Разкази в картинки

Тази вечер (поне се надявам, че не замествам сутрешния ви вестник!) ще ви разкажа за един фестивал, малко по-различен от всички други рокендрол събития, за които сте чели и чували.

Я ми кажете, какво знаете за Франция? Така, чувам: „хубава храна и вино, смрадливи сирена, шовинисти, много „цветнокожи”, Саркози, Katsuni, Natasha Nice, Melissa Lauren”… добре, добре, разбрах, че силата ви е в порното. Ама не знаехте, че тя, изчислено по абсолютни и относителни стойности, е най-големият производител и потребител на комикси на нашата родна планета, нали? Да, Япония и САЩ са след нея в класацията, макар че и двете са в пъти по-големи като население. Ако се направи референдум в страната на Айфеловата кула кое да остане, шампанското или комиксите, ще спечелят комиксите. Ако въпросът е дали да остане сиренето или комиксите, пак ще спечелят комиксите. И т. н. Всеки ден във Франция излизат над 10 нови книги. През 2010 г. са издадени 5165 френскоезични комикса, от които 3811 нови (източник: Асоциацията на критиците и журналистите на комикси).

Докато вие се опитвате да смелите този факт, аз ще погледам за пореден път прекрасните снимки от Международния фестивал на комиксите в Ангулем и ще си пусна отново трите албума на Heavy Trash.

„Какво толкова”, почвате да се питате. „Какво чета аз изобщо?” „За какво е тоя шум и тоя материал?” Вероятно всеки си мисли, че знае какво са комикси, но всъщност малко субекти в нашата обрасла в резервираност балканска родина имат идея докъде се простира това понятие и ги четат. Интересът към тях гравитира около келвиновата нула и обикновено най-общите познания се ограничават до Батман, Спайдърмен и други манове, а представите – че това е четиво за лица до 18 г.

Всъщност е достатъчно само човек да се замисли без стандартните предразсъдъци, за да осъзнае, че това е творческа среда с изключително висок потенциал. Комиксите съществуват в толкова жанрове, колкото всемирът е виждал, създават нови, обединяват по естествен начин литературата с всички възможни визуални (и някои невизуални) изкуства (и неизкуства) – рисуване, кино, публицистика, журналистика, документалистика, фотография, порно (естествено!)… Каквото се сетите. За комикса като творческа среда не съществува конкуренция или заместител. Комикси са носители на големи литературни награди, като Пулицър и Хюго, но – вече казахме – те са среда, много по-богата от литературата. Просто в комиксите може да се направи абсолютно всичко.

И така, Ангулем. Сухите данни са, че фестивалът се провежда ежегодно там в края на януари, от 1974 насам. Награждават се автори в различни категории (най-добър албум, най-добър дебют, на публиката, за чуждоезичен комикс, за оригиналност и др.), като голямата награда на фестивала е за цялостно творчество. Интересното е, че който вземе тази голяма награда, става президент на целия фестивал следващата година и темата, цялата програма, изложби, инсталации – всичко се прави, както той реши. Това е страхотна практика, защото прави фестивала всяка година различен, и то по един естествен начин, не да седи едно ръководство и да се пъне да измисли нещо интересно за догодина. Миналата година голямата награда взе Baru (чете се „Барю”) и на тазгодишния фестивал тематиката като цяло беше Рокендролът, като има специална книга за фестивала, Les Rocks à Baru (Рок парчетата на Барю) – 2 диска с подбрани песни, всяка една илюстрирана от различен художник. Какво да кажем, освен – отличен избор, мосю Барю. Съответно, имаше концерти (не на всеки фестивал има). И тук идваме до същината на нещата. Може Heavy Trash да не попаднат във вашия списък с любими групи, но вие на такъв концерт не сте били, гаранция. Мен лично ме изкефи страхотно. Тук може да влезе Иво и да обясни къде се позиционират HT на фона на световната рок-сцена, жанрово и в темпорално отношение от античността до днес, но аз най-добре да оставя музиката да говори за себе си, защото и да кажа пънк-рок-рокабили, все тая. Рокът се ролваше смело, а зад групата имаше огромно платно, на което се прожектираха двете бюра от двете й страни. На тези бюра трима автори (Барю и още двама) рисуваха, също на живо… Има много начини да изживееш един концерт и въобще музиката. А когато си бил толкова път, за да посетиш фестивал именно на комиксите, да гледаш как на една крачка от теб любимите ти автори рисуват на живо и се забавляват заедно с теб на групата, която са поканили за фестивала, която е „саундтракът” на фестивала и същевременно те правят „illustration-track”-а на песните в реално време, така, както ги чувстват и както музиката ги вдъхновява – всичко това някак затваря цикъла и прави изживяването пълно. Точно така се почувствахме на тръгване, изпълнени догоре и преливащи от радост. До последната минута в Ангулем така и не усетихме умора.

А програмата не беше лека, тъй като имаше много какво да се прави. Събитията за тези четири дни са стотици, в този случай концертите бяха по няколко на ден, всичките мултимедийни. В този град човек наистина потъва в атмосферата на комиксите, защото дори стените на постройките са изрисувани (при това трайно, това не се сменя с годините), по средновековните сгради се прожектират всякакви мултимедии, из града са пръснати различни табели и всякакви инсталации.

В началото ми беше тъпо, че са сбили програма за 15 дни в 4 и никога няма да успеем да видим всичко, но те са така предвидени, че за всеки вкус да има по нещо и в крайна сметка да се разпределят стотиците хиляди посетители на това малко градче. Освен общия хангар с щандове на различни издатели/автори/колекционери и въобще всичко, има и много други места за посещаване – десетки галерии с огромни и по-малки комикс изложби, сградата с инсталациите на Baru, Музеят на комиксите, в който човек може да прекара цяла седмица, без да свърши, необятната книжарница в него… Сдобих се с уникална авторска книжка на James Jean (художник на кориците на Fables първите 6-7 години) с автограф+рисунка, на която почти се разплаках, първия том на Fables в делукс издание, картичка с една от кориците на Tardi… Чувствах се не като малко детенце в сладкарница, а като капитан на кораб, плаващ в открито море и целият океан му принадлежи и обратно. Изведнъж осъзнаваш как той е необятен, как никога, никога няма да успееш да го пребродиш изцяло, и все пак искаш да му се посветиш. Да, това, че съм минала едва няколко мили от безбрежието, разбира се, и преди го знаех, но там, на място, потръпнах.

Ставане в 7 и закуска (кроасани, че какво друго). Отиване в Ангу, на 100 км от хотела ни в Коняк (защото самото градче е малко и в него всички места за спане са запазени за ВИП – организатори и участници, а те са много, над 7000 по официални данни, така че всички посетители спят в околните градове). Ядене един път към следобед. Прибиране след 1-2 през нощта. После пак. И все пак през тези 4 дни нито един път не почувствах умора, а точно обратното, брутален прилив на енергия, защото всички клетки се бяха активизирали да се наслаждават, да дишат, да са ТАМ, да са живи. Всяка една минута беше изпълнена догоре. Това е нещо, което ще помня цял живот.

Още ли не сте си отговорили на въпроса защо това е тук? Ами, защото има нещо общо между комиксите и рокендрола – свободата и безкрайния потенциал.

Куфарът ми още седи неразопакован по средата на стаята, макар че мина повече от седмица, откакто се прибрах. Някак не ми се иска да настъпва официално моментът на прибирането и да приключва пътешествието. Не ми се ще полюшването в танцов ритъм и усмивката на лицето да се усмирят, а очите да фокусират на обичайното си разстояние от 30 см и да почна отново да работя и да се въртя в затворения кръг на нормалния живот. Иска ми се още няколко дни чисто, непрестанно забавление в Ангулем.

И последно, преди да ви оставя на мира. Опитайте да възприемете комиксите като форма на литература – може да ви хареса. Но подходете избирателно и вземете нещо европейско или нещо доказало се стойностно американско (има много такива, просто не ги издава Marvel ). А най-добре започнете с българското. Не искам да категоризирам цели нации, нито да си мисля, че тази безумна статия може да отразява масовото мнение. Но е факт, че Франция превежда и чете стойностните американски комикси, а САЩ не си прави труда да превежда и чете огромното количество изумително добри френски комикси. А това, че французите били националисти – ами в случая мога само да им кажа евала, за това, че се гордеят с изкуството си и го подкрепят всячески, не само с пари, но и с безкраен всеобщ ентусиазъм и отвореност.

_{Дори и да не прочетете нито един ред, изгледайте това филмче, струва си цялото, специален поздрав с 12:30}