LIVE REPORT

Call them... Samael

Samael са гиганти, хора които преди 15 години смело излязоха от рамките на консервативния стил, от който идват, за да поемат на интергалактически електро-трип с маршова ритмика и текстове за космическо единство и вселенска хармония. Дали защото още тогава ме спечелиха или поради друга причина, но днес, 15 години след нечовешкия Passage, не мога да спра да слушам групата и все така ми отвинтват чакрите. Samael са гиганти и това, че толкова малко хора го осъзнават, ме обижда лично и ми се иска да хукна да подарявам дискове на швейцарците на всеки, за когото вярвам, че приема на същата вълна, просто за да Чуе и Усети. Samael са гиганти, които гледахме в мазе...

(почти) Обективната част:

Два дни преди концерта продажбите не са и наполовина, колкото за първото гостуване на Samael през 2009. Логично, Most Of Evil решават да сменят мястото, за да не изглежда „Юбилейна” юбилейно празна. Тук обаче идва проблемът с местата в София. R.B.F. още не е готов за новия сезон. The Box е с вечерен час като ученичка. Sofia Live Club не става за потни и полуголи примитиви. На помощ се притичва отворилият миналата година Рок Театър – приятен бар, в който свирят клубни групи пред 50-100 човека, дошли да си пият бирата и да слушат рокенрол. За 200-250 души, дошли да видят музикално-експресивна банда, в която електронният фон всъщност е нейната визитка, заедно с вокалите на Vorph обаче, тясната сцена и бучащият по метълски звук в клуба, решението не е задоволително. Но и няма алтернатива.

А пред зала "Фестивална" разбираме ново 10. Групите са се позабавили по пътя (все пак разчитат на колела, не на крила), а в последния момент е цъфнала шеста (!!!) банда в списъка. Окей, започваме час по-късно, тоест в 20:00. Състоянието на ъндърграунд метъл сцената в момента е такова, че когато една по-голяма група тръгва на турне, агенциите й прикачат още 1-2 по-известни и/или една шепа баластра. Е, това ме дразни. Обичам Samael и изобщо ми е през... нали, за абсолютно всеки друг, който трябва да „подгрее” преди „богчетата”, както ги нарича Ники Василев. И докато дойде време за хедлайнера повечето хора вече са а) пияни; б) уморени и (най-често) в) уморени от пиене.

Посочените негативи обаче далеч не тежат на съвестта на Most Of Evil, а са следствие от обстоятелствата. Организаторите направиха най-доброто според случая, а и да не забравяме откриването на български клон на Samael United Forces – официалният фенклуб на групата, като инициативата за това, с организираната среща с четиримата с феновете и изобщо шансът да ги видим за втори път у нас, са изцяло тяхна заслуга и благодарим.

Като свърши Сънчо, влязохме в „театъра”. По ред на номерата. Първо са парашутистите Fluxious. Пухкава фронтдама разхожда на отредените й 80 см² от малката сцена зелено шалче, усукано около кръста й, докато припява към алтернтаивния метъл, който с колегите й поднасят на около 100 любопитни посетители. 20 минути и са чао.

Втори са италианците Dark End, които видяхме няколко месеца по-рано на концерта на Rotting Christ. Е, същата постановка като предния път, с чаршафа, пентаграмата, чаените свещи, дървените нокти... Фред, да беше дошла да си вземеш вокалистчето от театъра (я, колко подходящо за цирка им!). Около половин час безлично-истеричен блек с врясъци, двойни каси и еднотипно жулене и ушите ми попиват блажената тишина на мястото пред клуба, докато чакаме третите гости.

Minkus удрят енергичен и раздвижен алтърнатив/нео метъл, тотално не на място и не на време. Сещам се за Guano Apes, ама тях ги гледахме по-рано тази година. Отивам за бира.

Keep Of Kalessin станаха големи в последните години. Освен това ги гледахме точно със Samael преди две години. Е, сега са тук, надъхани и с доста повече фенове (немалко хора са дошли специално заради норвежците тази вечер) отколкото през 2009. Влитат ударно с Kolossus, пред тях се разлитат организми, Thebon куфее така, че млати руси шамари на първите редици, а звукът, като изключим, че е болезнено набичен, всъщност пасва със синтезираната злостна енергия на няколкото песни от Reptilian, които изливат четиримата.

Melechesh започват малко след 23:00 часа, но тогава идват и самите Samael на една от масите пред Рок Театър за среща с първите записали се в българския United Forces, както и с всеки, който иска да отиде, да им стисне ръцете, да разменят няколко думи и да му подпишат каквото им се даде. Vorph отваря бутилка шампанско, срещата започва и почти половин час четиримата са около масата, в страхотно настроение; изключително благосклонни към феновете, позитивни, спокойни и приятни хора.

Хващам Melechesh тъкмо когато започват предпоследната си песен - Ghouls of Nineveh. Сашко, който е стоял за целия им сет, е впечатлен и пита „Абе, откъде са тия пичове? Яка музика и май има някакви източни мотиви, ама не се разбира много”. Освен музикалният фон, вокалите на Ashmedi също се губят в странно кънтене. Rebirth of the Nemesis е последното парче от бандата – изпуснал съм почти целият им сет, но тях също ги гледахме тази година и то в доста по-адекватна среда, така че не ме е яд.

Горе вече писах, писал съм и преди – Samael са ми адски важна група и самата новина, че ще идват отново в София, ми измести центъра на баланс с няколко градуса. Усещам стягането в стомаха, заредил съм се с вода и чакам пред сценичката една от малкото метъл групи, които все още слушам с безкрайно удоволствие и които ми вдигат кръвното налягане по-здраво от кафе с кола на гладно. Натегнат съм като пружинка и когато четиримата излизат, поздравяват и избухват с Luxferre от все още пресния Lux Mundi, водата, фотоапарата и тениската ми са предадени назад и се мятам в потния бульон пред сцената. От самото начало Mas се впуска в неговото лудешко вилнеене – нещо, което ме съмняваше, че ще съумее да направи на място, широко колкото табуретка. Vorph реди лириките гърлено, дрезгаво, насечено (да, слушал е доста Milan Fras), облечен в червеникаво подобие на роба, а по лицето му се стичат вадички, Makro е сбутан вляво от него, а зад тях Xy скача по синтовете или млати по барабаните, но голяма част от клавирната подложка се губи някъде по жицата. И няма видеостена зад групата – нещо, което помага за цялата космическа атмосфера, която създават Samael – визуалният елемент (ето кадри от шоуто на швейцарците в пълния му блясък два дни преди концерта у нас) е пренебрегнат, заради условията на мястото. Фактори, които ми вкарват вкус на отворена преди три дни бира в устата. Samael звучат доста по-метъл и праволинейно тази вечер. И не само заради озвучаването на Рок Театър. Последният албум на групата може и да не е бесният шум от Above, но е много по-близо до звученето и посланието на Ceremony of Opposites, отколкото до Solar Soul например. Затова и Samael са решили да изтупат от прахта повече от старите парчета. Чуваме три песни от албума им от 1994, свирят и Into the Pentagram, както и шест песни от последния си запис. А останалото? Останалото е емоция, личен трип, отдаденост и от група, и от хора. Rain, Slavocracy, Reign Of Light, Infra Galaxia… И страхотното отношение на четирима пича, които са създали толкова много Музика, а са така земни, така близки до нас. Samael.

(съвсем) Субективната част:

Ще гледам за втори път Samael. Групата, която. Групата, когато. И няма никакво значение кой ще свири с/преди тях. You can not imagine the immensity of the fuck I do not give. След цялото чакане, умора, срещи и досадата от групи, които няма да си пусна вкъщи никога, Samael излизат на обидно тясна сцена, пред обидно малко хора, с обидно осакатен звук. Тук обаче пак си проличава колко големи са тези хора - въпреки всички недостатъци, четиримата са позитивни и отдадени и преди, и след, и по време на концерта им. А след песен време напълно забравям факторите. Let it rain a day, a week, a year… И вали, вали конденз от тавана на Рок Театър, валят потни тела, вали простотия от няколко пияни полуорка, които намират за адски забавно да се хвърлят в погото и да дърпат хора за краката... Но тези, които знаем защо и какво правим там, пренебрегваме негативите и се носим в маршовия ритъм на швейцарците, стиснали юмруци, скачащи в такт с Mas, пеещи заедно с Vorph и успяваме да “keep the good vibe going” почти толкова дзен, колкото и четиримата титани пред нас. А следващият път Samael в чужбина.
коментари [6] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Вие хората, или поне повечето от вас, се придържате към политиката "око за око" и "живот за живот", известна във вселената като пълна глупост.
Прот (от филма K-Pax)