Top o’ the morning to ya

Близо три месеца след като се разходихме до западнато крайбрежие за Psycho Realm, сега беше ред да пуснем един тегел и да видим какво правят на изток. Не, не става въпрос за квартал Дружба, а за Бруклин, Ню Йорк. House of Pain са име, което е познато дори и на баща ти, за това няма да се впускаме в излишни сухи факти. Everlast, Danny Boy и цялата банда на Everlast бяха в "Христо Ботев", която може би не е най-готината зала за концерти, но пък да кажем, че притиснати от прогнозите за лошо време, организаторите не са успели да намерят друго.

Както и да е, времето е мрачно, вали топъл дъжд, което обаче не пречи на едно хиляда човека да се нареждат и подгряват пред залата. Въздухът има вкус на марихуана, а наоколо се разхождат полицаи с ръце в джобовете. Прилича интересно много на някоя друга държава, където да изпушиш един джойнт не е нищо по-различно от това да изпиеш две бири, или да изядеш един шоколад. Е, разбира се, това само след като се абстрахираш от факта, че се намираш в Градът на Студентите.

Трудово-логистични бариери (вторник е) пречат да видим подгряващите български артисти. Извинявайте, пичове! Около 21:00 повечето хора започват да се тъпчат в залата, усмихнати и готови да посрещнат легендите. Влизането е леко, без никакви проблеми, усмихнато момиче ми къса поканата, а намръщен чичко от охраната ме подканя по-бързо да минавам навътре. Няма лентички за ръцете, така че веднъж влязъл, няма излизане. Не че някой искаше да си тръгва, хаха!

Тук сме! Бира за четирима, плаха крачка и големи усмивки, влизаме навътре в залата, където вече се усеща “полъха на живота” на много хора. Или в зала „Христо Ботев”, вентилация няма, или ако има, се пуска чак когато започнат да припадат хора. Нищо, страшното щеше да дойде като ни свършат бирите. Уговорка да запалим като излязат, оглеждане за още познати, виждам няколко, ръце през тълпата, още усмивки и викове. Очертава се перфектна вечер!

След половин час на сцената се появяват Danny Boy и Everlast, което само по себе си вече е сбъднало няколкостотин детски мечти и настава откровена лудница. Без да искаме вече се поклащаме на The Next Episode, явно само за да може да извикаме накрая: “Smoke weed everyday”, знае ли някой! Ей така, само за няколко минути от началото и вече трещим вулканично. Пауза, от сцената казват, че те не са Snoop Dogg и Dr. Dre, а House of Pain и продължават с Danny Boy, Danny Boy от първия албум. Втвърдяват с Shamrocks and Shenanigans , запалваме и сякаш за да ни поздравят за това - Put Your Head Out, култовата Top O’The Morning to Ya и On Point. В залата градусът вече е скочил нагоре и се усеща съвсем физически, а феновете подскачаме и се люшкаме под ритъма и в лъхава зелена мъгла – нали за това сме дошли.

“You know I'm back from the dead and I'll put a friggin' hole in your head”.
Явно разбрали за проваления концерт на Cypress Hill, House of Pain забиват от тяхно име How Could I Just Kill a Man.

Помните ли Helmet? Just Another Victim, kid. А жертвите наближават застрашително 2500. И са твърде живи и диви.

“I'm a swing it wach me bring it to the next level”

Малка пауза, Everlast се връща с китара в ръка и ни поднася няколко парчета от соловите си тави - White Trash Beautiful, Ends, страхотен кавър на Johnny Cash на Folsom Prison Blues (даааа!), Today (Watch Me Shine). Колкото и странно да звучи, няколко средни пръсти изплуват в талазите протегнати ръце. Не сте прави, пичове, все пак Everlast явно помни, че миналата година не дойде на Spirit of Burgas и удря повечко свои песни. Да, разбира се, че чуваме What It's Like и ако до тогава не съм бил толкова фен на Everlast, вече не е така.

Моментът „бум!” идма със завръщането на Дани О’Конър на сцената и придобилата статус на химн Jump Around подпалва тълпата като стара машина на БДЖ. Зала „Христо Ботев” проскърцва заплашително под вълната от стотици мятащи се диво тела. Пот и конденз! И сред тях на сцената остава отново само Everlast, за да ни зарадва със Stone In My Hand. Put Your Lights Out извиква светлините, които обливат напълно изтощената, но страхотна публика. На никой не му се тръгва. I Аin’t Going Out Like That, нали? И парчето на Cypress Hill от колоните дава ритъм за последни танци и подскоци. После чао, братле, House of Pain доведоха Spirit-a. А ние се разминаваме едни други с усмивки и невярващи погледи, че сме гледали едно от най-големите имена в хип-хопа, ей така за едното нищо.

П.П. Доста е вероятно горенаписаното изобщо да не е станало точно в този ред. Авторът си запазва правото да пътува във времето както си иска. (smoke)

А снимките са ето тук.