LIVE REPORT

Голямото ужилване

Sting, пълнил и препълвал едно време (а и преди няколко години също) зали и стадиони с The Police, сега продължава да ги пълни, но със симфоничен оркестър. И всичко това изглежда съвсем естествено. Като еволюция. Вместо да приседне на върха на някоя планина и да се самовглъбява във величието си, подобно на някой исполин.

Малко след 20:30 излезе на сцената на „Г. Аспарухов” с бозава тениска, от онези, които ти ползваш за спане. Не само облеклото, скромно беше и поведението – приличаше ми на малко момченце, солист на някой хор. Ама като запя... А още по-прекрасното бе, че бе взел и блус хармониката със себе си за това турне.

По всички личи, че Sting е в страхотна форма. Малко от неговите колеги на тази възраст могат да се похвалят, че взимат високите всяка вечер, без да имат притеснения за следващите дати или да разчитат публиката да поеме.

А публиката го може, Sting беше солист на хор от около 15 хиляди. Сред тях имаше от хора с тениски на Ramones и Slayer до костюмирани юпита и БеГе „звезди”. Те бяха там като артефакт за харизмата на Sting. И бяха далеч по-адекватни от онези, отишли на концертa на Roxette преди малко повече от седмица.

В паузите между песните Sting представяш по някой от музикантите, но когато ни запозна с Jo Lawry бях пленен от визията, а после и от джазовия й глас. С Dominic Miller вече се знаехме от Sofia Live Club.А Софийската филхармония се справи изключително професионално, макар и тази музика да е малко встрани от спектъра ми.

С толкова много класически музиканти зад гърба си, нямаше как да мине без антракт, който Sting ни обяви на български.

В паузата имах достатъчно време да си представя как се чувствали хората, гледали концерта в зала, където несъмнено подобно събитие би стояло доста по-тежко, отколкото на стадион с тъпо разположена кула, скриваща почти цялата сцена с неизправна видеостена. Кадрите на тази стена пък изглеждаха доста weird, когато си свикнал с DVD-та на музиканти от ранга на Sting, свирещи в Hyde Park или на Wembley, показващи безкрайно море от хора. Операторските способи бяха такива, само че декорите не отговаряха на полагащите се за класата на музикантите.

Във втората част отново имахме доста хитове, от които на Desert Rose просто нямаше седнал на стадиона. А Sting имитираше онези типично ориенталски движения в кръста. Може би не знае къде е попаднал, може би не подозира, че тази етно екзотиката за него, тук си е чиста чалга, благодарение на която много откриха Sting чак през 1999. Тогава разбрах какво прави тук онова момиче до мен, което чоплеше семки на When We Dance. Следват още два биса, на последния от които Sting излиза сам с китарата си и прави Message in a Bottle. Знам, че това вече е последният бис и се измъквам от стадиона. Докато вървя по алеята, застигам две жени от концерта, една от които казва: „Дори и птиците пеят сега.” „И няма как да е иначе” – отговарям й наум и се затичвам към такситата.

P.S. А SME са падащ великан. Не може да са минали две песни и хората още да влизат.

Сетлист:

01. Every Little Thing She Does Is Magic
02. If I Ever Lose My Faith In You
03. Englishman in New York
04. Roxanne
05. Mad About You
06. When We Dance
07. Russians
08. I Hung My Head
09. Why Should I Cry For You?
10. Whenever I Say Your Name
11. Fields of Gold
12. Next to You

20 минути антракт

13. Shape of My Heart
14. This Cowboy Song
15. Moon Over Bourbon Street
16. End of the Game
17. All Would Envy
18. King of Pain
19. Every Breath You Take

Бис 1:
20. Desert Rose
Бис 2:
21. She's Too Good For Me
22. Fragile
Бис 3:
23. Message in a Bottle
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Бъди смел и чист, безстрашен пред силните и кротък пред слабите!
Сър Найджъл Лоринг ("Белият Отряд" - Артър Конан-Дойл)