роба, а по лицето му се стичат вадички, Makro е сбутан вляво от него, а зад тях Xy скача по синтовете или млати по барабаните, но голяма част от клавирната подложка се губи някъде по жицата. И няма видеостена зад групата – нещо, което помага за цялата космическа атмосфера, която създават Samael – визуалният елемент (ето кадри от шоуто на швейцарците в пълния му блясък два дни преди концерта у нас) е пренебрегнат, заради условията на мястото. Фактори, които ми вкарват вкус на отворена преди три дни бира в устата. Samael звучат доста по-метъл и праволинейно тази вечер. И не само заради озвучаването на Рок Театър. Последният албум на групата може и да не е бесният шум от Above, но е много по-близо до звученето и посланието на Ceremony of Opposites, отколкото до Solar Soul например. Затова и Samael са решили да изтупат от прахта повече от старите парчета. Чуваме три песни от албума им от 1994, свирят и Into the Pentagram, както и шест песни от последния си запис. А останалото? Останалото е емоция, личен трип, отдаденост и от група, и от хора. Rain, Slavocracy, Reign Of Light, Infra Galaxia… И страхотното отношение на четирима пича, които са създали толкова много Музика, а са така земни, така близки до нас. Samael.
(съвсем) Субективната част:
Ще гледам за втори път Samael. Групата, която. Групата, когато. И няма никакво значение кой ще свири с/преди тях. You can not imagine the immensity of the fuck I do not give. След цялото чакане, умора, срещи и досадата от групи, които няма да си пусна вкъщи никога, Samael излизат на обидно тясна сцена, пред обидно малко хора, с обидно осакатен звук. Тук обаче пак си проличава колко големи са тези хора - въпреки всички недостатъци, четиримата са позитивни и отдадени и преди, и след, и по време на концерта им. А след песен време напълно забравям факторите. Let it rain a day, a week, a year… И вали, вали конденз от тавана на Рок Театър, валят потни тела, вали простотия от няколко пияни полуорка, които намират за адски забавно да се хвърлят в погото и да дърпат хора за краката... Но тези, които знаем защо и какво правим там, пренебрегваме негативите и се носим в маршовия ритъм на швейцарците, стиснали юмруци, скачащи в такт с Mas, пеещи заедно с Vorph и успяваме да “keep the good vibe going” почти толкова дзен, колкото и четиримата титани пред нас. А следващият път Samael в чужбина.
Samael са гиганти, хора които преди 15 години смело излязоха от рамките на консервативния стил, от който идват, за да поемат на интергалактически електро-трип с маршова ритмика и текстове за космическо единство и вселенска хармония. Дали защото още тогава ме спечелиха или поради друга причина, но днес, 15 години след нечовешкия Passage, не мога да спра да слушам групата и все така ми отвинтват чакрите. Samael са гиганти и това, че толкова малко хора го осъзнават, ме обижда лично и ми се иска да хукна да подарявам дискове на швейцарците на всеки, за когото вярвам, че приема на същата вълна, просто за да Чуе и Усети. Samael са гиганти, които гледахме в мазе...
(почти) Обективната част:
Два дни преди концерта продажбите не са и наполовина, колкото за първото гостуване на Samael през 2009. Логично, Most Of Evil решават да сменят мястото, за да не изглежда „Юбилейна” юбилейно празна. Тук обаче идва проблемът с местата в София. R.B.F. още не е готов за новия сезон. The Box е с вечерен час като ученичка. Sofia Live Club не става за потни и полуголи примитиви. На помощ се притичва отворилият миналата година Рок Театър – приятен бар, в който свирят клубни групи пред 50-100 човека, дошли да си пият бирата и да слушат рокенрол. За 200-250 души, дошли да видят музикално-експресивна банда, в която електронният фон всъщност е нейната визитка, заедно с вокалите на Vorph обаче, тясната сцена и бучащият по метълски звук в клуба, решението не е задоволително. Но и няма алтернатива.
А пред зала "Фестивална" разбираме ново 10. Групите са се позабавили по пътя (все пак разчитат на колела, не на крила), а в последния момент е цъфнала шеста (!!!) банда в списъка. Окей, започваме час по-късно, тоест в 20:00. Състоянието на ъндърграунд метъл сцената в момента е такова, че когато една по-голяма група тръгва на турне, агенциите й прикачат още 1-2 по-известни и/или една шепа баластра. Е, това ме дразни. Обичам Samael и изобщо ми е през... нали, за абсолютно всеки друг, който трябва да „подгрее” преди „богчетата”, както ги нарича Ники Василев. И докато дойде време за хедлайнера повечето хора вече са а) пияни; б) уморени и (най-често) в) уморени от пиене.
Посочените негативи обаче далеч не тежат на съвестта на Most Of Evil, а са следствие от обстоятелствата. Организаторите направиха най-доброто според случая, а и да не забравяме откриването на български клон на Samael United Forces – официалният фенклуб на групата, като инициативата за това, с организираната среща с четиримата с феновете и изобщо шансът да ги видим за втори път у нас, са изцяло тяхна заслуга и благодарим.
Като свърши Сънчо, влязохме в „театъра”. По ред на номерата. Първо са парашутистите Fluxious. Пухкава фронтдама разхожда на отредените й 80 см² от малката сцена зелено шалче, усукано около кръста й, докато припява към алтернтаивния метъл, който с колегите й поднасят на около 100 любопитни посетители. 20 минути и са чао.
Втори са италианците Dark End, които видяхме няколко месеца по-рано на концерта на Rotting Christ. Е, същата постановка като предния път, с чаршафа, пентаграмата, чаените свещи, дървените нокти... Фред, да беше дошла да си вземеш вокалистчето от театъра (я, колко подходящо за цирка им!). Около половин час безлично-истеричен блек с врясъци, двойни каси и еднотипно жулене и ушите ми попиват блажената тишина на мястото пред клуба, докато чакаме третите гости.
Minkus удрят енергичен и раздвижен алтърнатив/нео метъл, тотално не на място и не на време. Сещам се за Guano Apes, ама тях ги гледахме по-рано тази година. Отивам за бира.
Keep Of Kalessin станаха големи в последните години. Освен това ги гледахме точно със Samael преди две години. Е, сега са тук, надъхани и с доста повече фенове (немалко хора са дошли специално заради норвежците тази вечер) отколкото през 2009. Влитат ударно с Kolossus, пред тях се разлитат организми, Thebon куфее така, че млати руси шамари на първите редици, а звукът, като изключим, че е болезнено набичен, всъщност пасва със синтезираната злостна енергия на няколкото песни от Reptilian, които изливат четиримата.
Melechesh започват малко след 23:00 часа, но тогава идват и самите Samael на една от масите пред Рок Театър за среща с първите записали се в българския United Forces, както и с всеки, който иска да отиде, да им стисне ръцете, да разменят няколко думи и да му подпишат каквото им се даде. Vorph отваря бутилка шампанско, срещата започва и почти половин час четиримата са около масата, в страхотно настроение; изключително благосклонни към феновете, позитивни, спокойни и приятни хора.
Хващам Melechesh тъкмо когато започват предпоследната си песен - Ghouls of Nineveh. Сашко, който е стоял за целия им сет, е впечатлен и пита „Абе, откъде са тия пичове? Яка музика и май има някакви източни мотиви, ама не се разбира много”. Освен музикалният фон, вокалите на Ashmedi също се губят в странно кънтене. Rebirth of the Nemesis е последното парче от бандата – изпуснал съм почти целият им сет, но тях също ги гледахме тази година и то в доста по-адекватна среда, така че не ме е яд.
Горе вече писах, писал съм и преди – Samael са ми адски важна група и самата новина, че ще идват отново в София, ми измести центъра на баланс с няколко градуса. Усещам стягането в стомаха, заредил съм се с вода и чакам пред сценичката една от малкото метъл групи, които все още слушам с безкрайно удоволствие и които ми вдигат кръвното налягане по-здраво от кафе с кола на гладно. Натегнат съм като пружинка и когато четиримата излизат, поздравяват и избухват с Luxferre от все още пресния Lux Mundi, водата, фотоапарата и тениската ми са предадени назад и се мятам в потния бульон пред сцената. От самото начало Mas се впуска в неговото лудешко вилнеене – нещо, което ме съмняваше, че ще съумее да направи на място, широко колкото табуретка. Vorph реди лириките гърлено, дрезгаво, насечено (да, слушал е доста Milan Fras), облечен в червеникаво подобие на роба, а по лицето му се стичат вадички, Makro е сбутан вляво от него, а зад тях Xy скача по синтовете или млати по барабаните, но голяма част от клавирната подложка се губи някъде по жицата. И няма видеостена зад групата – нещо, което помага за цялата космическа атмосфера, която създават Samael – визуалният елемент (ето кадри от шоуто на швейцарците в пълния му блясък два дни преди концерта у нас) е пренебрегнат, заради условията на мястото. Фактори, които ми вкарват вкус на отворена преди три дни бира в устата. Samael звучат доста по-метъл и праволинейно тази вечер. И не само заради озвучаването на Рок Театър. Последният албум на групата може и да не е бесният шум от Above, но е много по-близо до звученето и посланието на Ceremony of Opposites, отколкото до Solar Soul например. Затова и Samael са решили да изтупат от прахта повече от старите парчета. Чуваме три песни от албума им от 1994, свирят и Into the Pentagram, както и шест песни от последния си запис. А останалото? Останалото е емоция, личен трип, отдаденост и от група, и от хора. Rain, Slavocracy, Reign Of Light, Infra Galaxia… И страхотното отношение на четирима пича, които са създали толкова много Музика, а са така земни, така близки до нас. Samael.
(съвсем) Субективната част:
Ще гледам за втори път Samael. Групата, която. Групата, когато. И няма никакво значение кой ще свири с/преди тях. You can not imagine the immensity of the fuck I do not give. След цялото чакане, умора, срещи и досадата от групи, които няма да си пусна вкъщи никога, Samael излизат на обидно тясна сцена, пред обидно малко хора, с обидно осакатен звук. Тук обаче пак си проличава колко големи са тези хора - въпреки всички недостатъци, четиримата са позитивни и отдадени и преди, и след, и по време на концерта им. А след песен време напълно забравям факторите. Let it rain a day, a week, a year… И вали, вали конденз от тавана на Рок Театър, валят потни тела, вали простотия от няколко пияни полуорка, които намират за адски забавно да се хвърлят в погото и да дърпат хора за краката... Но тези, които знаем защо и какво правим там, пренебрегваме негативите и се носим в маршовия ритъм на швейцарците, стиснали юмруци, скачащи в такт с Mas, пеещи заедно с Vorph и успяваме да “keep the good vibe going” почти толкова дзен, колкото и четиримата титани пред нас. А следващият път Samael в чужбина.
коментари [6]
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Коментари по концерта 251 4
Включване / Регистрация