LIVE REPORT

And then there was silence

През 90-те често си представях как вървя по улиците на София и виждам около Попа лепнат плакат за концерт на Blind Guardian тук. Нали помните, че тогава нямахме интернет и така разбирахме основно за събитията. Представях си фурора и катарзиса, които ме поглъщат и обичах да потъвам в почти истинските тръпки, които ме заливаха. Минаха години, поостарях, видях Blind Guardian и в чужбина, и у нас, но любовта ми към музиката на германците изобщо не е мръднала. Да, вече не изпадам в див фурор при новината за гостуването им, но тя ме радва, радва ме безкрайно. А дни преди шоуто се зарадвах и на старата моя приятелка, топката в корема преди концерт, която все по-рядко ме навестява с натрупания стаж.

Blind Guardian за трети път у нас и втори в София. Съвсем скучен и безличен факт. Blind Guardian на живо, тези песни, които водят на разходка в различен и приказен свят вече двайсет години старите им фенове. Фентъзи метълите, които въпреки упоритите журналистически напъни, не са откровен пауър метъл, а остават група, която запази и от спийд корените си, и фантастичното си начало, и онзи специфичен звук, който прави наистина важните групи такива – непогрешимият почерк, китарите на André и Marcus и над всичко това помитащият глас на Hansi Kürsch. Неслучайно именно те останаха най-силното и адекватно име от някога водещата немска хеви метъл сцена. Helloween години лъгаха себе си и феновете с нелепи издания, Running Wild се разпаднаха, Heavens Gate също, Gamma Ray забиха в откровено хеви повторение и преписване... Blind Guardian са все така тук, все така без слаб албум, постоянно развиващи се, но и верни на себе си, честни и с публиката и тя им връща с любов и уважение. Така го виждаме феновете, така сподели и певецът на групата в интервю, което ще публикуваме идните дни.

Тази вечер едва 1500-1600 души засвидетелстваха тези чувства, но Hansi и компания не се притесниха ни най-малко от редеещата зала пред тях. Четиримата плюс двамата им постоянни гости прегърнаха публиката и я поведоха на двучасова разходка из цялото им творчество. Да, цялото. Majesty прозвуча за пръв път в България, а и като цяло рядко крефелдските юнаци се обръщат към дебюта си. Valhalla изригна в сърцата, в залата и в стиснатите юмруци при хоровия припев. Lord Of The Rings напомни защо Българската Бард Гилдия е фенклуб едновременно и на Blind Guardian, и на John Ronald Reuel Tolkien.
The Bard’s Song отново беше прекрасен дует за група и фенове. Bright Eyes си я извикахме ние, липсваща от сетлиста, както всъщност и Majesty и да, това ни лиши от The Bard's Song – The Hobbit, но можеш ли да се сърдиш на феновете, че искат любима песен, която и сам обичаш толкова много? Nightfall възпя трагичната съдба на нолдорите, а Mirror, Mirror отрази великолепната вечер в самия й финал. And Then There Was Silence, нали? Не и преди да полетим с Fly и да изригнем в самото начало с новата за пръв път от 13 години отваряща песен за концерт на Blind Guardian Sacred Worlds. Тази вечер имаше парчета от всеки албум на групата. А това, мисля, е най-адекватният сетлист, който може да подари така обичана група без излишно издание на феновете си. И моля ви, не искайте да пиша за The A.X.E. Project след като съм гледал Blind Guardian.

А повече снимки ще намерите в галерията.
коментари [3] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Дай на гладния въдица, а не пържена рибка.
Батето