LIVE REPORT

Контрол, Mark Foggo’s Skasters, The Pomorians

Наскоро бях на нещо като на църква. Това се случи на 24 март.

Ако слушате Тангра Мега Рок, то е възможно все още да сънувате въртяната до безкрай реклама на втория концерт по случай петия рожден ден на радиото. О, да. В деня на концерта пропагандата беше дори по мониторите в метрото! Получи се атмосфера.

Малко по-късно Поморийците излязоха точно в обявения начален час номер 8 и забръскаха с по-нови парчета като Циганин в час по джаз, вдигнаха ръцете на посъбралите се с превърналото се в нещо като летен химн Обичам и ни повдигнаха с Artery шлагера Control. Тези и още някои - стегнат сет, тамън за повдигане на градуса и...

Малка опашка за бира!

Това, което последва вече беше кеф от съвсем друго естество! Изобщо нямаше значение, че знам имената на само две от песните - ефектът е поразителен, както се казва. И то за втори път, пак благодарение на радиото. Към края на едно шоу като това на Mark Foggo’s Skasters делириумът сменя агрегатни състояния. “Ние нашия го пазим за Hashish From Amsterdam”, споделя ми някакъв развълнуван човек зад мен. И ето я познатата миризма, ей така за тонус и да е всичко на мястото си. И безкрайни танци!

Някак си неусетно последователно се случваше всичко пред нас и около нас. Ей, го Кольо е на сцената, а точно преди малко цялата зала пя Пой, ласточка, пой! Точно това чаках! Контрол е една от онея групи, с които публиката може да си попее и това се случва отново всеки следващ път. Не толкова често, колкото може би бихме искали, но някой все ще се намери да каже, че в това била магията. Иначе още - в равни дози танци и пого!

Има ли смисъл да изброяваме песните, които изпълниха? Всичко е класика! Звукът беше чудесен! Публиката не отстъпи. Е, може би се поизтощи накрая - тропотът никак не бе достатъчен!

И така, още един страхотен концерт, организиран от радиото - три остават!
коментари [3] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Не знаеш какъв късмет имаш, че си маймуна. Защото разсъдъка е едно ужасно проклятие. Аз мисля, Аз чувствам... Аз страдам.
Крейг ("Да бъдеш Джон Малкович")