LIVE REPORT
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
До ръждивите
Пиша следното писмо, докато еуфорията от предната нощ още ме държи буден и жив. Причината е ясна - правилните приятели, правилното място и правилната музика, един многочасов eargasm за хората с правилния слух. Balkhara и Soundprophet в клуб Три Уши!
Срещата с Марто беше в 8 часа, когато решихме да посетим човека и да се превърнем в сиатълски групита за известно време. Интелигентен избор, стегната походка - от далече ни личи че сме готови за джамбуре. Заредени седим на саксиите пред клуба в очакване. Пепо се приближава и ни казва, че явно има пожар наблизо, заради мириса на тръстика във въздуха. Слушаме Mindown от телефона, събират се хора, а бъдещето със сигурност is looking fine, както се пееше в една песен на Monster Magnet. В главата ми се въртят мисли, които допълват приятната атмосфера. Soundprophet са като сбъдната мечта за всички онези индивиди, които обичат с голямо ‘О’ - Сиатъл, калните пътеки, дълбоките мисли и звездите на небето - независимо дали са били диви младежи в силните години на грънджа или току що са изплували от майчината утроба по онова време. Започва се!
Издишаме тежки пари във въздуха, поглъщаме хладни глътки, настроението се покачва, започвам да си клатя леко главата, а тялото ми се се гърчи в онзи специфичен ритъм на човек, който знае, но не иска да си признае. Приятни хора наоколо, седим малко по-назад, Balkhara забиват техния Type O Negative/The Cult/Danzig рок, на което не издържам и казвам да се бутаме по-напред, защото така и така имаме опит в концертите, имаме бира в ръката, цигара в другата... в главата ми преминават емпирични уравнения, които преценяват стойността на нашето присъствие... стигам до извода, че няма нито една причина в цялата шибана Вселена, заради която да седим назад. И вече сме на първия ред до колоните.
Balkhara стегнато ни подгряват с The Cult, не вали дъжд, но пък какво от това, всичко е в главите на тези 50 човека, които са дошли да споделят любовта си към музиката. Тука няма пиу-пиу, има само джъ-джъ, копеле! И глава full of words, които не мога да изрека.
Не си спомням как се случи трансформацията на усилвателите в нагреватели, но температурата рязко се покачва, когато Пепо и компания скачат на сцената. Случващото след това е с толкова променлив характер, като торнадо без посока. От колоните се изливат думи и звуци, които са в абсолютен синхрон с вътрешния ми мир. Иво не се сдържа до мен, Марто малко по назад, всички сме в транс. А как може да е друго, това е грънджа - ръжда от струни в кръвта, защото не можеш просто да си фен на тази музика, трябва да обичаш.
Един Candlebox? Да! Soundgarden? Да! Soundprophet? Да, разбира се! Вселената ми се е смалила до размерите на сцена с четири човека на нея, инструменти, усилватели, колони и любими песни.
Парчетата на Soundprophet си тръгват толкова бързо, че изобщо не усещам кога са се изнизали около мен, а хората пред сцената, останали без дъх, продължават да викат за още. Макар и да няма още, сигурен съм че и нито един човек не си е тръгнал от този концерт недоволен. И докато гръндж вълната никога не е удряла България, концерти като този ни напомнят, макар и 15 години след като сиатълската вихрушка отнесе целият свят, че все още има надежда за българския меломан, макар и позакъсняла. Благодаря за което! Означавате много!
снимки: Станислава Ласкарова (Soundprophet), Светозар Иванов (Balkhara)
Пиша следното писмо, докато еуфорията от предната нощ още ме държи буден и жив. Причината е ясна - правилните приятели, правилното място и правилната музика, един многочасов eargasm за хората с правилния слух. Balkhara и Soundprophet в клуб Три Уши!
Срещата с Марто беше в 8 часа, когато решихме да посетим човека и да се превърнем в сиатълски групита за известно време. Интелигентен избор, стегната походка - от далече ни личи че сме готови за джамбуре. Заредени седим на саксиите пред клуба в очакване. Пепо се приближава и ни казва, че явно има пожар наблизо, заради мириса на тръстика във въздуха. Слушаме Mindown от телефона, събират се хора, а бъдещето със сигурност is looking fine, както се пееше в една песен на Monster Magnet. В главата ми се въртят мисли, които допълват приятната атмосфера. Soundprophet са като сбъдната мечта за всички онези индивиди, които обичат с голямо ‘О’ - Сиатъл, калните пътеки, дълбоките мисли и звездите на небето - независимо дали са били диви младежи в силните години на грънджа или току що са изплували от майчината утроба по онова време. Започва се!
Издишаме тежки пари във въздуха, поглъщаме хладни глътки, настроението се покачва, започвам да си клатя леко главата, а тялото ми се се гърчи в онзи специфичен ритъм на човек, който знае, но не иска да си признае. Приятни хора наоколо, седим малко по-назад, Balkhara забиват техния Type O Negative/The Cult/Danzig рок, на което не издържам и казвам да се бутаме по-напред, защото така и така имаме опит в концертите, имаме бира в ръката, цигара в другата... в главата ми преминават емпирични уравнения, които преценяват стойността на нашето присъствие... стигам до извода, че няма нито една причина в цялата шибана Вселена, заради която да седим назад. И вече сме на първия ред до колоните.
Balkhara стегнато ни подгряват с The Cult, не вали дъжд, но пък какво от това, всичко е в главите на тези 50 човека, които са дошли да споделят любовта си към музиката. Тука няма пиу-пиу, има само джъ-джъ, копеле! И глава full of words, които не мога да изрека.
Не си спомням как се случи трансформацията на усилвателите в нагреватели, но температурата рязко се покачва, когато Пепо и компания скачат на сцената. Случващото след това е с толкова променлив характер, като торнадо без посока. От колоните се изливат думи и звуци, които са в абсолютен синхрон с вътрешния ми мир. Иво не се сдържа до мен, Марто малко по назад, всички сме в транс. А как може да е друго, това е грънджа - ръжда от струни в кръвта, защото не можеш просто да си фен на тази музика, трябва да обичаш.
Един Candlebox? Да! Soundgarden? Да! Soundprophet? Да, разбира се! Вселената ми се е смалила до размерите на сцена с четири човека на нея, инструменти, усилватели, колони и любими песни.
Парчетата на Soundprophet си тръгват толкова бързо, че изобщо не усещам кога са се изнизали около мен, а хората пред сцената, останали без дъх, продължават да викат за още. Макар и да няма още, сигурен съм че и нито един човек не си е тръгнал от този концерт недоволен. И докато гръндж вълната никога не е удряла България, концерти като този ни напомнят, макар и 15 години след като сиатълската вихрушка отнесе целият свят, че все още има надежда за българския меломан, макар и позакъсняла. Благодаря за което! Означавате много!
снимки: Станислава Ласкарова (Soundprophet), Светозар Иванов (Balkhara)
коментари [3]
Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
Коментари по концерта 250 4
Включване / Регистрация